Джордж Гейлорд Симпсън — влиятелен американски палеонтолог (1902–1984)

Джордж Гейлорд Симпсън — влиятелен американски палеонтолог, лидер на съвременния еволюционен синтез; експерт по изчезнали бозайници, миграции и Големия американски обмен.

Автор: Leandro Alegsa

Джордж Гейлорд Симпсън (16 юни 1902 г. — 6 октомври 1984 г.) е американски палеонтолог, считан за един от най-влиятелните палеонтолози на ХХ век и ключова фигура в съвременния еволюционен синтез. Той е експерт по изчезнали бозайници и техните миграции, особено по въпроса за Големия американски обмен между двете Америки. В ранните си работи Симпсън се противопоставя на теорията на Алфред Вегенер за континенталния дрейф, което отразява липсата на тази идея в интерпретациите му за миграциите на фауните.

Биография и професионална кариера

Симпсън е роден през 1902 г. и посвещава живота си на изучаването на изкопаемите бозайници. Дълги години работи като куратор и изследовател в големи музеи и научни институции в Съединените щати, където натрупва обширен материал от фосили и публикува редица монографии и статии. Неговата работа съчетава детайлна таксономия с широки еволюционни анализи, с цел да свърже вкаменелостите с теорията на еволюцията и съвременните биологични принципи.

Научни приноси

  • Интеграция на палеонтологията в еволюционната биология: чрез анализ на изкопаеми бозайници Симпсън демонстрира как палеонтологичните данни допълват и разширяват генетичните и сравнително-анатомичните подходи при изучаване на еволюцията.
  • Темпо и модус на еволюцията: в значими есета и монографии той разграничава скоростта (темпото) и начините (модуса) на еволюционните промени, като подчертава, че еволюцията може да протича с различни темпове и в различни форми (радиация, стазис, постепенни промени и др.).
  • Критика на линейните модели: Симпсън развенчава мита, че еволюцията на еволюцията на коня е била прост линеен процес, завършил със съвременния Equus caballus, като показва, че развитието на конете включва множествени линии, разклонения и адаптивни промени.
  • Таксономия и концепции: през 1940 г. той въвежда думата хиподигма (hypodigm) и публикува обширни трудове по таксономия на изкопаеми и живи бозайници, уточнявайки връзката между типови образци, вариабилност и класификационни решения.
  • Фаунални миграции: изучава модели на миграция и разпространение на бозайници между континенти, като особено се занимава с последствията от контактите между южно- и северноамериканските фауни при Големия американски обмен.

Основни трудове и методи

Сред най-известните му произведения са монографии и сборници, които обединяват феноменални палеонтологични данни и теоретични разсъждения за еволюцията. В своите трудове той използва сравнително-анатомични, морфометрични и стратиграфски методи, за да изведе закономерности в развитието на бозайниците и да предложи обяснителни модели за макроеволюцията.

Влияние и наследство

Симпсън остава ключова фигура за утвърждаването на палеонтологията като равноправен участник в еволюционната наука. Неговите идеи за темпото и начина на еволюция, критиката на прогресивните и линейни интерпретации и методичният подход към таксономията продължават да влияят на палеобиологията и историческата биология. Той е уважаван и цитиращ автор в поколения изследователи и учебници, а много от неговите понятия и аргументи остават част от съвременните дебати за макроеволюцията, класификацията и ролята на фосилния материал при реконструкция на миналото.

Бележки: Въпреки големите си заслуги, някои интерпретации на Симпсън — например относно причините и пътищата на континенталните миграции — по-късно биват преразгледани след широкото приемане на теорията за континенталния дрейф и тектониката на плочите. Това е типичен пример за това как нови теоретични и емпирични данни променят научните интерпретации на минали поколения.

Биография

Роден в Чикаго, Илинойс, Симпсън е израснал предимно в Денвър, Колорадо. Получава дипломите си от Йейлския университет през 1923 и 1926 г. Дисертацията му, "Американски мезозойски бозайници" (1929 г.), е първата стъпка в житейския му интерес към еволюцията на бозайниците. След постдокторантска година в Британския природонаучен музей Симпсън се завръща през 1927 г., за да заеме пост в Американския природонаучен музей.

