Тристан и Изолда — опера в три действия от Рихард Вагнер (1857–1859)

Акт I

Изолда, ирландска принцеса, и нейната прислужница Брангена са на кораба на Тристан, който ги отвежда в земите на крал Марке в Корнуол, където Изолда трябва да се омъжи за краля. Операта започва с млад моряк, който пее за "дива ирландска девойка". Изолда мисли, че той пее за нея. Тя е бясна и иска морето да се надигне и да потопи кораба, убивайки всички на борда. Особено ядосана е на Тристан, рицаря, който я отвежда при краля. Тя моли прислужницата си да повика Тристан, но той не идва, защото управлява кораба. Неговият придворен, Курвенал, се обръща към Брангаена с обида, като ѝ напомня, че предишният годеник на Изолда, Моролд, е бил убит от Тристан, а главата му изпратена обратно в Ирландия.

Брангена се връща при Изолда, за да ѝ разкаже за казаното. Изолда с тъга ѝ разказва как след смъртта на Моролд при нея довели мъж на име Тантрис, който бил тежко ранен, и тя го излекувала, като използвала лечебните си сили. След това обаче разбрала, че истинското му име е Тристан. Той е най-големият враг на Ирландия и е човекът, който е убил Моролд. Изолда се е опитала да го убие с меч, но когато Тристан я е погледнал в очите, сърцето ѝ се е изпълнило с любов и тя е изпуснала меча. На Тристан му беше позволено да се върне в Корнуол. Сега обаче изглежда, че той е разказал на чичо си, крал Марке, всичко за красивата Изолда и е дошъл да я вземе, за да може чичо му да се ожени за нея. Брангена се опитва да накара Изолда да разбере, че Тристан постъпва благородно, за да я направи кралица на Ирландия, но Изолда не иска да слуша. Тя е бясна и иска той да изпие отвара, която е била предназначена от майка ѝ за крал Марк и Изолда като любовна отвара, но за Тристан тя ще бъде смърт.

Появява се Курвенал и казва, че Тристан все пак се е съгласил да се види с Изолда. Когато той пристига, Изолда му казва, че вече знае, че той е бил Тантрис и че й дължи живота си. Тристан се съгласява да изпие отварата, приготвена от Брангена, въпреки че знае, че тя може да го убие. Докато той пие, Изолда му изтръгва остатъка от отварата и я изпива сама. И двамата вярват, че са на път да умрат, и си признават, че се обичат един друг. Курвенал идва и казва, че крал Марке пристига. Изолда пита Брангена каква отвара е приготвила и получава отговор, че това не е смъртоносната отрова, а любовна отвара. Навън моряците приветстват пристигането на крал Марке.

Второ действие

Група ловува през нощта. Замъкът на крал Марке е празен, с изключение на Изолда и Брангена, които стоят до запалена факла. Изолда продължава да си мисли, че ловните рога са достатъчно далеч, за да може тя да загаси пламъците, давайки знак на Тристан да се присъедини към нея. Брангаен предупреждава Изолда, че един от рицарите на крал Марке, Мелот, е видял Тристан и Изолда да се гледат влюбено. Изолда обаче си мисли, че Мелот е най-добрият приятел на Тристан, и отчаяна от желанието си да види Тристан, потушава пламъците. Брангена отива до стените на замъка, за да наблюдава как пристига Тристан.

Тристан и Изолда вече могат да си кажат, че са лудо влюбени. Те не забелязват, че нощта свършва, и Мелот води Марке, за да открие двамата влюбени в прегръдките си. Марке е отчаяно тъжен, защото Тристан е бил предаден, а също и защото самият той е обикнал Изолда.

Тристан пита Изолда дали ще го последва отново в нощта и тя се съгласява. Мелот и Тристан се бият, но след това Тристан хвърля меча си настрани и е тежко ранен от Мелот.

Акт III

Курвенал е довел Тристан у дома в замъка си в Кареол в Бретан. Един овчар свири тъжна мелодия на свирките си и пита дали Тристан е буден. Курвенал казва, че само пристигането на Изолда може да спаси Тристан. Пастирът казва, че ще бди и ще свири весела мелодия, за да отбележи пристигането на някой кораб. Тристан се събужда и се натъжава, че вече е светло. Тъгата му се превръща в радост, когато Курвенал му казва, че Изолда идва. Той пита дали корабът ѝ се вижда, но се чува само тъжната мелодия на пастира.

Тристан отново потъва назад. Той си спомня, че мелодията на пастира е тази, която е чул, когато баща му, а след това и майка му са починали. Той се срива. Сега пастирът тръби за пристигането на кораба на Изолда и когато Курвенал се втурва да я посрещне, Тристан във вълнението си разкъсва превръзките от раните си. Когато Изолда пристига при него, Тристан умира, докато произнася името ѝ.

Изолда се свлича до него, когато се съобщава за появата на друг кораб. Курвенал вижда пристигането на Мелот, Марке и Брангена и яростно напада Мелот, защото е убил Тристан. В схватката и Мелот, и Курвенал са убити. Марке и Брангена най-накрая стигат до Тристан и Изолда. Марке е ужасно тъжен. Той обяснява, че е чул за любовния еликсир от Брангена и е дошъл, защото е решил, че Тристан и Изолда трябва да се обединят. Изолда сякаш се събужда, но в последната си ария, в която описва видението си за възкръсналия Тристан ("Liebestod"), умира от мъка.

Още първият акорд в произведението е много известен. Той е известен като акорд на Тристан. Въпреки че е използван и преди, начинът, по който Вагнер го използва тук, е съвсем нов. Той прави хармонията много мъглява и в продължение на много тактове слушателят не знае в каква тоналност е музиката. Това създава голямо напрежение. В операта има много други подобни моменти. Напрежението продължава през цялата опера. Историята разказва за напрежението, което може да се уталожи единствено чрез смъртта.

Прелюдията и Liebestod е концертна версия на увертюрата и арията на Изолда от трето действие, аранжирана от Вагнер, която е изпълнена за първи път през 1862 г., преди първото изпълнение на самата опера през 1865 г. Liebestod може да се изпълнява както в чисто оркестров вариант, така и със сопран, който пее видението на Изолда за оживял Тристан.