Джоакино Росини

Живот

Росини е роден на 29 февруари високосната 1792 г. Родното му място е Пезаро, малко градче в Италия на адриатическото крайбрежие. Баща му свири на рог във военни оркестри и оперни театри, а майка му пее в опери. Често родителите му пътуват заедно и младият Росини е оставен на грижите на баба си. В крайна сметка семейството се установява в Болоня. Росини има уроци по пеене, виолончело, пиано и контрапункт. Той не харесва уроците по контрапункт, но те му помагат да изучава различни стилове музика и става много добър в ясното писане на хармония.

Ранна кариера

Италианската опера по това време се нуждае от нов композитор, който да вдъхне повече живот в нея. Пет от първите му девет опери са написани за Театър "С. Мойзе" във Венеция. Скоро и други театри го молят да напише опери. През 1812 г. той пише "La pietra del paragone" за Teatro alla Scala в Милано. Операта има голям успех. Много от тези ранни опери са комични опери (opera buffa). Понякога му се налага да създава толкова много нови опери, че използва отново част от музиката, която вече е написал в друга опера. Въпреки това те включват много хубава музика и Росини развива своята музикална личност. Увертюрите му се отличават с тънък усет за оркестров колорит. Той често започва с бавна част, а след това преминава към бърза музика с кресчендо. Тъй като е правил това често, то често се нарича "кресчендо на Росини" или "ракета на Росини".

Не му е било лесно да изкарва достатъчно пари, за да се издържа. Плащали му само за оперите, в които участвал. По онова време не е имало закони за авторското право. Важните певци били добре платени, но композиторите печелели много по-малко. Знаем много малко за живота му по това време, но знаем, че е пътувал много. Най-известните му опери от този период са Tancredi, La Gazza Ladra (Крадливата сойка) и Il barbiere di Siviglia (Севилският бръснар), която често е наричана най-великата от всички комични опери.

В средата на кариерата

До 1815 г. оперите на Росини са известни навсякъде в Западна Европа, с изключение на Неапол. Неаполитанската опера е известна през целия XVIII век и градът се гордее със своите традиции. Неаполитанците не искат млад композитор от север да продължи тяхната оперна традиция. Въпреки това Росини скоро печели сърцата им. Той пише за Театро С Карло, който разполага с прекрасен оркестър и много добри певци. В Неапол той написва много от най-добрите си сериозни опери (opera seria) и тази традиция, която изгражда, дава възможност на Верди да поеме тридесет години по-късно ролята на водещ италиански оперен композитор.

По-късно кариера

Международната слава на Росини го отвежда във Виена, където той се запознава с Бетовен. След като се завръща за известно време в Италия, той пътува до Париж и Англия. Едва 31-годишен, той е написал 34 опери. Публиката в Париж вече познава неговите опери. В Лондон е организиран фестивал на Росини. По-голямата част от времето си в Англия той прекарва на светски партита в домовете на богати хора, които с удоволствие му плащат пари, за да им гостува. Скоро след това се установява в Париж за пет години. До 1836 г. е директор на Théâtre-Italien. Двете му най-велики опери от този период са "Граф Ори" (комедийна опера) и "Гийом Тел" по пиеса на Шилер. Тези творби имат красиво преливащи се мелодии (като в италианската опера), както и голяма драма (като във френската опера).

Пенсиониране

През 1829 г., на 37-годишна възраст, Росини решава да се пенсионира. Имал много пари, но здравето му не било особено добро. Въпреки че написва няколко малки музикални произведения, той никога не композира друга опера. Завръща се в Болоня, въпреки че близо 20 години по-късно се връща в Париж заедно със съпругата си. Тук здравето му се подобрява и той пише малко музика. Неговата Petite messe solennelle за 12 гласа, две пиана и хармониум се изпълнява и до днес. Когато умира през 1868 г., на погребението му идват хиляди хора.

Мястото на Росини в историята на музиката

Росини е композитор от класическия период. Възпитан е в слушане на опера от XVIII век и голяма част от най-известната му музика е все още в класически стил, но се развива много с узряването си и в края на кариерата си пише по-романтично. Постепенно престава да пише музика, която през цялото време има зададени номера: музика, разделена рязко на арии и речитативи. Речитативът му става по-експресивен и е съпровождан от оркестър вместо от клавесин. Това спомогнало музиката му да стане по-продължителна. Той не пише често за кастрати, тъй като те излизат от мода. Хорът играе важна роля в драматизма на оперите му (в операта от XVIII в. той просто коментира случващото се).