Ламаркизъм

Ламаркизмът (наричан още ламаркианска еволюция) е хипотеза за еволюцията. Еволюцията се опитва да обясни как видовете се променят с течение на времето. Днес единствената широко приета теория за еволюцията е тази, разработена въз основа на идеите на Чарлз Дарвин.

Ламаркизмът е разработен от Жан-Батист дьо Ламарк. Той основава идеите си до известна степен на тези на Еразъм Дарвин, дядото на Чарлз Дарвин. Ламаркизмът твърди, че индивидите предават не само това, което са получили от родителите си, но и някои неща, които са преживели през живота си. Като пример той посочва жирафите. Жирафите, които имат дълги шии, трябва да са еволюирали от предци с много по-къси шии. Идеята му е, че възрастните хора трябва да изпънат шията си, за да достигнат листата от високите клони. Затова той смята, че децата са наследили по-дълги шии. Тази идея се нарича унаследяване на придобитите характеристики.

Макар че Дарвин не се разделя изцяло с тези идеи, характерната му идея за естествения подбор е свързана с относителното оцеляване на индивидите и успеха им в размножаването. По-добре адаптираните форми оставят средно повече потомство. Това променя съотношението на алелите в популацията.

Грегор Мендел открива някои основни правила на наследствеността. Тези правила на Менделовото наследяване противоречат изцяло на хипотезите на Ламарк, но са съвместими с естествения подбор. Това обяснява защо идеите на Ламарк вече не се смятат за разумно обяснение на еволюцията. Ламарк и Дарвин са единодушни, че еволюцията се е случила.

Теория на Ламарк

Отъждествяването на "ламаркизма" само с унаследяването на придобитите характеристики се смята от някои за прекалено опростяване, което многократно се повтаря в учебниците. Стивън Джей Гулд пише, че еволюционистите от края на XIX в. "препрочитат Ламарк, отхвърлят вътрешностите му... и издигат един аспект на механиката - унаследяването на придобитите признаци - до централен фокус, какъвто той никога не е имал за самия Ламарк". Той твърди, че "ограничаването на ламаркизма до това относително малко и не особено характерно кътче от мисълта на Ламарк трябва да се определи като нещо повече от погрешно название и наистина като дискредитиране на паметта на един човек и неговата много по-обхватна система". Гулд се застъпва за по-широко дефиниране на "ламаркизма" в съответствие с цялостната еволюционна теория на Ламарк.

Въпреки това, както отбелязват учени-историци като Майкъл Гизелин и Стивън Джей Гулд, нито един от тези възгледи не е оригинален за Ламарк. Напротив, приносът на Ламарк е систематична теоретична рамка за разбиране на еволюцията. Той разглежда еволюцията като включваща два процеса;

  1. Le pouvoir de la vie (усложняваща сила) - в която естествените, алхимични движения на течностите извайват органите от тъканите, което води до все по-сложна конструкция, независимо от това дали органът се използва или не. Така организмите ще преминават от прости към сложни форми.
  2. L'influence des circonstances (адаптивна сила) - при която използването и неизползването на знаци води до по-добра адаптация на организмите към околната среда. Това би отклонило организмите от пътя от простото към сложното, като ги специализира за тяхната среда.

По същество промяната в околната среда води до промяна в потребностите (besoins), което води до промяна в поведението, до промяна в използването и развитието на органите, до промяна във формата с течение на времето - и по този начин до постепенна трансмутация (промяна) на вида.

Съвременната гледна точка е, че не съществува нито една от двете "сили" на Ламарк; Ламарк може да бъде признат за първия напълно разработен разказ за еволюцията. Въпреки това идеите му за начина, по който тя е възникнала, са напълно погрешни.

Еволюцията на шията на жирафа често се използва като пример в обясненията на ламаркизма.Zoom
Еволюцията на шията на жирафа често се използва като пример в обясненията на ламаркизма.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ламаркизмът?


О: Ламаркизмът (наричан още ламаркианска еволюция) е погрешна хипотеза относно еволюцията. Тя е предложена от Жан-Батист дьо Ламарк и се опитва да обясни как видовете се променят с течение на времето.

В: По какво се различава от широко приетата теория за еволюцията?


О: Широко приетата днес теория за еволюцията е тази, разработена въз основа на идеите на Чарлз Дарвин. Ламаркизмът твърди, че индивидите не предават само нещата, които са получили от родителите си, но и някои неща, които са преживели през живота си. Тази идея се нарича унаследяване на придобитите характеристики, което се различава от характерната за Дарвин идея за естествения подбор, която се отнася до относителното оцеляване на индивида и успеха му в размножаването.

Въпрос: Кой е бил Еразъм Дарвин?


О: Еразъм Дарвин е дядото на Чарлз Дарвин и неговите идеи са използвани до известна степен от Жан-Батист дьо Ламарк, когато предлага хипотезата си за еволюцията.

В: Какъв пример е използвал Ламарк, за да илюстрира хипотезата си?


О: За да илюстрира хипотезата си, той посочва като пример жирафи. Той предполага, че възрастните трябва да изпънат шията си, за да достигнат листата от високите клони, и затова децата наследяват по-дълги шии, отколкото са имали техните предци преди тях.

Въпрос: Как Менделеевото наследяване противоречи на хипотезите на Ламарк?


О: Грегор Мендел открива някои основни правила на наследствеността, които изцяло противоречат на хипотезите на Ламарк, но вместо това са в съответствие с естествения подбор. Това обяснява защо днес идеите на Ламарк вече не се смятат за разумно обяснение на еволюцията.

Въпрос: В какво са съгласни двете теории?


О: И двете теории са съгласни, че еволюцията се е случила в определен момент от историята.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3