Генетична връзка
Генетичната връзка се появява, когато алелите в различни локуси не се разделят на случаен принцип. По този начин се нарушава вторият закон на Мендел.
Гените са свързани, когато се намират в една и съща хромозома. Тогава те са склонни да останат заедно по време на мейозата. Алелите за гени върху различни хромозоми обикновено не са свързани поради независимото подреждане на хромозомите по време на мейозата.
По време на мейозата, когато хромозомите се разделят, се наблюдава известно кръстосване на ДНК. Така алелите на една и съща хромозома могат да се разделят и да отидат в различни дъщерни клетки. Вероятността това да се случи е по-голяма, ако алелите са на голямо разстояние един от друг в хромозомата, тъй като е по-вероятно между тях да настъпи кръстосване. Относителното разстояние между два гена може да се изчисли, като се използва потомството на организъм, показващ два свързани генетични признака. Отбелязва се процентът на потомството, в което двата признака не се срещат заедно. Колкото по-висок е процентът на потомството, показващо двата признака, толкова по-близо в хромозомата се намират двата гена.
Това е първата техника, използвана за картографиране на гените върху хромозомите. Чрез изчисляване на броя на рекомбинантите е възможно да се получи мярка за разстоянието между гените. Това разстояние се нарича генетична картографска единица (м.е.) или сантиморган и се определя като разстоянието между гените, за които един от 100 продукта на мейозата е рекомбинантен. Честота на рекомбинантност (RF) от 1 % е еквивалентна на 1 m.u. Картата на връзките се създава чрез намиране на разстоянията между редица признаци, които присъстват на една и съща хромозома, като в идеалния случай се избягват значителни пропуски между признаците, за да се избегне възможността за многократно кръстосване.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява генетичното свързване?
О: Генетично свързване възниква, когато алелите в различни локуси не се сегрегират случайно, нарушавайки втория закон на Мендел. Гените са свързани, когато се намират на една и съща хромозома и са склонни да останат заедно по време на мейозата.
Въпрос: Как алелите на една и съща хромозома могат да се разделят?
О: Алелите на една и съща хромозома могат да се разделят чрез кръстосване на ДНК по време на мейозата, когато хромозомите се разделят. Вероятността това да се случи се увеличава, ако алелите са отдалечени един от друг в хромозомата, тъй като е по-вероятно между тях да възникне кръстосване.
Въпрос: Каква техника е използвана за картографиране на гените върху хромозомите?
О: Първата техника, използвана за картографиране на гените върху хромозомите, е била да се изчисли относителното разстояние между два гена, като се използва потомството на организъм, показващ два свързани генетични признака. Отбелязва се процентът на потомството, в което двата признака не се срещат заедно, а по-високият процент показва по-близко разположение на гените върху хромозомата.
Въпрос: Какво представлява единицата на генетичната карта (m.u.) или сантиморган?
О: Единицата на генетичната карта (m.u.) или сантиморганът се определя като разстоянието между гените, за които един от 100 продукта на мейозата е рекомбинантен. Рекомбинантна честота (RF) от 1 % е еквивалентна на 1 m.u.
В: Как се създава карта на връзките?
О: Картата на връзките може да се създаде, като се намерят разстоянията между редица признаци, които се намират на една и съща хромозома, като в идеалния случай се избягват значителни разстояния между признаците, за да се избегне едновременното възникване на множество кръстосвания.
В: Какво се случва, ако при създаването на карта на връзките има значителни пропуски между признаците?
О: Ако при създаването на картата на връзките има значителни пропуски между признаците, това увеличава възможността за едновременно възникване на множество кръстосвания, което може да доведе до получаване на неточни резултати от картографирането на местоположението на гените и разстоянията помежду им по хромозомите.
