Густав Малер (роден в Калище, Бохемия, на 7 юли) 1860; умира във Виена на 18 май 1911) е чешко-австрийски композитор и диригент. Той е един от последните велики композитори от епохата на Романтизма. Автор е на десет симфонии (десетата симфония остава незавършена) и на няколко сборника с песни с оркестров съпровод. Интересува се много от немската народна песен и намира нови начини да използва народната песен в големи оркестрови симфонии. Творбата му Das Lied von der Erde (Песента на Земята) е едно от най-великите му произведения, съчетаващо песента със сонатната форма на симфонията. Той е и велик диригент и допринася за световната слава на Виенската опера.

Малер получава сериозно музикално образование — учи композиране и оркестрация, а по-късно става един от най-търсените диригенти на своето време. Диригентската му кариера преминава през важни европейски оперни и симфонични сцени: той работи в градове като Прага, Лайпциг, Будпеща, Хамбург и най-вече във Виена, където като директор на Виенската придворна опера (Hofoper) разширява репертоара и усъвършенства постановките и оркестровото звучене. Неговите режисьорски и интерпретативни идеи оказват силно влияние върху изпълнителската практика през първата половина на XX век.

В композиторско отношение Малер развива големи, често монументални форми: симфониите му използват широк оркестър, вокални солисти и хорове, комбинират елементи от фолклора, камерния лайричен песенен жанр и философски, екзистенциални теми — животът, смъртта, природата и търсенето на смисъл. Той подходи към симфонията като към „свят в себе си“, което позволи интеграция на песни и програмни елементи в симфоничната структура. Освен големите симфонии, сред значимите му цикли са Lieder eines fahrenden Gesellen, Rückert-Lieder и Kindertotenlieder, които показват неговата чувствителност към текст и вокална линия.

Някои от важните особености на стила на Малер са: мащабно оркестриране с богати темброви контрасти; смели хармонични промени, които предвещават модернистичните отклонения в музиката на XX век; използване на ирония и неочаквани музикални цитати; и дълбока връзка между вокалната мелодия и оркестровия фон. Поради своята амбиция и новаторство някои от неговите творби първоначално срещат затруднения при приемане, но впоследствие стават канонични в симфоничната литература.

Личният му живот и професионалните борби — сред които и антисемитски настроения срещу него, въпреки че той произхожда от еврейско семейство — оказват влияние върху кариерата и творчеството му. Връзките му с други артисти и съвременници, както и бракът му с Алма Шиндлер, също влизат в полето на биографичния интерес. След смъртта му работите на Малер заемат особено място в репертоара на големите оркестри и оперни сцени; неговото наследство се разглежда като връзка между романтичната традиция и музикалните иновации на XX век.

Днес Малер е признат не само като маестро на оркестъра и операта, но и като композитор, чиито симфонични идеи продължават да вдъхновяват изпълнители, диригенти и изследователи. Звученето, драматургията и емоционалното напрежение в неговите творби правят неговата музика едновременно предизвикателна и дълбоко въздействаща за съвременната публика.