Континентален дрейф | историческа, научна теория
Континенталният дрейф е историческа, научна теория. Теорията е предложена за първи път от Абрахам Ортелиус през 1596 г. Тя е напълно развита от немския геолог и метеоролог Алфред Вегенер през 1915 г.
Според теорията части от земната кора се движат бавно върху течна мантия с по-висока плътност. Сега тази теория е включена в по-широката теория за тектониката на плочите.
Вкаменелости, които сочат, че континентите, които сега са разделени, някога са били заедно: вж.
Първата известна илюстрация на отварянето на Атлантическия океан, дело на Антонио Снайдер-Пелегрини, 1858 г.
Доказателства
Теорията е подкрепена от откриването на същите минерали и вкаменелости в Западна Европа и Източна Северна Америка. Подобни вкаменелости има и по западното крайбрежие на Африка и в източната част на Южна Америка. Формите на тези континенти почти съвпадат. Теорията била правдоподобна (правдоподобна), но не бил известен механизъм, който да задвижва тези големи движения. Този проблем по-късно е решен от тектониката на плочите.
Моделът на вулканичната дейност, изграждането на планини (орогенеза) и земетресенията се обяснява с континенталния дрейф. Съществуването на идентични скали, разположени на голямо разстояние една от друга, подкрепя тази теория.
Примери (има стотици):
- Вкаменелости от папратта Glossopteris са открити в скали от Австралия, Южна Америка, Антарктида, Индия, Африка и Мадагаскар. Всички те са били заедно в суперконтинента Гондвана, след като глобалният континент Пангея се е разпаднал.
- Планината Маса на нос Добра надежда, Южна Африка, и планините на юг от Рио де Жанейро са изградени от еднакви скали. Това съответства на сливането на Африка с Южна Америка в Пангея.
- Пещерата на гиганта в Северна Ирландия и пещерата на Фингал на остров Стафа, Вътрешни Хебриди, Шотландия, са едно и също скално образувание.
Механизъм
Основната машина, която задвижва движението на континентите, е топлината, която преминава от земната мантия през кората и излиза от планетата. Това води до конвекция и движение на плочите.
Две събития са от огромно значение:
- Производството на нова кора на места като Средноатлантическия хребет.
- Премахването на земната кора чрез субдукция (преместване под нея) в местата, където се сблъскват плочите.
Бележка под линия
- ↑ USGS Тази динамична Земя [1]
- ↑ Топлината се дължи на комбинация от бавното охлаждане на Земята от ранната ѝ висока температура и топлината, отделяна при разпадането на радиоактивните изотопи в Земята. Вижте дискусията в раздел "Възраст на Земята".
| Контрол от страна на органа: Национални библиотеки |
|
Въпроси и отговори
В: Какво представлява континенталният дрейф?
О: Континенталният дрейф е историческа, научна теория, която предлага части от земната кора да се движат бавно върху течна мантия с по-висока плътност.
В: Кой предлага теорията за континенталния дрейф?
О: Теорията е предложена за първи път от Абрахам Ортелиус през 1596 г. и е напълно развита от немския геолог и метеоролог Алфред Вегенер през 1915 г.
В: Как действа континенталният дрейф?
О: Според теорията части от земната кора се придвижват бавно върху течна мантия с по-висока плътност.
В: Континенталният дрейф част от тектониката на плочите ли е?
О: Да, теорията вече е включена в по-широката теория за тектониката на плочите.
В: Кога Абрахам Ортелиус предлага идеята си за континенталния дрейф?
О: Ейбрахам Ортелиус предлага идеята си за континенталния дрейф през 1596 г.
В: Кой е разработил пълната версия на континенталния дрейф?
О: Пълната версия е разработена от немския геолог и метеоролог Алфред Вегенер през 1915 г.
Въпрос: От колко време континенталният дрейф се приема като утвърдена научна концепция?
О: Континенталният дрейф се приема за утвърдена научна концепция от 1915 г., когато е разработен изцяло от Алфред Вегенер.
