Алфред Лотар Вегенер (1 ноември 1880 г. - 13 ноември 1930 г.) е германски учен и метеоролог. Той е най-известен с теорията си за континенталния дрейф, която предлага през декември 1912 г. Това е идеята, че континентите бавно се движат около Земята. Той също така има идеи за причините за дрейфа на континентите, които други учени смятат за невъзможни. Хипотезата му е приета едва през 50-те години на ХХ век. Тогава няколко открития дават доказателства за дрейфа на континентите, както и за действителните причини.

Вегенер е роден в Берлин и през 1904 г. защитава докторат по астрономия в Берлинския университет. Като офицер от запаса на германската армия е призован през 1914 г. да се бие в Първата световна война. Той е тежко ранен в Белгия и е прехвърлен в армейската метеорологична служба. След войната се занимава предимно с метеорологични дейности.

Развитие на идеята и основни работи

Идеята за движението на континентите Вегенер представя първоначално през 1912 г. в лекции и статии, а през 1915 г. публикува своята най-известна книга Die Entstehung der Kontinente und Ozeane („Произходът на континентите и океаните“). В нея той обобщава различни наблюдения и аргументи в полза на една обща представа: някога в геологическото минало континентите са образували единен суперконтинент (който по-късно е наречен „Пангея“), след което са се разпаднали и са започнали да се движат по повърхността на планетата.

Доказателства, посочвани от Вегенер

  • Съвпадение на контурите на бреговете – най-вече видимото „пъзел“-образно прилепване между западния бряг на Африка и източния бряг на Южна Америка.
  • Фосилни доказателства – същите или подобни вкаменелости (например Mesosaurus, Glossopteris, Lystrosaurus и други) се откриват на разтворени днес континенти, което предполага някога общ ареал.
  • Палеогеоложки сходства – съответствие на скални формации, планински вериги и структурни единици по различни континенти.
  • Палеоклиматични доказателства – следи от древни ледникови перии и други климатични индикатори, които най-добре се обясняват чрез друго разположение на континентите в миналото.

Предложен механизъм и критика

За да обясни причината за дрейфа, Вегенер предполага, че континентите „плуват“ по по-плътната подложка и че силите, които ги задвижват, могат да включват центробежни и приливни (гравитационни) въздействия. Тези механизми обаче не убедили мнозина геолози, които смятали, че предлаганите сили са недостатъчни да придвижат така масивни плочи. По тази причина голяма част от геоложката общност отхвърля идеята за континенталния дрейф през по-голямата част от първата половина на XX век.

Приемане и съвременна теория

През средата на XX век нови данни започват да подкрепят идеята за движение на кората. Открития от палеомагнетизма, картографирането на морското дъно, доказателства за sea‑floor spreading и модели на конвекция в мантията довеждат до развитието на съвременната теория на плочната тектонника. Ключови приноси от учени като Хари Хес и откритията на магнитните „ленти“ при дъното на океаните (Vine–Matthews) през 1960-те години дават физическа основа за движението на литосферните плочи и обясняват механизма, който Вегенер не е могъл да докаже напълно. Днес континенталният дрейф е част от по-широката концепция на плочната тектонника и се разглежда като основен процес при формирането и еволюцията на земната кора.

Арктически експедиции и смърт

Освен работата си по континенталния дрейф, Вегенер е активен участник в полярни изследвания и метеорологични наблюдения. Той ръководи няколко експедиции в Гренландия с цел изучаване на ледникови полета и атмосферни процеси. По време на поредна експедиция в Гренландия през 1930 г. Вегенер загива — вероятно от мозъчен удар или последствия от изтощение и лоши метеорологични условия, докато се опитва да се върне към базовия лагер. Тялото му и личните му бележки са намерени по-късно и погребани в снега близо до мястото на смъртта.

Наследство

Вегенер остава в историята като учен, чиято смела и новаторска идея предхождаше времето си. Макар че първоначално е критикуван, той е признат по-късно като един от основоположниците на модерната геология и палеогеография. Неговият принос към метеорологията, полярните изследвания и синтезиращото мислене, което съчетава доказателства от различни дисциплини, продължава да вдъхновява учени и днес.