Феликс Менделсон

Живот

Семейството на Менделсон разполага с много пари. Освен това те се интересували от музика, литература, живопис и др. Дядо му Мозес Менделсон е известен в немската национална литература. Баща му бил банкер, а майка му произхождала от семейство, което притежавало много фабрики в Берлин. Младият Феликс е обучаван вкъщи от родителите си. Въпреки че семейството е еврейско, родителите му кръщават Феликс, а баща му става християнин няколко години по-късно. По това време семейство Менделсон добавя името Бартолди към своето име.

Скоро Феликс започва да се обучава при частни учители, сред които е и Лудвиг Бергер, който го учи на пиано. Освен това изучава теория на музиката и композиция. Когато е на девет години, свири на пиано на концерт и започва да композира малки пиеси с музика (на немски се наричат Singspiel). През 1821 г. е заведен на среща с известния писател Гьоте във Ваймар. Това е първото от няколко посещения и начинът на мислене на Гьоте и неговите произведения на немската литература оказват голямо влияние върху младия Менделсон. По това време той композира няколко произведения, сред които сингспийли, симфонии и камерна музика. Пътува с баща си и се запознава с много известни музиканти.

През 1825 г. семейството се премества в Берлин. В голямата им къща редовно се провеждат концерти в неделя сутрин. Много богати и известни хора са били канени на частните им концерти. През октомври 1825 г. той пише Струнен октет (пиеса за осем струнни инструмента), който е едно от най-добрите му произведения. Той изучава музиката на Йохан Себастиан Бах (1685-1750), чиято музика хората почти са забравили. Открива музиката на "Страстите по Свети Матей" на Бах и дирижира изпълнението ѝ през 1829 г. Това е знаменито изпълнение в историята на музиката, защото хората изведнъж осъзнават колко велик е бил Бах. Оттогава музиката на Бах никога повече не е била забравяна.

В периода 1829-1835 г. Менделсон пътува из цяла Европа. Той посещава Лондон няколко пъти и изпълнява там концерта за император на Бетовен. Пътува до Шотландия, където плава до пещерата на Фингал във Вътрешните Хебриди. Това го вдъхновява да напише увертюрата, наречена "Хебридите". Когато се връщал, дилижансът претърпял инцидент и той наранил коляното си. Преди да се върне в Берлин, той остава известно време при композитора Томас Атууд. След това пътува до Италия, където пише Италианската симфония. В Италия се запознава с Хектор Берлиоз, а на връщане среща Шопен.

Известно време прекарва в Дюселдорф, където изпълнява няколко оратории на Хендел, както и своя собствена музика. Във Франкфурт на Майн отсяда при семейство, което има две дъщери. През 1837 г. се жени за една от тях - Сесил Шарлот София Жанрено. Двамата имат щастлив брак и имат пет деца.

Феликс и младата му съпруга отиват да живеят в Лайпциг, където той става диригент на прочутия оркестър "Лайпциг Гевандхаус". Това е една от най-високите музикални длъжности в Германия. Той дирижира много музика от композитори от XVIII век, които са били забравени. Той също така изпълнява за първи път Шубертовата Симфония в до мажор, която е открита от Роберт Шуман девет години след смъртта на Шуберт. Менделсон кани някои от най-известните музиканти да дойдат в Лайпциг и да свирят с оркестъра: Клара Шуман, Франц Лист, Антон Рубинщайн, младият цигулар Йозеф Йоахим и шведското сопрано Джени Линд. Менделсон подобрява свиренето на оркестъра, превръщайки го в един от най-добрите оркестри в света. Освен това той се грижи за доброто заплащане на изпълнителите.

В началото на 40-те години на XIX в. Менделсон прекарва известно време в Берлин. Новият крал Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия, е много запален по музиката и има много идеи за нови планове за концерти. Той иска Менделсон да отговаря за това. Кралят искал да види изпълнения на гръцки пиеси и Менделсон трябвало да напише инцидентна музика за представленията на "Антигона".

През юни 1842 г. Менделсон е приет два пъти от кралица Виктория в двореца ѝ в Лондон. Менделсон се отблагодарява на кралицата, като ѝ посвещава своята Шотландска симфония. Продължава да дирижира в Лайпциг и спомага за известността на музиката на Берлиоз в Германия. Става директор на новата Консерватория в Лайпциг. В Берлин кралят го моли да предостави инцидентна музика за пиесата на Шекспир "Сън в лятна нощ". Той вече е написал част от тази музика 17 години по-рано, но сега я завършва и я изпълнява през 1843 г.

През последните си години Менделсон страда от лошо здраве. Продължава да работи и да пътува колкото може повече, но след инсулт през 1849 г. умира в Лайпциг на 38-годишна възраст. Тялото му е откарано със специален влак до Берлин, където е погребан близо до гроба на сестра си Фани.

Музика

Най-известните творби на Менделсон са петте му симфонии (особено Шотландската и Италианската симфония), концертите му (особено Концертът за цигулка), увертюрите (особено "Хебридите") и инцидентната музика към "Сън в лятна нощ", която включва известния Сватбен марш. Той пише и много добра камерна музика: струнни квартети и клавирни триа, както и две много известни оратории: Илия и Свети Павел. Музиката му за пиано включва голяма колекция от кратки пиеси, наречени "Песни без думи" (на немски: Lieder ohne Worte), които много пианисти обичат да свирят. Музиката му за орган показва любовта му към Й. С. Бах, като често звучи по-скоро бароково, отколкото романтично. След смъртта му за известно време музиката на Менделсон става по-малко популярна. Възможно е това да се дължи на засилването на антисемитизма в средата на XIX век, а може би и на факта, че някои музиканти свирят музиката на Менделсон по доста възхитителен начин. Но много велики музиканти са виждали неговото величие и музиката му е обичана и днес.