Речитатив: определение, видове и роля в операта

Речитативът (на италиански: „recitativo“) е музикален начин на изпълнение, при който текстът се поднася почти като говор — бързо и разказвателно. Думата идва от италианското „recitare“ — „рецитирам, разказвам“. Речитативът служи да придвижва сюжета, да предаде диалог или да представи информация, която в музикално-театралното действие не се изисква да бъде изложена чрез по-изпят, мелодично оформен номер.

Къде се използва

Речитативът е често срещан в операта, в ораторията и в кантатите. Когато през около 1600 г. се появяват първите опери, композиторите търсят начин да предадат речта и драмата чрез музика. Така се оформя речитативът като средство за бързо и ясно разказване в музикално-постановъчния контекст.

Видове речитатив

Най-често разграничавани са следните основни видове:

• Recitativo secco (сух речитатив) — обикновено в съпровод само на basso continuo (клавирен инструмент като клавесинът, орган или лютня/теорбо плюс контрабас/виолончело). В този тип съпровод клавесинистът често свири само няколко акорда или реализира „фигуриран бас“ (figured bass), оставяйки на певеца свободата в ритъма и интонацията.
• Recitativo accompagnato (съпроводен речитатив) — към гласа се присъединява оркестърът, което прави израза по-драматичен и подпомага определени емоционални моменти. Този тип речитатив е по-структуриран и често се използва при силни драматични изблици.
• Recitativo obbligato или инструментално обвързан речитатив — когато определен солов инструмент има важна, почти равностойна роля в съпровода на гласовия партньор.
• Ариозо — междинна форма между речитатив и ария: по-мелодичен и с по-ясна мотивация от речитатива, но не толкова формализиран като арията.

Характеристики и нотация

Речитативът следва естествената интонация и ритъм на говоренето, затова често изглежда „несвързан“ в сравнение с арии и ансамбли. Традиционно в бароковите партитури речитативът е нотиран върху фигуриран бас, който указва хармоничната основа, а клавесинистът или друг континуо-изпълнител „реализира“ акомпанимента, понякога импровизирайки. Това дава възможност за гъвкавост и за акустично подчертаване на текста — понякога чрез дисонанси или цвят, които подсилват смисъла на думите.

Роля в операта и драматургията

Речитативът изпълнява няколко важни функции:

• да предава бърза информация и да придвижва сюжета;
• да осигурява диалог между персонажи;
• да подготвя или контрастира музикално-емоционално към по-мелодични номера като ария, която е по-развита и централна за героя;
• да създава драматично напрежение — особено когато е подкрепен от оркестър (recitativo accompagnato).

История и развитие

Първите оперни речитативи от началото на XVII век (в произведения на композитори като Перi и Качини, а по-късно Монтеверди) залагат на връзката между реч и музика. През барока речитативът е ключова форма за драматично развитие и за взаимодействие между глас и континуо. С времето в класическата и белканто традициите (Моцарт, Росини, Белини, Доницети) се появяват различия в употребата и стилистиката — понякога речитативът остава относително „сух“ с клавирен/континуо съпровод, друг път се предпочита оркестрово придържане при важни сцени.

През XIX век границата между ариите и речитативите постепенно изчезва: възникват по-плавни преходи, арията и речитативът се сливат в по-дълги музикални пасажи или в кратки арии с драматична непрекъснатост. В една крайност стои Вагнер, който отстранява традиционния речитатив в полза на непрекъснат музикален поток (durchkomponiert) — всичко в неговите опери има музикален интерес и различните части преливат една в друга.

Изпълнителска практика

В историческия стил изпълнението на речитатива допуска спонтанност: клавесинистът често импровизиран от фигурирания бас, а певецът може да украсява фрази според драматичната необходимост. В модерните постановки речитативът често се пише по-строго, с указани тактови линии и оркестрация, а интерпретацията следва режисьорските и музикалните изисквания на спектакъла.

Кратко обобщение

Речитативът е гъвкава и функционална музикална форма, предназначена да свързва действие и диалог в оперното и религиозно-музикалното творчество. Той е по-близък до речта, отколкото арията, и често служи като мост между по-драматичните или мелодично оформени номера. Макар да е „прост“ в хармоничен или мелодичен смисъл, речитативът играе ключова роля за драматургията и е средство за изразяване на нюанси и динамика в сценичното действие.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява речитативът в музиката?

В: Какво означава терминът "recitativo"?

В: В кои видове музика се използва речитатив?

В: Кога е създадена операта?

В: Как обикновено се акомпанира речитативът, когато се използва само един клавирен инструмент?

В: Каква е разликата между "recitativo secco" и "recitativo accompagnato"?

В: Има ли тактови линии в речитатива?

Търсене по буква