Bjørnstjerne Bjørnson | драматург, писател и поет, носител на Нобелова награда за литература

Бьорнстерне Мартиниус Бьорнсон (роден на 8 декември 1832 г. в Квикне, Норвегия - починал на 26 април 1910 г. в Париж, Франция) е норвежки драматург, писател и поет, носител на Нобелова награда за литература през 1903 г.

Баща му е лютерански свещеник, но Бьорнсон отхвърля организираната религия. Жени се за Каролин Реймерс, известна театрална актриса, и синът им Бьорн също има голям успех като театрален актьор и се снима в няколко ранни неми филма. Дъщеря им Бергльот се омъжва за сина на Хенрик Ибсен - Сигурд.

Учи в гимназията Heltbergs Studentfabrikk в Осло с Хенрик Ибсен, но се отказва от обучението си в университета в Осло. В началото на двадесетте си години пише литературни рецензии за норвежкия вестник Morgenbladet. На 25 години написва първата си поставена пиеса, Mellem Slagene (Между битките). Неговата Paul Lange og Tora Parsberg е изказване за политическа толерантност, а På Guds veie ("По Божия път") - за религиозна толерантност. Той е най-известен в международен план с разказите си за селския живот в Норвегия. Романът му "Synnöve Solbakken" е филмиран три пъти. Бьорнсон работи и като театрален режисьор, а по-късно е редактор на друг вестник, Aftenbladet, където пише пламенни либерални редакционни статии и страстно защитава Алфред Драйфус. Неговото стихотворение "Да, ние обичаме тази земя" е националният химн на Норвегия.

Причината за смъртта му е неизвестна.

Книги

Synnöve Solbakken (1857 г., роман)
En glad Gut (Щастливо момче) (1860, роман)
Sigurd Slembe (Сигурд Лошия) (1862 г., епична поема)
Fiskerjenten (Рибарската девойка) (1868 г., роман)
Digte og sange (Стихотворения и песни) (1870, стихотворения)
Arnljot Gelline (1870 г., епична поема)
Магнхилд (1877, роман)
The Bridal March, and Other Stories (1882, разкази)
Captain Mansana, and Other Stories (1882, разкази)
The Fisher Maiden (1882, роман)
Railroad and Churchyard (1882, роман)
Det flager i byen og på havnen (Наследството на кюрдите) (1884, роман)
På Guds veje (По Божия път) (1889 г., роман)
Geografi og Kærlighed (География и любов) (1889 г., роман)
Три комедии (1925, събрани пиеси, публикувани посмъртно)
Три драми (1925, събрани пиеси, публикувани посмъртно)

Играе

Mellem Slagene (Между битките) (1857)
Halte-Hulda (Хромавата Хулда) (1858 г.)
Kong Sverre (Крал Свере) (1861 г.)
De Nygifte (Младоженците) (1865)
Арне: Очерк на норвежкия селски живот (1866)
Щастливото момче: Приказка за живота на норвежките селяни (1870)
En fallit (A Bankruptcy) (1874)
Redaktøren (Редакторът) (1874)
Kongen (Кралят) (1877)
Kaptejn Mansana (Капитан Мансана) (1878 г.)
Det nye System (Новата система) (1879)
Leonarda (1879)
Сватбеният марш (1882)
En Handske (Ръкавица) (1883)
Over Ævne (Beyond Powers) (1889)
Over Ævne II (Beyond Powers II) (1895)
Laboremus (1901)
På Storhove (В Сторхове) (1902)
Daglannet (Фермата на Даг) (1904 г.)

