Ламаркизъм: теория за унаследяване на придобитите характеристики

Ламаркизмът (наричан още ламаркианска еволюция) е хипотеза за еволюцията. Тя представлява опит да се обясни как и защо организмите се променят с течение на времето. Днес най-широко приетата научна обяснителна рамка за еволюцията е тази, развита на основата на идеите на Чарлз Дарвин, но ламаркизмът играе важна историческа роля в развитието на еволюционните представи.

Кой е предложил ламаркизма и какво твърди той

Ламаркизмът е развит от Жан-Батист дьо Ламарк в началото на XIX век. Някои негови идеи са повлияни и от предходни мислители като Еразъм Дарвин. Ламарк формулира два основни принципа:

• Закон за употреба и бездействие (use and disuse) — органите, които се използват по-често, се развиват и усилват, а органите, които престават да се използват, отслабват и могат да изчезнат.
• Унаследяване на придобитите характеристики — промените, възникнали в организма през живота му (напр. удължаване на шията при животното, което я разтяга за храна), се предават на потомството.

Илюстрация: примерът с жирафите

Класически пример, който Ламарк посочва, е случаят с жирафите. Според него предците на съвременните жирафи са имали по-къси шии, но поради необходимостта да достигат листата на високи клонове възрастните са изпъвали шията си и така тя се е удължавала. Ламарк предполага, че това удължаване е било предавано на техните деца. Този механизъм се означава като унаследяване на придобитите характеристики.

Сравнение с дарвиновата теория и ролята на наследствеността

Чарлз Дарвин не отхвърля изцяло всички идеи за влиянието на околната среда върху организмите, но централният му механизъм за еволюция е естественият подбор. Според Дарвин относителното оцеляване и успехът при размножаването на отделни индивиди определя кои варианти ще оставят повече потомство и така ще променят честотата на чертите в популацията във времето. В контраст с ламаркизма, при дарвиновия модел промените не възникват с цел или поради употреба/бездействие, а произтичат от вариация в популациите и селективно запазване на по-приспособените варианти.

Откритията на Мендел и защо ламаркизмът е останал извън научния консенсус

Грегор Мендел формулира през XIX век основите на наследствеността чрез опити с грах, описвайки ясни правила на наследствеността, известни днес като Менделово наследяване. Менделовите закони показват, че наследствените единици (по-късно наречени гени) се предават по определен и предвидим начин и не се променят просто защото родителят е усъвършенствал дадена черта през живота си. Тези открития противоречат на механизма, предложен от ламарк и обясняват защо ламаркизмът не е възприет като основно обяснение за еволюцията в съвременната биология.

Съвременна гледна точка и ясно разграничение

Синтезата между дарвиновата теория и менделовата генетика (т.нар. неосинтетична теория или модерен еволюционен синтез) осигурява механизъм, който подкрепя еволюцията чрез генетична вариация и селекция. В този контекст класическият ламаркизъм е изоставен като основна научна теория. Все пак има две важни уточнения:

• Интуитивните представи за „унаследени придобивки“ са широко разпространени и до днес и често се появяват в популярни обяснения за еволюцията.
• Съвременните изследвания в областта на епигенетиката показват, че някои епигенетични промени (напр. метилиране на ДНК), възникнали под влияние на средата, могат да бъдат наследявани за кратък брой поколения при някои организми. Това обаче не възстановява ламаркизма в класическия му вид, защото тези механизми не предоставят постоянен, универсален начин за внасяне на трайни наследствени промени, еквивалентни на генетичните мутации, които са основният материал за дългосрочна еволюция.

Историческо и философско значение

Ламарк е важна фигура в историята на биологията: той е един от първите, които системно търсят естествени обяснения за произхода и изменението на видовете, а не апел към статични или свръхестествени причини. Макар научните му механизми да са опровергани или доразвити, неговият принос е в това, че поставя въпроси, които стимулират по-късни открития.

Кратко обобщение

• Ламаркизмът предлага идеята за унаследяване на придобити през живота характеристики като механизъм за еволюция.
• Тази хипотеза е исторически важна, но е отстъпила пред дарвиновия механизъм на естествения подбор и пред откритията на Мендел за наследствеността.
• Съвременната наука приема, че генетичните промени и селекцията са основните двигатели на дългосрочната еволюция, като областите като епигенетиката добавят нюанси, но не възстановяват класическия ламаркизъм.

И накрая: въпреки различията в механизмите, Ламарк и Дарвин са съгласни по основното – че видовете се променят с времето и че търсенето на естествени обяснения за тези промени е необходимо за биологичната наука.

Теория на Ламарк

Отъждествяването на "ламаркизма" само с унаследяването на придобитите характеристики се смята от някои за прекалено опростяване, което многократно се повтаря в учебниците. Стивън Джей Гулд пише, че еволюционистите от края на XIX в. "препрочитат Ламарк, отхвърлят вътрешностите му... и издигат един аспект на механиката - унаследяването на придобитите признаци - до централен фокус, какъвто той никога не е имал за самия Ламарк". Той твърди, че "ограничаването на ламаркизма до това относително малко и не особено характерно кътче от мисълта на Ламарк трябва да се определи като нещо повече от погрешно название и наистина като дискредитиране на паметта на един човек и неговата много по-обхватна система". Гулд се застъпва за по-широко дефиниране на "ламаркизма" в съответствие с цялостната еволюционна теория на Ламарк.

Въпреки това, както отбелязват учени-историци като Майкъл Гизелин и Стивън Джей Гулд, нито един от тези възгледи не е оригинален за Ламарк. Напротив, приносът на Ламарк е систематична теоретична рамка за разбиране на еволюцията. Той разглежда еволюцията като включваща два процеса;

1. Le pouvoir de la vie (усложняваща сила) - в която естествените, алхимични движения на течностите извайват органите от тъканите, което води до все по-сложна конструкция, независимо от това дали органът се използва или не. Така организмите ще преминават от прости към сложни форми.
2. L'influence des circonstances (адаптивна сила) - при която използването и неизползването на знаци води до по-добра адаптация на организмите към околната среда. Това би отклонило организмите от пътя от простото към сложното, като ги специализира за тяхната среда.

По същество промяната в околната среда води до промяна в потребностите (besoins), което води до промяна в поведението, до промяна в използването и развитието на органите, до промяна във формата с течение на времето - и по този начин до постепенна трансмутация (промяна) на вида.

Съвременната гледна точка е, че не съществува нито една от двете "сили" на Ламарк; Ламарк може да бъде признат за първия напълно разработен разказ за еволюцията. Въпреки това идеите му за начина, по който тя е възникнала, са напълно погрешни.

Еволюцията на шията на жирафа често се използва като пример в обясненията на ламаркизма.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ламаркизмът?

В: По какво се различава от широко приетата теория за еволюцията?

Въпрос: Кой е бил Еразъм Дарвин?

В: Какъв пример е използвал Ламарк, за да илюстрира хипотезата си?

Въпрос: Как Менделеевото наследяване противоречи на хипотезите на Ламарк?

Въпрос: В какво са съгласни двете теории?

Търсене по буква