Менделеево унаследяване | набор от правила за генетично унаследяване

Менделеева генетика

Ограничения

Законите на Мендел са широко приложими, но не за всички живи същества. Те важат за всеки организъм, който е диплоиден (има два сдвоени набора хромозоми) и който се размножава по полов път. Те не се прилагат за бактерии например или за безполово размножаване. Прилагат се за по-голямата част от растенията и животните.

Законите на Мендел

Мендел обяснява резултатите от своя експеримент с два научни закона:

• 1. Факторите, наречени по-късно гени, обикновено се срещат по двойки в обикновените телесни клетки, но се разделят по време на формирането на половите клетки. Това се случва по време на мейозата, производството на гамети. От всяка двойка хромозоми гаметата получава само една.
  Факторите (гените) определят чертите на
   организма и се унаследяват от родителите му. Когато двойката хромозоми се разделя, всяка гамета получава само по един от всеки фактор. Това Мендел нарича закон за сегрегацията.
• Мендел също така отбелязва, че версиите на даден ген могат да бъдат доминантни или рецесивни. Тези различни версии наричаме алели.
• 2. Алелите на различните гени се отделят независимо един от друг при образуването на гаметите. Това се нарича Закон за независимия подбор. Така Мендел смятал, че различните признаци се унаследяват независимо един от друг.
• Вторият закон е верен само ако гените не се намират в една и съща хромозома. Ако са, тогава те са свързани помежду си. Това е следващото голямо откритие след Мендел: че гените се носят върху хромозоми. Колкото по-близо се намирали те върху хромозомите, толкова по-малка била вероятността за кръстосване между тях.

Законите на Мендел обясняват резултатите, които той получава със своите грахови растения. По-късно генетиците откриват, че законите му са валидни и за други живи същества, дори за хората. Откритията на Мендел от работата му с градинските грахови растения помагат за създаването на генетиката. Приносът му не се ограничава само до основните правила, които открива. Грижата на Мендел за контролиране на условията на експеримента, както и вниманието му към числените резултати, определят стандарта за бъдещи експерименти.

 

Последици

1. Когато хромозомните двойки се разделят в гаметата, те се разделят на случаен принцип. Една гамета може да има всякакво съотношение от 100 % хромозоми, получени от майката, до 100 % хромозоми, получени от бащата.
2. При кръстосването се разменят участъци между двойки хромозоми по време на мейозата. Това увеличава броя на генетично различните индивиди в популацията, което е важно за еволюцията.
3. Вследствие на 1 и 2, с изключение на еднояйчните близнаци, няма двама братя и сестри с идентична генетика.

 

Диагностични примери

• Съотношенията в диаграмите по-долу са статистически прогнози. При голям брой кръстоски броят на потомството с тези характеристики ще се доближи до посочените съотношения.

 
Фигура 1: Доминантни и рецесивни фенотипове.   (1) Родителско поколение. (2) Поколение F1 . (3) F2 поколение. Доминантният (червено) и рецесивният (бяло) фенотип изглеждат еднакво в F1 поколението и показват съотношение 3:1 в F2 поколението.  


Фигура 3: Цветните алели на Mirabilis jalapa не са доминантни или рецесивни.   (1) Родителско поколение. (2) Поколение F1 . (3) F2 поколение. "Червеният " и "белият" алел заедно създават "розов" фенотип, което води до съотношение 1:2:1 червено :розово :бяло в F2 поколението.