Детство
Густав Малер е роден на 7 юли 1860 г. в еврейско семейство. Той е второто от 12 деца и първото от шестте, които оцеляват в детството и израстват като възрастни. Баща му работи усилено, за да изгради своя бизнес. Притежавал е дестилерия и седем кръчми в Иглау, където семейството се премества през есента на 1860. Там той чул много музика: военна музика, народна музика и различни видове художествена музика. Научава пиано и свири публично в 1870 и започва да композира.
През 1875 г. заминава да учи във Виенската консерватория. След известно време се отказва да учи пиано и се съсредоточава върху композицията и дирижирането. Много се интересува от идеите на Вагнер за философията и политиката и следва философия във Виенския университет. Започва да печели пари, като преподава. Първата му важна композиция е кантата Das klagende Lied.
Ранна кариера
Първата работа на Малер като диригент е в Бад Хол в Горна Австрия. Малката оперна трупа там не била много добра и музиката, която пеели, била само лека оперета. Скоро Малер си намира друга работа в Лайбах (сега се нарича Любляна). Там пеели по-добра музика, но той останал само една година. Следващата му работа е в Олмюц (сега Оломоуц). Нивото на пеене не било много добро, но Малер бил много строг. Въпреки че в началото певците не го харесвали, той им помогнал да станат по-добри. След това получава работа в Касел, но му се налага да дирижира много оперети. Имал е нещастна любовна връзка с една от певиците. Това го вдъхновява да напише сборник с оркестрови песни Lieder eines fahrenden Gesellen и започва първата си симфония.
В 1885 получава работа като диригент в Прага. За първи път дирижира произведения, с които ще стане известен: опери на Моцарт, Вагнер и музика на Бетовен. Въпреки това Малер има спорове с хората, с които работи, и затова напуска Прага.
Следващата работа на Малер е в Лайпциг. Оркестърът на Neues Stadttheater е по-голям и много по-добър от всички, за които е работил дотогава. Един от диригентите, които работят там, е Артур Никиш. Той бил много известен и младият Малер често бил критикуван, защото се различавал много от Никиш и от начина, по който дирижирал. Когато Никиш е болен, Малер дирижира "Валкюра" и "Зигфрид". Това му помага да покаже, че е велик диригент. Той се запознава с внука на композитора Карл Мария фон Вебер, който му дава скици за операта Die Drei Pintos, която Вебер е оставил недовършена. Скиците били много трудни за четене, но Малер завършил операта и я изпълнил. Работи и върху свои собствени композиции и се запознава с Рихард Щраус, с когото остава близък приятел до смъртта си.
Изгряваща слава: Будапеща и Хамбург
В 1888 Малер получава работа в Кралската опера в Будапеща. Въпреки че това е добър театър, той има финансови проблеми. Унгарците искат Малер да направи унгарска национална опера, като използва колкото се може повече унгарски певци. Нямало обаче много добри унгарски певци. Оперната трупа не обичала немските опери, а предпочитала леката опера и балета. Малер не е имал много време да композира, защото е бил твърде зает с административна работа. Затова напуска Будапеща. По това време и двамата му родители са починали.
В периода 1891-1897 г. Малер работи като диригент в Хамбург. Тук има оперна трупа на международно ниво. Скоро Малер става световноизвестен. Той дирижира много опери, както и оркестрови концерти. Дирижира в Лондон през 1892 и е поканен отново, но не приема, защото иска да има време да композира. Прекарва летните месеци в композиране, като записва музиката си в кратки партитури (без да показва оркестрацията), а през театралния сезон ги преработва и оркестрира. Изпълнението на Втората му симфония в Берлин през 1895 е огромен успех.
След смъртта на родителите си Малер издържа двете си сестри. Той насърчава брат си Ото да стане музикант, но Ото се самоубива. Малер продължава да подкрепя двете си сестри, докато те не се омъжват за двама известни братя: Едуард и Арнолд Розе в 1898 и 1902.
