Бьорнстерне Бьорнсон (1832–1910) — норвежки писател, поет и Нобелов лауреат

Бьорнстерне Мартиниус Бьорнсон (роден на 8 декември 1832 г. в Квикне, Норвегия — починал на 26 април 1910 г. в Париж, Франция) е виден норвежки драматург, писател и поет, удостоен с Нобелова награда за литература през 1903 г. Творчеството и обществената му дейност оказват силно влияние върху формирането на норвежката литературна и национална идентичност през XIX век.

Биография

Роден е в семейство на свещеник — баща му е лютерански пастор, но по-късно Бьорнсон отхвърля организираната религия и се оформя като свободомислещ интелектуалец. Учи в гимназията Heltbergs Studentfabrikk в Осло за кратко заедно с Хенрик Ибсен, но не завършва висше образование в университета в Осло. В началото на кариерата си пише литературни рецензии за вестника Morgenbladet и постепенно става водеща фигура в норвежкия литературен живот.

Семейство

Жени се за актрисата Каролин (Каролине) Реймерс — една от водещите театрални личности на времето. Синът им Бьорн (Bjørn Bjørnson) също става известен театрален актьор и участва в няколко ранни неми филма. Дъщеря им Бергльот (Bergljot) се омъжва за Сигурд Ибсен, син на Хенрик Ибсен, което укрепва връзките между двете големи литературни фамилии в Норвегия.

Творчество

На 25-годишна възраст Бьорнсон поставя първата си пиеса Mellem Slagene (Между битките). Сред ранните му драматични творби са и Paul Lange og Tora Parsberg, която защитава политическата толерантност, и På Guds veie ("По Божия път"), насочена към въпроси на религиозната толерантност. Той е особено известен с разказите и романите си, в които с голяма емпатия и наблюдателност изобразява селския живот в Норвегия.

Един от най-популярните му романи е Synnøve Solbakken (публикуван през 1857 г.), който е адаптиран за кино няколко пъти. Освен проза, Бьорнсон пише и значими лирически творби; стихотворението му „Ja, vi elsker dette landet“ („Да, ние обичаме тази земя“) с музика на Рикард Нордраак става с времето националният химн на Норвегия.

Сценични произведения: политически и социални драми, често с морални и обществени послания.
Проза и разкази: портрети на селския и градския живот в Норвегия, романтични и реалистични сюжети.
Лирика: патриотични и лични стихотворения, отличаващи се с мелодичност и силни емоционални изрази.

Професионална и обществена дейност

Бьорнсон работи и като театрален режисьор и по-късно изпълнява редакторска дейност — сред другите издания той е бил свързан с вестника Aftenbladet, където публикува пламенни либерални редакционни статии. Отстоява свободата на словото и гражданските свободи и открито защитава Алфред Драйфус по време на Драйфус аферата, което показва неговата международна ангажираност и чувствителност към въпросите на правосъдието.

Като общественик и есеист той участва активно в обществените дебати на своето време, подкрепя националното самоопределение, културното възраждане и социалните реформи. Често е причисляван към т.нар. „четиримата големи“ на норвежката литература заедно с Хенрик Ибсен, Йонас Ли и Александър Кийеланд.

Награди и признание

През 1903 г. Бьорнсон е удостоен с Нобелова награда за литература — признание за неговото многостранно творчество като поет, драматург, белетрист и обществен деятел. Неговото творчество продължава да бъде изследвано и поставяно на сцена, а стихиите и драмите му остават част от канона на норвежката литература.

Смърт и наследство

Бьорнстерне Бьорнсон умира на 26 април 1910 г. в Париж, Франция. Неговото литературно и обществено наследство включва силни антиконформистки послания, демократически идеали и патриотични творби, които продължават да влияят върху норвежката култура и в по-широк европейски контекст.

През XX и XXI век творбите му се издават многократно, адаптират се за сцена и екран и са обект на историко‑литературни изследвания. Бьорнсон остава запомнен като един от най-важните норвежки писатели и обществени интелектуалци на своето време.

Книги

Synnöve Solbakken (1857 г., роман)
En glad Gut (Щастливо момче) (1860, роман)
Sigurd Slembe (Сигурд Лошия) (1862 г., епична поема)
Fiskerjenten (Рибарската девойка) (1868 г., роман)
Digte og sange (Стихотворения и песни) (1870, стихотворения)
Arnljot Gelline (1870 г., епична поема)
Магнхилд (1877, роман)
The Bridal March, and Other Stories (1882, разкази)
Captain Mansana, and Other Stories (1882, разкази)
The Fisher Maiden (1882, роман)
Railroad and Churchyard (1882, роман)
Det flager i byen og på havnen (Наследството на кюрдите) (1884, роман)
På Guds veje (По Божия път) (1889 г., роман)
Geografi og Kærlighed (География и любов) (1889 г., роман)
Три комедии (1925, събрани пиеси, публикувани посмъртно)
Три драми (1925, събрани пиеси, публикувани посмъртно)

Играе

Mellem Slagene (Между битките) (1857)
Halte-Hulda (Хромавата Хулда) (1858 г.)
Kong Sverre (Крал Свере) (1861 г.)
De Nygifte (Младоженците) (1865)
Арне: Очерк на норвежкия селски живот (1866)
Щастливото момче: Приказка за живота на норвежките селяни (1870)
En fallit (A Bankruptcy) (1874)
Redaktøren (Редакторът) (1874)
Kongen (Кралят) (1877)
Kaptejn Mansana (Капитан Мансана) (1878 г.)
Det nye System (Новата система) (1879)
Leonarda (1879)
Сватбеният марш (1882)
En Handske (Ръкавица) (1883)
Over Ævne (Beyond Powers) (1889)
Over Ævne II (Beyond Powers II) (1895)
Laboremus (1901)
På Storhove (В Сторхове) (1902)
Daglannet (Фермата на Даг) (1904 г.)

