Блокфлейта (рекордер) — устройство, история и значение в музиката
Рекордерът (често наричан и блокфлейта) е музикален инструмент, който принадлежи към семейството на флейтите. Той има цилиндрична или леко конусна форма — тръба, чийто единият край е по-широк. Изпълнителят поставя по-широкия край в устата си и духа в специален канал (наречен въздушен канал или "вент"), който насочва струята въздух към ръба (лабиума) и създава звук.
Устройство и видове
Основните части на рекордера са: нарамената част с устна (блок), корпус с отвор за палеца и серия от пръстови отвори, и при по-големите инструменти — метални клавиши за по-ниските тонове. Някои важни характеристики:
- Въздушен канал и лабиум: точното оформяне на канала и ръба определя качеството на звука.
- Палецов отвор: обикновено на гърба — управлява октави и допълнителни тонове.
- Фамилии и размери: най-често срещаните са сопрано (сопрано, в C), алт (в F), тенор (в C, октава по-ниско) и бас (в F, октава по-ниско). Съществуват още малки и много големи членове на фамилията — гетерофони и контрабаси.
- Материали: традиционно рекордерите са от дърво (ябълка, клен, жасмин, европейски кестен и др.), но за обучение и масова употреба широко се използва и пластмаса.
- Системи на пръстене: има различни фингеринг-системи — най-разпространените са бароковият (а не рядко наричан "универсален") и германският (по-лесен за начинаещи). Бароковият дава по-добра интонация и възможности за изразяване при напреднали изпълнители.
Кратка история
В Европа инструментите, близки до съвременния рекордер, започват да се използват още през Средновековието. През Ренесанса и Барока рекордерът е популярен и се използва в камерна музика, танцова музика и за имитация на природни звуци — например птичи песни. Великолепни примери в репертоара от този период дават композитори като Пърсел, Бах, Телеман и Вивалди, които са писали солови и камерни творби за рекордер.
С навлизането на романтичната епоха и развитието на оркестъра много изпълнители и композитори предпочитат по-силни, по-динамични духови и струнни инструменти. Това води до относителен упадък на рекордера през XIX век — инструментът изглежда неподходящ за големи оркестрови постановки и сложни виртуозни партии.
През XX век настъпва силно възраждане: движения за историческо изпълнение и интерес към музиката на Ренесанса и Барока възраждат употребата на рекордера. Отделно, простотата на издаване на звук и достъпността на пластмасовите модели превръщат рекордера в предпочитан учебен инструмент за деца и начинаещи.
Значение и употреба днес
Рекордерът днес има множество роли:
- Образование — често първи духови инструмент за училищни оркестри и музикални уроци поради лесното произвеждане на звук и ниската цена.
- Историческо изпълнение — възстановяване на автентичния звук в барокови и ренесансови произведения със специално изработени дървени рекордери.
- Камерни ансамбли и соло репертоар — рекордерните консорти (ансамбли от няколко размера рекордери) изпълняват богат репертоар от различни епохи.
- Съвременна музика — много съвременни композитори включват рекордер в нови творби и експериментални проекти.
Практически съвети за начинаещи
- За начало често се използва сопрано рекордер от пластмаса — лесен за поддръжка и с добър, устойчив звук.
- Научете правилно положение на устните и дишане — не се издувайте, духайте направено и контролирано.
- При дървени инструменти е важно периодично да се нанася масло за поддръжка и да се пазят от резки промени в температура и влажност.
- Постепенно преминавайте от основни песни към технически упражнения за интонация, артикулация и динамика.
Рекордерът е скромен по конструкция, но богат по възможности — от нежни птичи мелодии в ренесансови балове до съвременни експерименти. Той остава значим както в историята на музиката, така и в съвременното музикално образование и изпълнение.
Записващи устройства
История
Свирките са много стари инструменти. Хората са открили свирки, които са били направени през желязната епоха. Рекордерът е вид свирка. Тя има отвори за седем пръста и един палец. Освен това единият й край е по-голям от другия. Първите флейти са направени през 1500 г. Някои останки от тях са открити в Германия, Нидерландия и Гърция.
През 1500-те и 1600-те години в Европа много хора свирят на флейта. Английският крал Хенри VIII е имал 76 флейтисти. Уилям Шекспир разказва за флейти в пиесата си "Хамлет", а Джон Милтън - в поемата си "Изгубеният рай". Диктофоните от онова време днес се наричат ренесансови диктофони.
През 1600 г. хората, които изработват грамофонни плочи, опитват нови начини да подобрят звука им. Освен това те искали да свирят по-сложна музика. Диктофоните от това време се наричат барокови диктофони. Те са били по-тънки от ренесансовите. Освен това са били изработени от няколко части, които са се свързвали една с друга. На снимката в горната част на страницата един от флейтистите е от три части.