Малер става много известен. В 1897 той заминава на турне в Москва, Мюнхен и Будапеща. Той обаче много искал да работи във Виена, но тъй като бил евреин, щяло да му бъде много трудно да си намери работа там, затова станал римокатолик. Скоро след това става капелмайстор във Виена.
Виена 1897-1907 г.
Във Виена Малер скоро става известен с дирижирането си на Вагнер и Моцарт. Неговият приятел Гидо Адлер плаща за издаването на Първа и Трета симфония. Малер заменя Ханс Рихтер като диригент на филхармоничните концерти. Малер привлича по-голяма публика, но има разногласия с изпълнителите. Те не харесвали някои от необичайните му идеи, а той бил много строг. След заболяване през 1901 той подава оставка. Купува си къща в Майрниг в Каринтия, където прекарва лятото си в композиране. В 1901 се влюбва в Алма Шиндлер, чийто баща Антон Шиндлер е известен пейзажист. Тя е почти двадесет години по-млада от Малер. Учи композиция, но Малер я кара да се откаже от нея, за да може да се посвети на това да бъде добра съпруга. Това прави отношенията между тях доста трудни. В 1910 Малер посещава психоаналитика Зигмунд Фройд. Фройд му помага да разбере не само проблемите в брака си, но и творческата си природа. Сега той изпитва по-дълбока любов към Алма, отколкото някога преди.
В "Хофопер" Малер дирижира много от великите опери, но не и много нови. Той иска да дирижира новата опера на Рихард Щраус "Саломе", но цензурата не позволява тя да бъде изпълнена. Въпреки това годините на дирижиране във Виена са много важни за Малер, защото той има много нови идеи. Чрез съпругата си той се запознава с много творци, особено с тези, свързани с движението Сецесион. Един от тях, Алфред Ролер, проектира декорите за новата постановка на "Тристан и Изолда". Той става главен сценограф на Малер. Най-после Малер може да работи в тясно сътрудничество с човек, който споделя възгледите му. Двамата поставят заедно много опери: Фиделео", "Дон Жуан", "Завладяването на сериала", "Ноца на Фигаро", "Задкулисието" и "Ифигения в Олиде".
Малер се чувства много по-сигурен, след като се е оженил. Това го прави по-креативен. Той композира своята Осма симфония много бързо. Тя се нуждае от огромен оркестър и хор, поради което често я наричат "Симфония на хилядата". Малер смята, че това е най-доброто му произведение.
Малер никога не става преподавател, но насърчава млади композитори като Арнолд Шьонберг, Албан Берг, Антон Веберн и Александър Землински. Във Виена обаче има музикални критици, които са настроени антиеврейски и затрудняват работата му. В 1907 по-голямата му дъщеря Мария умира от скарлатина. Следват още лоши новини, когато се установява, че Малер има болно сърце. Лекарят му казва, че трябва да се откаже от любимите си занимания: разходки, каране на колело и плуване. Малер е направил изключително много за културния живот на Виена, но решава, че е време да си тръгне. Последното нещо, което дирижира във Виена, е Втората му симфония.
Последни години: Ню Йорк и Европа
Малер е поканен да отиде в Америка, за да дирижира Метрополитън опера в Ню Йорк. Това е много различно от това, с което е свикнал в Европа. Вместо да работи с група певци, които работят заедно в екип, оперите в Метрополитън опера се пеели от големи оперни звезди. Малер не се опитва да промени това. Той дори се съгласява да направи съкращения в оперите на Вагнер. След това е поканен за диригент на Нюйоркската филхармония и затова подава оставка от Метрополитън. Последният път, когато дирижира там, е като гост-изпълнител.
В 1909 завършва Деветата си симфония. Той е много зает с дирижиране в Европа. През януари 1911 г. дирижира Четвъртата си симфония в Ню Йорк. След това се разболява и решава да замине за Виена. Пристига там на 12 май, но умира няколко седмици по-късно на 50-годишна възраст.
