Самюъл Бекет (1906–1989) — биография, най-известни пиеси и Нобелова награда

Самюъл Бекет: пълна биография, най-известни пиеси като „В очакване на Годо“, Нобелова награда и любопитни факти за живота и творчеството му.

Самюъл Баркли Бекет (/ˈbɛkɪt/; 13 април 1906 г. – 22 декември 1989 г.) е роден в Дъблин, Ирландия. Той е писател, драматург и поет, автор на романи, кратки разкази, радиопиеси и театрални текстове. През целия си творчески живот работи както на английски, така и на френски език и често превежда сам собствените си произведения. През 1969 г. му е присъдена Нобелова награда за литература за значителния и новаторски принос в романa и драмата.

Бекет живее и работи дълго време в Париж, където се запознава и поддържа връзки с множество съвременни писатели, сред които и Джеймс Джойс. Неговият творчески стил е лаконичен, често минималистичен, с внимание към паузите, мълчанието и повтарящите се фрази. Темите в творбите му включват абсурда на човешкото съществуване, изтощението на езика, самотата и упадъка на съзнанието.

Най-известната му пиеса е „В очакване на Годо“ (En attendant Godot), написана първоначално на френски и поставена за първи път през 1953 г. Тя е едно от ключовите заглавия, свързвани с театъра на абсурда, и продължава да бъде често играна по сцените по целия свят. Други значими драматични произведения са „Край на играта“ (Fin de partie), „Последната лента на Крап“ (Krapp's Last Tape), „Щастливи дни“ (Happy Days), както и експерименталните кратки форми като „Не аз“ (Not I) и „Стъпки“ (Footfalls). В прозата си той е автор на трилогията романи „Моли“ (Molloy), „Малон умира“ (Malone Dies) и „Неназовимият“ (The Unnamable), които демонстрират неговия интерес към вътрешния монолог, разпада на личността и експерименталната форма.

Животът му включва и драматични епизоди: през 1938 г. е нападнат и намушкан в Париж, но оцелява и продължава творческата си кариера. По време на Втората световна война участва в дейности на съпротивата във Франция и след войната се връща в Париж, където прекарва по-голямата част от оставащите си години.

Смята се за един от най-важните писатели на XX век (XX век) — влиянието му върху съвременната драма, литературата и театралната теория е голямо. За него са написани множество изследвания, есета и книги, а пиесите му продължават да се поставят и изучават в световен мащаб.

Бекет умира на 22 декември 1989 г. в Париж от емфизем. Наследството му остава важно за съвременната литература и сцена — от провокативните минималистични постановки до сложните му експерименти с езика и форма.

Избрани творби (непълен списък):

• В очакване на Годо (En attendant Godot) — пиеса
• Край на играта (Fin de partie) — пиеса
• Последната лента на Крап (Krapp's Last Tape) — пиеса/монолог
• Моли (Molloy), Малон умира (Malone Dies), Неназовимият (The Unnamable) — романи (трилогия)
• Щастливи дни (Happy Days), Не аз (Not I), Стъпки (Footfalls) — кратки и експериментални драматични текстове

Стил и значение: Бекет често използва стегнат език, повторения, паузи и ограничени сценографски средства, за да подчертае теми като безизходицата, деградацията и несигурността на човешкото битие. Неговите творби поставят въпроси за границите на езика и възможността за предаване на опит чрез слово, което ги прави предмет на широки интерпретации и академичен интерес.

Въпроси и отговори

В: Кой е Самюъл Бекет?

В: Коя е най-известната пиеса на Самюъл Бекет?

Въпрос: Каква награда е присъдена на Самюъл Бекет през 1969 г.?

В: Къде е роден Самюъл Бекет?

В: Кога умира Самюъл Бекет и от какво?

В: Какъв е бил стилът на писане на Самюъл Бекет?

В: Какво се случва със Самюъл Бекет през 1938 г.?

Търсене по буква