Носители на Нобелова награда за литература
1901 - 1925	Prudhomme (1901) - Mommsen (1902) - Bjørnson (1903) - F. Мистрал / Ечегарай (1904 г.) - Сенкевич (1905 г.) - Кардучи (1906 г.) - Киплинг (1907 г.) - Еукен (1908 г.) - Лагерльоф (1909 г.) - Хайзе (1910 г.) - Метерлинк (1911 г.) - Хауптман (1912 г.) - Тагор (1913 г.) - Без награда (1914 г.) - Rolland (1915) - Heidenstam (1916) - Gjellerup / Pontoppidan (1917) - без награда (1918) - Spitteler (1919) - Hamsun (1920) - France (1921) - Benavente (1922) - Yeats (1923) - Reymont (1924) - Shaw (1925)
1926 - 1950	Деледа (1926 г.) - Бергсон (1927 г.) - Ундсет (1928 г.) - Ман (1929 г.) - Люис (1930 г.) - Карлфелд (1931 г.) - Голсуърти (1932 г.) - Бунин (1933 г.) - Пирандело (1934 г.) - без награди (1935 г.) - О'Нийл (1936 г.) - Мартин дю Гард (1937 г.) - Бак (1938 г.) - Силанпаа (1939 г.) - без награди (Втората световна война) - Йенсен (1944 г.) - Дж. Мистрал (1945 г.) - Хесе (1946 г.) - Жид (1947 г.) - Елиът (1948 г.) - Фокнър (1949 г.) - Ръсел (1950 г.)
1951 - 1975	Лагерквист (1951 г.) - Мориак (1952 г.) - Чърчил (1953 г.) - Хемингуей (1954 г.) - Лакснес (1955 г.) - Хименес (1956 г.) - Камю (1957 г.) - Пастернак (1958 г.) - Квазимодо (1959 г.) - Перс (1960 г.) - Андрич (1961 г.) - Стайнбек (1962 г.) - Сеферис (1963 г.) - Сартр (1964) - Шолохов (1965) - Агнон/Закс (1966) - Астуриас (1967) - Кавабата (1968) - Бекет (1969) - Солженицин (1970) - Неруда (1971) - Бьол (1972) - Уайт (1973) - Джонсън/Мартинсон (1974) - Монтале (1975)
1976 - 2000	Белоу (1976) - Алейшандър (1977) - Сингър (1978) - Елитис (1979) - Милош (1980) - Канети (1981) - Гарсия Маркес (1982) - Голдинг (1983) - Сейферт (1984) - Саймън (1985) - Сойинка (1986) - Бродски (1987) - Mahfouz (1988) - Cela (1989) - Paz (1990) - Gordimer (1991) - Walcott (1992) - Morrison (1993) - Ōe (1994) - Heaney (1995) - Szymborska (1996) - Fo (1997) - Saramago (1998) - Grass (1999) - Gao (2000)
2001 - настояще	Найпол (2001) - Кертес (2002) - Коетзее (2003) - Йелинек (2004) - Пинтер (2005) - Памук (2006) - Лесинг (2007) - Льо Клезио (2008) - Мюлер (2009) - Варгас Льоса (2010) - Транстрьомер (2011) - Мо (2012) - Мънро (2013 г.) - Модиано (2014 г.) - Алексиевич (2015 г.) - Дилън (2016 г.) - Ишигуро (2017 г.) - Без официална награда Конде (награда на Новата академия) (2018 г.) - Токарчук (2018 г.) - Хандке (2019 г.) - Глюк (2020 г.) - Гурна (2021 г.) - Ерно (2022 г.)

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Бьорнстейн Мартиниус Бьорнсон?

О: Bjّrnstjerne Martinius Bjّrnson е норвежки драматург, писател и поет, който през 1903 г. получава Нобелова награда за литература.

В: Какъв е произходът на семейството му?

О: Баща му е бил лютерански свещеник, но Бьорнсон отхвърля организираната религия. Той се жени за Каролина Реймерс, известна театрална актриса, а синът им Бьорн също има голям успех като театрален актьор и се появява в няколко ранни неми филма. Дъщеря им Бергльот се омъжва за сина на Хенрик Ибсен - Сигурд.

В: Къде е учил?

О: Учи в гимназията Heltbergs Studentfabrikk в Осло заедно с Хенрик Ибсен, но се отказва от курса в университета в Осло. В началото на двадесетте си години пише литературни рецензии за норвежкия вестник Morgenbladet.

Въпрос: Кое е едно от най-известните му произведения?

О: Той е най-известен по света с разказите си за селския живот в Норвегия. Романът му Synnِve Solbakken е филмиран три пъти.

В: С какви други дейности се е занимавал, освен с писане?

О: Освен като писател Бьорнсон работи и като театрален режисьор, а по-късно е редактор на друг вестник - Aftenbladet, където пише пламенни либерални редакционни статии и страстно защитава Алфред Драйфус.

Въпрос: Кое стихотворение, превърнало се в норвежкия национален химн, е написал той?

О: Написва стихотворението "Да обичаме тази земя", което става национален химн на Норвегия.

В: Как умира?

О: Причината за смъртта му е неизвестна.