Увертюра: определение, история и видове в операта, балета и концерта

Увертюра: история, видове и значимост в операта, балета и концерта — от бароков фон до драматична прелюдия и концертни тонови поеми.

Увертюрата е музикално произведение, което оркестърът свири в началото на опера или балет. Думата произлиза от френската дума за "откриване", тъй като с нея се "открива" представлението. Увертюрата често изпълнява и практически функции — привлича вниманието, дава тон на сцената и настроението, както и представя основни музикални теми, които по-късно могат да се развият в рамките на драмата.

Увертюрите обикновено съдържат мелодии, които ще звучат по време на операта или балета. По този начин тя подготвя публиката за това, което предстои да се случи. Освен това увертюрата може да въведе хармонични и ритмични елементи, характерни за цялостния музикален език на произведението, и да създаде очакване или напрежение още преди първата сцена.

Кратка историческа справка

В различните епохи увертюрата приема различни форми и функции. В ранния барок и класическата епоха се налагат две основни разновидности:

• Френска увертюра — характерна за Лули и някои барокови сценични творби: бавен във величествен стил с подчертани точени (dotted) ритми, следван от по-бърза фуга или контрапунтова част. Този модел е широко използван и от Георг Фридрих Хендел.
• Италианска увертюра — обикновено в три части: бърза – бавна – бърза (fast–slow–fast). Именно тази структура допринася за формирането на класическата симфония и сонатната форма.

Много увертюри през XVIII в. са били просто музикален фон, за да привлекат вниманието на публиката (хората са разговаряли по време на представленията). Някои композитори като Джоакино Росини (1792-1868 г.) използват една и съща увертюра отново и отново за следващите си опери или просто променят части от нея. Това практическо поведение отразява и различния статус на музиката в театралната среда през XVIII в.

Композитори като Кристоф Вилибалд Глук, а по-късно и Рихард Вагнер (1813-1883 г.), са се старали увертюрата да бъде драматично начало, което да подготви публиката за сюжета. Вагнер често нарича увертюрите си "Vorspiel" (прелюдия). При Вагнер и други композитори от романтизма увертюрата може да съдържа музикални мотиви, които действат като предвестници или "лейтмотиви" — кратки теми, свързани с персонажи, предмети или идеи, които се развиват в цялата опера.

Не всички композитори пишат увертюри към оперите си. Джузепе Верди (1813-1901 г.) и Джакомо Пучини (1858-1924 г.) често влизат направо в първото действие или имат само много кратка прелюдия. При някои от тези творци художественият подход изисква незабавно драматично начало, което поставя действието "в средата на събитията" (in medias res).

Концертни увертюри и тонови поеми

През XIX век много композитори романтици пишат концертни увертюри. Тези пиеси не са били част от опера или балет, а са били написани, за да звучат на концерти. Често те са имали описателно заглавие, защото са разказвали някаква история, например Феликс Менделсон (1809-1847 г.) пише увертюрата "Пещерата на Фингал", която описва морето, влизащо в пещера на островите Вътрешни Хебриди. Понякога тези описателни пиеси са много по-дълги от увертюрата (която обикновено е само няколко минути), затова са наречени тонови поеми.

Концертните увертюри често са програмни — т.е. целят да предадат изображение, епизод или разказ. Примери от XIX век включват увертури и програмни творби от композитори като Менделсон, Чайковски (например широко известната "1812 увертюра" — написана за концертен изпълнителен контекст), както и последвалото развитие на тоновата поема при Франц Лист и Рихард Щраус.

Форма, строеж и оркестрация

Увертюрите обикновено се изпълняват в сонатна форма, особено в класическия и романтичния репертоар — това означава яско излагане на теми, развитие и повторно представяне (рекапитулация). В зависимост от епохата и стила могат да се срещнат и:

• форми с няколко ясно разграничени части (итал. fast–slow–fast);
• свободни, програмни форми при концертните увертюри и тоновите поеми;
• мотивно-лейтмотивна структура при композитори като Вагнер, където кратки теми се появяват, видоизменят и повтарят през цялото произведение.

Оркестрацията на увертюрата може да бъде много разнообразна — от светла и бляскава (характерна за италианската комична опера) до тъмна и драматична (както в някои романтични увертюри). Увертюрата често използва контраст между темпове и динамика, за да засили сценичното въздействие.

В оперaта и балета

В оперната и балетната практика увертюрата може да изпълнява различни роли:

• да представи основни мелодии и хармонии;
• да зададе тон и емоционална атмосфера;
• да служи като самостоятелно концертно парче при популярните изпълнения извън спектакъла;
• да бъде напълно самостоятелно драматично начало (например Вагнеровите Vorspiele) или само кратка оркестрова прелюдия.

Видове увертюри (накратко)

• Френска увертюра — бавна във величествен стил, следвана от по-бърза част;
• Италианска увертюра — бърза–бавна–бърза, повлияла на структурата на класическата симфония;
• Концертна увертюра — самостоятелно концертно произведение с програмна идея;
• Вагнерова прелюдия (Vorspiel) — интегрирана с драматичния поток и често носи тематични лейтмотиви;
• Тонова поема — по-дълъг, описателен инструментален разказ, развил се от концертната увертюра.

Известни примери

• Джоакино Росини — множество ярки и запомнящи се увертюри (често използвани и преработвани от самия композитор);
• Феликс Менделсон — "Пещерата на Фингал";
• Лудвиг ван Бетовен — увертюри като "Кориолан" и "Егмонт", които са силно драматични и структуриранни;
• Пьотр Илич Чайковски — "1812 увертюра" (концертна) и прелюдии към опери и балети;
• Рихард Вагнер — "Vorspiel" към някои от неговите драматични творби, с ясно изграден лейтмотивен език.

В заключение, увертюрата е многообразна музикална форма: от простата сценична фанфара през емоционалната драматична прелюдия до обемната програмна пиеса за концертната сцена. Нейната роля винаги е свързана с подготовката на слушателя за музикалния и драматичен свят, който предстои.

Въпроси и отговори

В: Какво е увертюра?

Въпрос: Как композиторите са използвали увертюрите през XVIII век?

В: Как някои по-късни композитори са подхождали към писането на увертюри?

Въпрос: Всички ли композитори са писали увертюри?

Въпрос: Какъв тип произведения пишат композиторите романтици през XIX век?

Въпрос: Каква форма имат повечето увертюри?

Търсене по буква