Увертюра
Увертюрата е музикално произведение, което оркестърът свири в началото на опера или балет. Думата произлиза от френската дума за "откриване", тъй като с нея се "открива" представлението.
Увертюрите обикновено съдържат мелодии, които ще звучат по време на операта или балета. По този начин тя подготвя публиката за това, което предстои да се случи.
Много увертюри през XVIII в. са били просто музикален фон, за да привлекат вниманието на публиката (хората са разговаряли по време на представленията). Някои композитори като Джоакино Росини (1792-1868 г.) използват една и съща увертюра отново и отново за следващите си опери или просто променят части от нея.
Композитори като Кристоф Вилибалд Глук, а по-късно и Рихард Вагнер (1813-1883 г.), са се старали увертюрата да бъде драматично начало, което да подготви публиката за сюжета. Вагнер често нарича увертюрите си "Vorspiel" (прелюдия).
Не всички композитори пишат увертюри към оперите си. Джузепе Верди (1813-1901 г.) и Джакомо Пучини (1858-1924 г.) често влизат направо в първото действие или имат само много кратка прелюдия.
През XIX век много композитори романтици пишат концертни увертюри. Тези пиеси не са били част от опера или балет, а са били написани, за да звучат на концерти. Често те са имали описателно заглавие, защото са разказвали някаква история, например Феликс Менделсон (1809-1847 г.) пише увертюрата "Пещерата на Фингал", която описва морето, влизащо в пещера на островите Вътрешни Хебриди. Понякога тези описателни пиеси са много по-дълги от увертюрата (която обикновено е само няколко минути), затова са наречени тонови поеми.
Увертюрите обикновено се изпълняват в сонатна форма.
Въпроси и отговори
В: Какво е увертюра?
О: Увертюрата е музикално произведение, което оркестърът свири в началото на опера или балет. Думата произлиза от френската дума за "откриване", защото с нея се "открива" представлението. Увертюрата обикновено съдържа мелодии, които ще звучат по време на операта или балета, и се използва, за да подготви публиката за това, което предстои.
Въпрос: Как композиторите са използвали увертюрите през XVIII век?
О: През XVIII в. много увертюри са били просто фонова музика, за да привлекат вниманието на публиката (хората са бъбрели по време на представленията). Някои композитори като Джоакино Росини (1792-1868 г.) са използвали една и съща увертюра отново и отново за следващите си опери или просто са променяли части от нея.
В: Как някои по-късни композитори са подхождали към писането на увертюри?
О: Композитори като Кристоф Вилибалд Глук, а по-късно и Рихард Вагнер (1813-1883 г.) много внимават увертюрата да бъде драматично начало, което да подготви публиката за историята. Вагнер често нарича увертюрите си "Vorspiel" (прелюдия).
Въпрос: Всички ли композитори са писали увертюри?
О: Не всички композитори са писали увертюри към оперите си. Джузепе Верди (1813-1901 г.) и Джакомо Пучини (1858-1924 г.) често преминават направо към първото действие или имат само много кратка прелюдия.
Въпрос: Какъв тип произведения пишат композиторите романтици през XIX век?
О: През XIX в. много композитори романтици пишат концертни увертюри. Тези пиеси не са принадлежали към нито една опера или балет, а са били написани, за да звучат по време на концерти. Често са имали описателно заглавие, защото са разказвали някаква история, например Феликс Менделсон (1809-1847 г.) пише увертюра "Пещерата на Фингал", която описва морето, влизащо в пещера на островите Вътрешни Хебриди. Понякога тези описателни пиеси са били много по-дълги от обикновената увертюра, затова вместо това са били наричани тонови поеми.
Въпрос: Каква форма имат повечето увертюри?
О: Повечето увертюри обикновено се изпълняват в сонатна форма.
