Речитатив

Речитативът (на италиански: "recitativo") е музика, която разказва история доста бързо, сякаш се говори, "приказлива". Думата означава: "да рецитирам", т.е. да разказвам история.

Речитативът се използва в операта, ораторията и кантатите. Когато операта е създадена около 1600 г., композиторите трябва да разкажат историята в музика. При речитатива историята се пее бързо, като може би само клавесинът свири няколко акорда. След известно време ситуацията в историята се променя и певецът може да изпее ария, която е по-интересна в музикално отношение.

Когато речитативът е само в съпровод на клавирен инструмент, той се нарича "recitativo secco" (сух речитатив). Понякога към него се присъединява и оркестърът. Това се нарича "recitativo accompagnato" (съпроводен речитатив). В речитатива няма тактови линии, тъй като няма редовен ритъм.

Речитативът е прост от музикална гледна точка, но понякога може да опише думите, които се пеят, по доста интересен или забавен начин. Понякога той може да бъде импровизиран от клавесиниста.

През XIX в. разликата между ария и речитатив постепенно изчезва. Вагнер пише опери, в които всичко има музикален интерес и различните части преливат една в друга.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява речитативът в музиката?

В: Какво означава терминът "recitativo"?

В: В кои видове музика се използва речитатив?

В: Кога е създадена операта?

В: Как обикновено се акомпанира речитативът, когато се използва само един клавирен инструмент?

В: Каква е разликата между "recitativo secco" и "recitativo accompagnato"?

В: Има ли тактови линии в речитатива?

Търсене по буква