От втората половина на XVII в. хората предпочитат да свирят на флейта и кларинет вместо на флейта. Флейтите са подходящи за изпълнение на музика с голям диапазон от ноти. Флейтите са по-добри и за изпълнение на музика, която се нуждае от много хроматични ноти.
Съвременен период
През 1900 г. хората искат да свирят стара музика със стари инструменти. В Англия Арнолд Долмеч е един от хората, които са били известни с това. Други музиканти също започнали да свирят на флейта на концерти със сериозна музика. Някои от тези хора са Франс Брюген, Ханс-Мартин Линде, Бернард Кранис и Дейвид Мънроу. В днешно време хората пишат нова музика за флейта. Някои от тях са Паул Хиндемит, Лучано Берио, Джон Тавенер, Майкъл Типет, Бенджамин Бритън, Леонард Бърнстейн, Гордън Джейкъб и Едмънд Рубра.
Рекордерът понякога се използва в популярната музика. The Beatles свирят на флейта в песента си Fool on the Hill, а Rolling Stones използват флейта в Ruby Tuesday (песен).
Пластмасовите диктофони са изобретени през 20-ти век. Те са евтини и варират значително по отношение на качеството (което често не е свързано с цената) в зависимост от производителя. Те са лесни инструменти за свирене на проста музика. Много начални училища използват пластмасови диригенти, за да преподават музика на децата.
Главата на флейтата се използва като инструмент за шум, ритъм и ефект, както и като музикален инструмент-играчка за деца. Тъй като главата на рекордера работи като свирка, тя може да се използва като такава. С малко практика е лесно да се свирят всякакви ритми. Ефектите се постигат чрез отваряне и покриване на долния край на шарнира на главата с ръка, докато се духа. Много играчи духат по-силно, както при "нормално" свирене на флейта (като с грахова свирка), за да получат много пронизителен и силен звук. Професор Агнес Дорварт от Висшето училище по музика във Фрайбург твърди, че това е атрактивен начин да се накарат децата да свирят с част от инструмента, което може да направи свиренето на целия инструмент по-привлекателно.
Пластмасов диктофон.
Видове записващи устройства
Записващите устройства се произвеждат в различни размери. Най-ниската нота на повечето флейти е C или F. Това е нотата, която се чува, когато свирещият покрие всички отвори за пръстите и отвора за палеца. Сопрановата флейта е размерът на флейтата, на която обикновено се свири в училищата, известна също като дескант. Най-ниската нота на сопрановата флейта е C. Някои флейти са по-малки от сопрановата флейта, но не са често срещани. Алтовата флейта е по-голяма от сопрановата флейта. Неговата най-ниска нота е F. Другите основни размери са теноровата флейта (с най-ниска нота C) и басовата флейта (с най-ниска нота F). Изработват се и инструменти, по-големи от баса, но те не са често срещани. Сред тях са големият бас, контрабасът, субголемият бас и субконтрабасът. По-високите от сопрано флейти включват сопрано и гарклейн флейти.
Групи записващи устройства
Диктофонът е много социален инструмент. Много хора обичат да свирят в малки или големи групи. Групите често свирят заедно музика, която е написана за няколко различни размера флейти. Често има отделна музикална част за сопран, алт, тенор и бас флейта. Това покрива по-широк диапазон от ноти, от високи звуци до ниски, отколкото би могъл да свири всеки отделен инструмент. Някои музикални произведения са написани за дует за флейта (два инструмента), трио (три) или квартет (четири). Тези групи се наричат ансамбли, от френската дума за "заедно". Някои хора свирят в оркестри за флейта. Те понякога наброяват 50 или 60 играчи с девет размера инструменти.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява записващото устройство?
О: Рекордерът е вид флейта, която е музикален инструмент.
В: Как се оформя флейтата?
О: Флейтата е оформена като тръба, чийто единият край е по-голям от другия.
Въпрос: Как свири един флейтист на този инструмент?
О: Играчът на флейта поставя по-големия край на инструмента в устата си и духа в него.
В: Кога хората започват да свирят на флейта?
О: Хората започват да свирят на флейта през Средновековието в Европа.
В: Кои известни композитори са писали музика за флейта?
О: Пърсел, Бах, Телеман и Вивалди са писали музика за флейта.
В: Защо популярността на флейтата намалява през 1900 г.?
О: Популярността на флейтата намалява през 1900 г., защото хората харесват флейтата и други инструменти повече от флейтата, тъй като тези инструменти са по-шумни и по-добри за свирене на трудна музика.
В: Защо през 1900 г. повече хора започват да изучават отново флейта?
О: През 1900 г. все повече хора започват да изучават отново флейтата по две причини: първо, хората искат да свирят стара музика на стари инструменти, и второ, флейтата е добър инструмент за изучаване на музиката от децата.
