Еднояйчните близнаци

Изследване на близнаци

Еднояйчните близнаци са естествени клонинги. Тъй като в началото имат едни и същи гени, те могат да се използват за изследване на това, доколко наследствеността допринася за развитието на отделните хора. Това е въпросът за съотношението между природата и възпитанието.

Изследванията с близнаци са доста интересни. Ако съставим списък на характерните черти, ще установим, че те се различават по това доколко се дължат на наследствеността. Например:

• Цвят на очите: изцяло наследствен.
• Тегло, ръст: отчасти наследствени, отчасти свързани с околната среда.
• Кой език говорите: изцяло на околната среда.

Начинът, по който се правят проучванията, е следният. Вземат се група еднояйчни близнаци, група братски близнаци и група братя и сестри от населението. Измерват ги по различни признаци. Направете статистически анализ (например дисперсионен анализ). Това ви показва до каква степен чертата е наследствена. Ще установите, че всички тези признаци, които се унаследяват частично, ще бъдат значително по-сходни при еднояйчните близнаци.

Подобни проучвания могат да бъдат продължени, като се сравняват еднояйчни близнаци, израснали заедно, с еднояйчни близнаци, израснали при различни обстоятелства. Това ще даде представа доколко обстоятелствата могат да променят резултатите на генетично идентични хора.

Съвременните изследвания показват съвсем ясно, че генетичното наследство влияе не само върху физическите, но и върху психологическите аспекти на живота (поведението на хората).

История

Човекът, който пръв е направил изследвания на близнаците, е Франсис Галтън, полубрат на Дарвин, който е основоположник на статистиката. Неговият метод е да проследява близнаците през целия им живот, като прави много видове измервания. За съжаление, въпреки че е знаел за еднояйчните и двуяйчните близнаци, той не е оценил истинската генетична разлика. Съвременните изследвания на близнаците се появяват едва през 20-те години на ХХ век.

Вилхелм Вайнберг прави първата оценка на степента на побратимяване. Осъзнавайки, че еднояйчните близнаци трябва да са от един и същи пол, докато нееднояйчните близнаци могат да бъдат от един и същи или противоположен пол, Вайнберг извежда формула за оценка на честотата на MZ и DZ близнаците от съотношението на еднояйчните и противоположните близнаци към общия брой на майките. Вайнберг също така е изчислил, че наследствеността на самите близнаци е близка до нула. Това означава, че способността за раждане на близнаци не се предава по наследство.

Не толкова идентично

Монозиготните близнаци са генетично почти идентични и винаги са от един и същи пол, освен ако не е имало мутация по време на развитието. Монозиготните близнаци винаги имат различни фенотипове. Близнаците могат да изразяват различни сексуални фенотипове, обикновено от неравномерно разделена зигота с XXY синдром на Клайнфелтер.

Въпреки че еднояйчните близнаци са генетично почти идентични, проучване от 2012 г., проведено сред 92 двойки еднояйчни близнаци, установява, че еднояйчните близнаци придобиват стотици генетични различия още в началото на развитието на плода. Това се дължи на мутации (или грешки в копирането), които се случват в ДНК на всеки близнак след разделянето на ембриона. Друго проучване през 2018 г. на 450 двойки еднояйчни близнаци показва, че често (87%) двамата близнаци се различават по сексуалност. проучването показва също, че ако единият близнак се ожени преди 40-годишна възраст, другият също има вероятност да се ожени преди 40-годишна възраст.

Смята се, че средно един набор от еднояйчни близнаци има около 360 генетични разлики, възникнали в началото на феталното развитие.

Друга причина за различията между еднояйчните близнаци е епигенетичната модификация. Те се дължат на различното влияние на околната среда през целия им живот, което влияе на това кои гени се включват или изключват. Проучване на 80 двойки еднояйчни близнаци на възраст от 3 до 74 години показва, че най-младите близнаци имат сравнително малко епигенетични различия. Броят на епигенетичните различия се увеличава с възрастта. Петдесетгодишните близнаци имат над три пъти повече епигенетични разлики от тригодишните близнаци. Близнаците, които са прекарали живота си разделени (като например осиновените от двама различни родители при раждането си), имат най-голяма разлика. Въпреки това някои характеристики стават по-сходни с възрастта на близнаците, като например коефициентът на интелигентност и личността. Това явление показва влиянието на генетиката върху много аспекти на човешките характеристики и поведение.

Близнаци при животните

Близнаците са нормално явление при много бозайници, като плъхове, котки и кучета. Еднояйчните близнаци са нормални при няколко вида. Деветпоясният броненосец, Dasypus novemcinctus, ражда идентични четиризнаци.

Потомството, получено чрез неполови методи, като например партеногенеза, е идентично, освен ако при производството на яйцеклетките не е извършено кръстосване.