През 1942 г. Симпсън се записва в американската армия. Служи като капитан, а след това като майор в армейското разузнаване.Симпсън служи в американските сили в Северна Африка и Западна Европа до 1944 г. След това подава оставка, тъй като страда от тежък пристъп на хепатит. Връща се у дома с две бронзови звезди. Повишен е в куратор (ръководител) на Отдела по геология и палеонтология в Американския природонаучен музей. Заема и длъжността професор по зоология в Колумбийския университет (1945-1959 г.). Продължава работата си върху ранните бозайници и работи върху палеоценската и еоценската фауна на басейна Сан Хуан, Ню Мексико.

От 1959 г. до 1970 г. е уредник на Музея по сравнителна зоология в Харвардския университет, а до пенсионирането си през 1982 г. е професор по геонауки в Аризонския университет.

Основни произведения и награди

През 40-те години на ХХ век Симпсън създава три големи творби. "Темпо и начин в еволюцията" (1944), "Принципи на класификацията и класификация на бозайниците" (1945) и "Значението на еволюцията" (1949). Симпсън представя популярно изложение на съвременната еволюционна теория с акцент върху доказателствата от изкопаемите останки.

През 1958 г. Симпсън е награден с медала "Дарвин-Уолъс" на Линеанското общество. През 1962 г. получава и медала "Дарвин" на Кралското дружество "В знак на признание за изключителния му принос към общата еволюционна теория, основан на задълбочено изучаване на палеонтологията, особено на гръбначните животни". През 1965 г. е награден с Националния медал за наука на САЩ.

Цитати

Тези цитати от Симпсън дават добра представа за човека:

"Човекът е резултат от безцелен и естествен процес, който не го е имал предвид".

"Не смятам, че еволюцията е изключително важна, защото е моя специалност; тя е моя специалност, защото смятам, че е изключително важна".

Книги

  • Присъствие на чудеса (1931)
  • Темпо и режим в еволюцията (1944)
  • Смисълът на еволюцията (1949)
  • Коне (1951)
  • Еволюция и география (1953)
  • Основни характеристики на еволюцията (1953)
  • Животът: въведение в биологията (1957)
  • Принципи на таксономията на животните (1961)
  • Този възглед за живота (1964)
  • География на еволюцията (1965)
  • Пингвини (1976)
  • "Отстъпка пред невероятното" (1978) (автобиография)
  • Великолепна изолация (1980)
  • The Dechronization of Sam Magruder (посмъртно публикувана новела, 1996 г.)

Въпроси и отговори

В: Кой беше Джордж Гейлорд Симпсън?


О: Джордж Гейлорд Симпсън е американски палеонтолог.

В: Защо Симпсън е бил влиятелен в своята област?


О: Симпсън е може би най-влиятелният палеонтолог на ХХ век и основен участник в съвременния еволюционен синтез.

В: Каква е била областта на компетентност на Симпсън?


О: Симпсън е специалист по изчезнали бозайници и техните миграции, особено по Големия американски обмен между двете Америки.

В: Какво е мнението на Симпсън за теорията на Алфред Вегенер за континенталния дрейф?


О: Симпсън се противопоставя на теорията на Алфред Вегенер за континенталния дрейф.

В: Как Симпсън разглежда идеята за миграцията на животните?


О: В работата на Симпсън върху миграцията на животните липсва идеята за континенталния дрейф, на която той се противопоставя.

В: Какъв мит развенчава Симпсън по отношение на еволюцията на коня?


О: Симпсън развенчава мита, че еволюцията на коня е била линеен процес, завършил със съвременния Equus caballus.

В: Какъв термин въвежда Симпсън през 1940 г. и каква е темата на публикуваните от него трудове?


О: През 1940 г. Симпсън въвежда термина "хиподигма" и публикува обширни публикации по таксономия на изкопаеми и живи бозайници.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3