Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г. – 2 ноември 1950 г.) е ирландски писател, драматург и обществен деец, роден в Дъблин и дългогодишно живял в Англия. През 1925 г. получава Нобелова награда за литература. Шоу остава в историята като един от най-влиятелните драматурзи на началото на XX век и като остър сатирик на обществените нрави.
Написал е над 60 пиеси, в които комбинира интелектуален хумор, социална критика и философски размисъл. Често използва театъра като платформа за обсъждане на политически и морални въпроси: теми като социалната справедливост, правата на жените, моралните двусмислия и институционалната хипокрития присъстват редовно в неговите сюжети. Заради това някои от неговите произведения му печелят както почитатели, така и противници. Например, той пише пиеса за проституцията, а друга – за правата на жените.
Сред по-известните му пиеси са Пигмалион, Света Жана (Saint Joan) и Андрокъл и лъвът. Пиесите му често са екранизирани или адаптирани за мюзикъл и кино, което допринася за широкото им разпространение и въздействие върху театралната и филмовата култура.
По пиесата му "Света Жана" е заснет филм през 1957 г., режисиран от Otto Preminger и с участието на Jean Seberg.
Пиесата му "Пигмалион" е филмирана два пъти. Първият филм по "Пигмалион" му носи "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий през 1938 г. По-късно пиесата е превърната и в музикална пиеса, наречена "Моята прекрасна лейди", а филмът по този мюзикъл печели 8 награди "Оскар" през 1964 г.
Шоу е първият човек, който печели едновременно Нобелова награда и Оскар, което подчертава необичайния му принос както към литературната, така и към филмовата култура.
Освен драматург, Шоу пише и музикална критика, като използва псевдонима Corno di Bassetto (което означава „рог на басет“). Бил е активен в социалните и политическите движения на своето време — член на Fabian Society и застъпник на социалистически идеи — и често включва политически аргументи и пропагандни мотиви в творчеството си.
Шоу е известен и с интереса си към езика: той подкрепя фонетични реформи и разработва собствена фонетична писменост, известна като «азбуката на Шоу» (Shavian alphabet). През 1962 г. пиесата му "Андрокъл и лъвът" излиза в двуезично издание — от едната страна на книгата текстът е на обикновен английски, а от другата — с азбуката на Шоу.
Личен живот: през 1898 г. Шоу се жени за Шарлот Пейн-Таунсенд (Charlotte Payne-Townshend). Животът му преминава в активна творческа и обществена дейност; умира на 2 ноември 1950 г. в село Ayot St Lawrence, Хертфордшър, Англия. Наследството му включва широко влияние върху модерния театър, острия афористичен стил и многобройни адаптации на сценичните му произведения за кино и музикален театър.