Бьорнстерне Мартиниус Бьорнсон (роден на 8 декември 1832 г. в Квикне, Норвегия — починал на 26 април 1910 г. в Париж, Франция) е виден норвежки драматург, писател и поет, удостоен с Нобелова награда за литература през 1903 г. Творчеството и обществената му дейност оказват силно влияние върху формирането на норвежката литературна и национална идентичност през XIX век.

Биография

Роден е в семейство на свещеник — баща му е лютерански пастор, но по-късно Бьорнсон отхвърля организираната религия и се оформя като свободомислещ интелектуалец. Учи в гимназията Heltbergs Studentfabrikk в Осло за кратко заедно с Хенрик Ибсен, но не завършва висше образование в университета в Осло. В началото на кариерата си пише литературни рецензии за вестника Morgenbladet и постепенно става водеща фигура в норвежкия литературен живот.

Семейство

Жени се за актрисата Каролин (Каролине) Реймерс — една от водещите театрални личности на времето. Синът им Бьорн (Bjørn Bjørnson) също става известен театрален актьор и участва в няколко ранни неми филма. Дъщеря им Бергльот (Bergljot) се омъжва за Сигурд Ибсен, син на Хенрик Ибсен, което укрепва връзките между двете големи литературни фамилии в Норвегия.

Творчество

На 25-годишна възраст Бьорнсон поставя първата си пиеса Mellem Slagene (Между битките). Сред ранните му драматични творби са и Paul Lange og Tora Parsberg, която защитава политическата толерантност, и På Guds veie ("По Божия път"), насочена към въпроси на религиозната толерантност. Той е особено известен с разказите и романите си, в които с голяма емпатия и наблюдателност изобразява селския живот в Норвегия.

Един от най-популярните му романи е Synnøve Solbakken (публикуван през 1857 г.), който е адаптиран за кино няколко пъти. Освен проза, Бьорнсон пише и значими лирически творби; стихотворението му „Ja, vi elsker dette landet“ („Да, ние обичаме тази земя“) с музика на Рикард Нордраак става с времето националният химн на Норвегия.

  • Сценични произведения: политически и социални драми, често с морални и обществени послания.
  • Проза и разкази: портрети на селския и градския живот в Норвегия, романтични и реалистични сюжети.
  • Лирика: патриотични и лични стихотворения, отличаващи се с мелодичност и силни емоционални изрази.

Професионална и обществена дейност

Бьорнсон работи и като театрален режисьор и по-късно изпълнява редакторска дейност — сред другите издания той е бил свързан с вестника Aftenbladet, където публикува пламенни либерални редакционни статии. Отстоява свободата на словото и гражданските свободи и открито защитава Алфред Драйфус по време на Драйфус аферата, което показва неговата международна ангажираност и чувствителност към въпросите на правосъдието.

Като общественик и есеист той участва активно в обществените дебати на своето време, подкрепя националното самоопределение, културното възраждане и социалните реформи. Често е причисляван към т.нар. „четиримата големи“ на норвежката литература заедно с Хенрик Ибсен, Йонас Ли и Александър Кийеланд.

Награди и признание

През 1903 г. Бьорнсон е удостоен с Нобелова награда за литература — признание за неговото многостранно творчество като поет, драматург, белетрист и обществен деятел. Неговото творчество продължава да бъде изследвано и поставяно на сцена, а стихиите и драмите му остават част от канона на норвежката литература.

Смърт и наследство

Бьорнстерне Бьорнсон умира на 26 април 1910 г. в Париж, Франция. Неговото литературно и обществено наследство включва силни антиконформистки послания, демократически идеали и патриотични творби, които продължават да влияят върху норвежката култура и в по-широк европейски контекст.

През XX и XXI век творбите му се издават многократно, адаптират се за сцена и екран и са обект на историко‑литературни изследвания. Бьорнсон остава запомнен като един от най-важните норвежки писатели и обществени интелектуалци на своето време.