Самюъл Фулър (1580–1633) е пътник на пилигримския кораб "Мейфлауър" през 1620 г. и един от подписантите на договора "Мейфлауър". Той става уважаван църковен дякон и действащ лекар на Плимутската колония, като заема ключова роля в духовния и здравния живот на общността през първите десетилетия след пристигането.

Фулър е син на Робърт Фулър, месар. Кръстен е на 20 януари 1580 г. в Реденхол, окръг Норфолк, Англия. Той принадлежи към сепаратисткото движение — религия, която не е била допускана в официалната англиканска църква и заради което мнозина търсят убежище в Холандия и в новия свят.

През 1610 г. Фулър се премества в Лайден, Нидерландия, където става част от общността на английските сепаратисти. Той е приятел на Дегори Прийст и Сара Алертън (Сара е сестра на Исак Алертън). В записите от Лайден Фулър е посочен като "работник от Лондон" и е бил активен член на църковната община, участвайки в нейния живот и в обсъждането на бъдещите планове за преминаване в Новия свят.

Личният живот на Фулър преживява трудности — първата му съпруга и син умират през 1615 г. Впоследствие той се жени за Бриджит Лий и с нея поема пътя към Плимут.

Самюъл Фулър участва активно в подготовката за преместването на колонистите към колониятаВирджиния. Групата подписва споразумение с компанията "Вирджиния", но в хода на подготовката се появяват спорове и промени от страна на търговците и организаторите. На 10 юни 1620 г. Фулър, заедно с Едуард Уинслоу, Уилям Брадфорд и Айзък Алертън, изпраща писмо на до Джон Карвър и Робърт Кушман в Лондон, в което се посочват притеснения от промени, предприети от Томас Уестън и Компанията. Една от спорните точки била, че търговците щели да запазят половината от къщите и земите, а също така условията за труд и почивка били предмет на разногласия. Тези въпроси са решени окончателно едва след пристигането на Робърт Кушман във Фортуна през ноември 1621 г.

Предвид липсата на официален лекар сред пътуващите, преди заминаването за Новия свят, Самюъл Фулър изучава основи на медицина и хирургия, за да може да помага при болести и наранявания. На борда на Мейфлауър и в ранните години на Плимутската колония той играе ролята на практикуващ лечител: посещава болните, прилага лекарства и прости оперативни намеси, консултира при епидемии и е основна фигура във връзката между църковните и здравните практики в общността.

Като дякон в плимутската църква, Фулър има и духовни задължения — подпомага църковните служби, подпомага бедните и болните, и участва в обществените решения. Комбинацията от религиозна отговорност и медицински умения прави ролята му особено значима през трудните първи години на колонията, когато загиват много заселници от студ, глад и болести.

Самюъл Фулър умира през 1633 г. в Плимут. Оставя след себе си наследство като един от първите практикуващи лекари в английските североамерикански колонии и като активен член на ранната плимутска общност. Неговото име остава в историческата памет на пилигримите и на мястото, където са се положили основите на местното обществено устройване.

Има твърдения, че град Фулъртън, Северна Дакота, е кръстен в негова чест, но произходът на името е предмет на различни локални версии и не винаги може да бъде потвърден еднозначно.

Значение и памет: Самюъл Фулър се смята за пример на практическа служба — човек, който съчетава вяра и грижа за физическото здраве на общността. Като участник в създаването на договора "Мейфлауър" и като активен дякон и лечител, той остава сред по-известните фигури от групата на пилигримите.