Носители на Нобелова награда за литература
1901 - 1925	Prudhomme (1901) - Mommsen (1902) - Bjørnson (1903) - F. Мистрал / Ечегарай (1904 г.) - Сенкевич (1905 г.) - Кардучи (1906 г.) - Киплинг (1907 г.) - Еукен (1908 г.) - Лагерльоф (1909 г.) - Хайзе (1910 г.) - Метерлинк (1911 г.) - Хауптман (1912 г.) - Тагор (1913 г.) - Без награда (1914 г.) - Rolland (1915) - Heidenstam (1916) - Gjellerup / Pontoppidan (1917) - без награда (1918) - Spitteler (1919) - Hamsun (1920) - France (1921) - Benavente (1922) - Yeats (1923) - Reymont (1924) - Shaw (1925)
1926 - 1950	Деледа (1926 г.) - Бергсон (1927 г.) - Ундсет (1928 г.) - Ман (1929 г.) - Люис (1930 г.) - Карлфелд (1931 г.) - Голсуърти (1932 г.) - Бунин (1933 г.) - Пирандело (1934 г.) - без награди (1935 г.) - О'Нийл (1936 г.) - Мартин дю Гард (1937 г.) - Бак (1938 г.) - Силанпаа (1939 г.) - без награди (Втората световна война) - Йенсен (1944 г.) - Дж. Мистрал (1945 г.) - Хесе (1946 г.) - Жид (1947 г.) - Елиът (1948 г.) - Фокнър (1949 г.) - Ръсел (1950 г.)
1951 - 1975	Лагерквист (1951 г.) - Мориак (1952 г.) - Чърчил (1953 г.) - Хемингуей (1954 г.) - Лакснес (1955 г.) - Хименес (1956 г.) - Камю (1957 г.) - Пастернак (1958 г.) - Квазимодо (1959 г.) - Перс (1960 г.) - Андрич (1961 г.) - Стайнбек (1962 г.) - Сеферис (1963 г.) - Сартр (1964) - Шолохов (1965) - Агнон/Закс (1966) - Астуриас (1967) - Кавабата (1968) - Бекет (1969) - Солженицин (1970) - Неруда (1971) - Бьол (1972) - Уайт (1973) - Джонсън/Мартинсон (1974) - Монтале (1975)
1976 - 2000	Белоу (1976) - Алейшандър (1977) - Сингър (1978) - Елитис (1979) - Милош (1980) - Канети (1981) - Гарсия Маркес (1982) - Голдинг (1983) - Сейферт (1984) - Саймън (1985) - Сойинка (1986) - Бродски (1987) - Mahfouz (1988) - Cela (1989) - Paz (1990) - Gordimer (1991) - Walcott (1992) - Morrison (1993) - Ōe (1994) - Heaney (1995) - Szymborska (1996) - Fo (1997) - Saramago (1998) - Grass (1999) - Gao (2000)
2001 - настояще	Найпол (2001) - Кертес (2002) - Коетзее (2003) - Йелинек (2004) - Пинтер (2005) - Памук (2006) - Лесинг (2007) - Льо Клезио (2008) - Мюлер (2009) - Варгас Льоса (2010) - Транстрьомер (2011) - Мо (2012) - Мънро (2013 г.) - Модиано (2014 г.) - Алексиевич (2015 г.) - Дилън (2016 г.) - Ишигуро (2017 г.) - Без официална награда Конде (награда на Новата академия) (2018 г.) - Токарчук (2018 г.) - Хандке (2019 г.) - Глюк (2020 г.) - Гурна (2021 г.) - Ерно (2022 г.)

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Бьорнстейн Мартиниус Бьорнсон?

О: Bjّrnstjerne Martinius Bjّrnson е норвежки драматург, писател и поет, който през 1903 г. получава Нобелова награда за литература.

В: Какъв е произходът на семейството му?

О: Баща му е бил лютерански свещеник, но Бьорнсон отхвърля организираната религия. Той се жени за Каролина Реймерс, известна театрална актриса, а синът им Бьорн също има голям успех като театрален актьор и се появява в няколко ранни неми филма. Дъщеря им Бергльот се омъжва за сина на Хенрик Ибсен - Сигурд.

В: Къде е учил?

О: Учи в гимназията Heltbergs Studentfabrikk в Осло заедно с Хенрик Ибсен, но се отказва от курса в университета в Осло. В началото на двадесетте си години пише литературни рецензии за норвежкия вестник Morgenbladet.

Въпрос: Кое е едно от най-известните му произведения?

О: Той е най-известен по света с разказите си за селския живот в Норвегия. Романът му Synnِve Solbakken е филмиран три пъти.

В: С какви други дейности се е занимавал, освен с писане?

О: Освен като писател Бьорнсон работи и като театрален режисьор, а по-късно е редактор на друг вестник - Aftenbladet, където пише пламенни либерални редакционни статии и страстно защитава Алфред Драйфус.

Въпрос: Кое стихотворение, превърнало се в норвежкия национален химн, е написал той?

О: Написва стихотворението "Да обичаме тази земя", което става национален химн на Норвегия.

В: Как умира?

О: Причината за смъртта му е неизвестна.