Ферит Орхан Памук — турски писател, Нобелов лауреат и постмодернист
Ферит Орхан Памук (роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул) е известен турски писател, носител на Нобелова награда. Памук е смятан за един от най-влиятелните съвременни турски романиcти и често бива класифициран като постмодернист. Творчеството му проучва теми като паметта, идентичността, сблъсъка между Изтока и Запада и сложните отношения между личната и колективната история. На 12 октомври 2006 г. му е присъдена Нобелова награда за литература, с което става първият турчин, спечелил Нобелова награда.
Биография и образование
Памук е роден в заможно и културно осъзнато семейство в Истанбул. През 1970-те години учи архитектура в Техническия университет на Истанбул, а по-късно следва журналистика в Истанбулския университет, но прекъсва формалното си обучение, за да се посвети на литературата. Живял е и работил в различни европейски градове и е участвал в академични програми в чужбина, като развива международна кариера като писател и интелектуалец.
Творчество и стил
Памук е автор на множество романи, есета и мемоари. Някои от най-известните му книги са:
- "Cevdet Bey ve Oğulları" (Cevdet бей и синовете му) (1982)
- "Sessiz Ev" (Тихата къща) (1983)
- "Beyaz Kale" (Белият замък) (1985)
- "Kara Kitap" (Черната книга) (1990)
- "Benim Adım Kırmızı" (Името ми е Червено / My Name Is Red) (1998)
- "Kar" (Сняг / Snow) (2002)
- "İstanbul: Hatıralar ve Şehir" (Истанбул: спомени и град) (2003) — мемоарен разказ за града, в който е роден
- "Masumiyet Müzesi" (Музеят на невинността) (2008) — роман, вдъхновил създаването на реален музей в Истанбул)
Творбите на Памук често използват сложни повествователни структури, алтернативни гледни точки и художествени интертексти. В тях се срещат елементи на детективски сюжет, историческа фикция, автобиографични мотиви и философски разсъждения за изкуството и паметта.
Награди и публично признание
Освен Нобеловата награда, Памук е носител на множество национални и международни литературни отличия и е преведен на десетки езици. Неговото влияние надхвърля художествената литература — той е активен участник в обществените дискусии за историята, културата и свободата на словото в Турция и извън нея.
Музей на Невинността
По мотиви от романа си Музеят на невинността Памук създава в Истанбул реален музей със събрани предмети и витрини, които илюстрират историята и героите от книгата. Музеят привлича внимание като пример за взаимоотношението между литературата и материалната култура и е посещаван от местни и чуждестранни читатели и туристи.
Спор и процес
През 2005 г. срещу него е повдигнато обвинение за коментари, направени в интервю. В интервюто Памук казва за арменския геноцид: "Тридесет хиляди кюрди и един милион арменци са били убити по тези земи и никой не смее да говори за това." Тези думи предизвикват силна полемика в Турция и срещу него е започнато разследване по член 301 от Турския наказателен кодекс (за "обида на турската нация"), което довежда до международна кампания в негова защита. Памук временно напуска страната поради заплахи и натиск. Обвиненията бяха свалени в началото на 2006 г. под влияние на международното движение "Амнести интернешънъл" и Европейския парламент, както и след широка подкрепа от писатели, интелектуалци и правозащитни организации по целия свят.
Последни години и влияние
Памук продължава да публикува и да участва във всеобхватни културни и обществени дискусии. Неговите книги остават предмет на академичен и критически интерес, а личната му история и конфронтация с ограничаването на свободата на словото са част от по-широкия дебат за демокрацията и правата в Турция. Той остава една от най-популярните и противоречиви фигури на съвременната турска литература.
Награди
- 1979 г. Награда на Milliyet Press за роман (Турция) за романа му Karanlık ve Işık (съпобедител)
- 1983 г. Награда за роман "Орхан Кемал" (Турция) за романа му "Джевдет бей ве Огуллари
- 1984 г. Награда за роман "Мадарали" (Турция) за романа му "Sessiz Ev
- 1990 г. Независима награда за чуждестранна художествена литература (Обединеното кралство) за романа му Beyaz Kale
- 1991 Prix de la Découverte Européenne (Франция) за френското издание на Sessiz Ev : La Maison de Silence
- 1995 г. Награда "France Culture" (Франция) за романа му "Кара Китап: черна книга" (Kara Kitap: Le Livre Noir)
- 2002 г. - Prix du Meilleur Livre Etranger (Франция) за романа "Името ми е червено" : Mon Nom est Rouge
- 2002 г. Premio Grinzane Cavour (Италия) за романа "Името ми е червено
- 2003 г. - Международна литературна награда IMPAC Дъблин (Ирландия) за романа "Името ми е червено
- Награда за мир на германската книжна индустрия (Германия) за 2005 г.
- 2005 г. - награда Medicis Etranger (Франция) за романа "Сняг: La Neige
- 2006 г. Нобелова награда за литература (Швеция)
- 2006 г. Награда "Изтъкнат хуманист" на Вашингтонския университет (САЩ)
Почетна докторска степен
- Свободен университет Берлин, Катедра по философия и хуманитарни науки - 4 май 2007 г.
- 2007 Университет Богазичи, Катедра по западни езици и литератури 14 май 2007 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е Ферит Орхан Памук?
О: Ферит Орхан Памук е турски писател постмодернист и носител на Нобелова награда.
В: Какви награди за писане е получил Памук по света?
О: Памук е спечелил много награди за писане по света, въпреки че в текста не се уточнява кои са те.
В: Кога Памук печели Нобеловата награда за литература?
О: Памук печели Нобеловата награда за литература на 12 октомври 2006 г.
В: Какво казва Памук за арменския геноцид в едно интервю?
О: В едно интервю Памук казва: "Тридесет хиляди кюрди и един милион арменци са били убити по тези земи и никой не смее да говори за това".
Въпрос: Защо през 2005 г. срещу Памук бяха повдигнати обвинения?
О: През 2005 г. срещу Памук бяха повдигнати наказателни обвинения заради коментарите му за арменския геноцид, направени в едно интервю.
В: Избяга ли Памук от страната заради обвиненията?
О: Да, Памук трябваше да избяга от страната заради кампанията на омраза, която възникна заради обвиненията в престъпление.
В: Кога бяха свалени обвиненията срещу Памук?
О: Обвиненията срещу Памук бяха свалени в началото на 2006 г. до голяма степен благодарение на влиянието на международното движение "Амнести интернешънъл" и Европейския парламент.