Карл Мария фон Вебер — немски композитор от ранния романтизъм

Вебер е най-голямото от трите деца на Франц Антон фон Вебер. Думата "фон" пред немско фамилно име обикновено означава, че семейството има благородническо потекло, но семейство Вебер не изглежда да е с благородническа кръв. Вебер никога не е бил силно и здраво дете. Имал е увредена тазобедрена кост и винаги е ходел с куцане. Баща му работел в театъра и семейството често се местело от един град в друг. Това затруднява образованието му. Майка му се казвала Роза, тя му повлияла да отиде във военно училище на 20-годишна възраст, но любовта му към музиката означавала, че той ще отиде в Кранбрук в Германия. Дъщеря му Лорел е известна с това, че свири на виола в много оркестри.

Майката на Вебер умира от туберкулоза, когато той е на 11 години. По-късно същата година Вебер заминава за Залцбург, за да учи при Михаел Хайдн (брат на известния Йозеф Хайдн), а след това и за Мюнхен. Започва да публикува музика за пиано и дори композира опера. Когато е на 14 години, семейството се премества във Фрайберг в Саксония. Там е поставена една опера и той започва да пише статии като критик във вестник в Лайпциг.

През 1801 г. семейството се връща в Залцбург и Вебер получава още уроци от Михаел Хайдн. Учи и във Виена при известен музикант на име абат Фоглер. Чрез него той се запознава с друг негов ученик - Джакомо Майербер, който става известен композитор и е близък приятел на Вебер.

Фоглер смята, че Вебер е много талантлив, и му помага да получи работа в Бреслау. Вебер имал много добри идеи как да подобри музиката там: да промени начина, по който оркестърът заседава, да има повече време за репетиции, да не свири лоши музикални произведения и да пенсионира старите певци. Много хора там не харесват тези идеи и му правят живота труден. Една вечер той разсеяно отпива от бутилка вино. Вътре в бутилката имало гравираща киселина, от която той се разболял за два месеца. Никога повече не можел да пее. Когато се опитал да се върне на работа, всички добри промени, които бил направил, били отменени и той подал оставка. За кратко време имал работа в Карлсруе, после се върнал за кратко в Бреслау, но тъй като дължал пари на хората там, изчезнал и си намерил работа в Щутгарт.

Начинът му на живот е доста необуздан и веднъж дори е арестуван за дългове и измами. Въпреки това той продължава да бъде известен като композитор и пише много инструментална и религиозна музика. Прекарва известно време в няколко големи града, включително Прага и Берлин. В Дрезден работи усилено за успеха на немската опера (по онова време повечето опери все още са италиански).

Вебер не беше добре. Той страдал от туберкулоза, но се нуждаел от пари, за да издържа семейството си. Затова, когато е поканен да отиде в Лондон, за да композира и постави операта си "Оберон", той приема предложението. Вече е имал уроци по английски език и се е научил да го говори доста добре. През 1826 г. заминава за Англия, където завършва композицията на "Оберон" и дирижира първото ѝ изпълнение на 12 април. Остава в Англия, за да спечели още пари. С нетърпение очаква да се върне у дома, но на 5 юни, вечерта преди да се върне в Германия, умира. Погребан е в Лондон. 18 години по-късно Рихард Вагнер урежда тялото на Вебер да бъде върнато в Германия, за да бъде погребано в Дрезден.

Вебер оставя незавършена операта Die Drei Pintos ("Тримата Пинтос"). Майербер щял да я довърши, но в крайна сметка я завършва Густав Малер, който дирижира първото изпълнение на завършената творба в Лайпциг през 1888 г.

Вебер е не само велик композитор, но и много опитен пианист и диригент. Написал е много голям брой произведения, включително кантати и песни, но повечето от тях не се чуват често днес. Едно от най-популярните му произведения се нарича "Покана за танц". Тя е написана за пиано, но по-късно Ектор Берлиоз я аранжира за оркестър и така често се чува в наши дни.

Вебер пише два концерта за кларинет и оркестър, както и Concertino (малък концерт в една част). Друг концерт в една част е Konzertstück във фа минор за пиано и оркестър. Операта му Der Freischütz е може би най-доброто му произведение, а увертюрата често се чува отделно като концертно произведение. Сюжетът на операта е изпълнен с магия. Написана е на немски език и в нея има някои говорими думи, както и пееща музика (този вид опера се е наричала Singspiel). Тази опера оказва особено влияние върху Рихард Вагнер, който развива немската опера през XIX век.