Хенри Пърсел

Животът му

Ранни години

Не знаем много за детството на Пърсел. През 1664 г. баща му умира и Хенри отива да живее при чичо си Томас Пърсел, който се отнася много добре с него. Томас Пърсел е джентълмен на Кралската капела, което означава, че пее в кралския хор. Скоро Хенри започва да пее в Кралската капела. Това било най-доброто музикално обучение, което едно момче можело да получи в Англия. Негови учители били капитан Хенри Кук, а след това Пелъм Хъмфри. Хенри пее в хора до 1673 г., когато гласът му се пречупва. След това получава задачата да се грижи за музикалните инструменти на краля.

Пурсел може би е композирал още когато е бил на девет години. Знаем, че през 1670 г. той пише ода за рождения ден на краля. Когато Хъмфри умира, Пърсел учи при известния композитор Джон Блоу. Учи в Уестминстърското училище. През 1676 г. е назначен за органист в Уестминстърското абатство. Започва да пише музика за театъра. Пише и църковна музика, включително химн за един певец на име Джон Гостлинг, който имал много добър, дълбок басов глас. През живота си Пърсел написва няколко химна за него. Един от тях се нарича "Онези, които слизат в морето на кораби". Той стига до ниско D.

По-късно кариера и смърт

През 1680 г. Блоу, който е назначен за органист на Уестминстърското абатство през 1669 г., подава оставка, за да може 22-годишният Пърсел да заеме неговото място. След това Пърсел прекарва следващите шест години в писане на свещена (религиозна) музика. По-късно той се връща към писането на музика за театъра, включително първата английска опера "Дидона и Еней".

През 1682 г. Пърсел става органист на Кралската капела. Той изпълнява тази длъжност, както и функцията на органист в Уестминстърското абатство. Първата му печатна творба, "Дванадесет сонати", е публикувана през 1683 г. По онова време печатането на музика е било скъпо, затова е било необичайно да се отпечата нещо. Той продължава да пише музика, включително оди за краля и кралското семейство. През 1685 г. написва два от най-хубавите си химни - "I was glad" и "My heart is inditing" - за коронацията на крал Джеймс II.

През 1687 г. той пише още театрална музика. Понякога тази музика е за маски (вид балет с пеене), а понякога е музика за трагедии, например пиеси на Драйдън. През 1691 г. пише "Крал Артур", също написана от Драйдън. През 1692 г. композира песни и музика за "Приказната кралица" (адаптация на "Сън в лятна нощ" на Шекспир). Музиката на Пърсел за нея е изгубена за много години и е открита и публикувана през 1901 г. В тези произведения героите на пиесите не пеят, а изричат репликите си.

Te Deum and Jubilate на Пърсел е написана за Деня на Света Сесилия през 1693 г. Това е първият английски Te Deum, композиран някога с оркестров съпровод. За погребението на кралица Мери II той композира химн и две елегии.

Смърт

Той е много известен, когато умира през 1695 г., вероятно от туберкулоза. Преживяват го съпругата му и две от шестте му деца.

Пърсел е погребан до органа в Уестминстърското абатство. Епитафията му гласи: "Тук почива Хенри Пърсел, който напусна този живот и отиде на онова благословено място, където само неговата хармония може да бъде надмината."

Друг портрет на Хенри Пърсел

Неговата музика

Пърсел пише много музика за театъра. Той е роден една година преди времето, известно в Англия като "Реставрацията". Преди Реставрацията Оливър Кромуел управлява Англия в продължение на почти 20 години. Повечето музикални произведения са били забранени. Затова хората се радвали, че отново могат да правят музика, и искали в пиесите си да има много песни и инструментална музика. Операта обаче не е била желана. В Европа операта е била много популярна в страни като Италия, Германия и Франция, но в Англия тя не става популярна, докато Хендел не пристига в Англия през 1709 г. и не въвежда италианската опера.

"Дидона и Еней" е изключение, защото е истинска опера: всичко се пее, а думите са на английски. Тя е написана за представление в девическо училище. Тя е съвсем кратка, с продължителност само един час. Съдържа прочутата песен "Когато ме положат в земята", изпята от Дидона.

Пърсел пише много голямо количество музика за църквата. Това включва химни и богослужебни композиции. Въпреки че е бил органист, той пише много малко за орган. Той пише камерна музика, включително някои много красиви фантазии за виоли.

Влияние

Въпреки че по онова време Пърсел е признат за велик композитор, той не оказва голямо влияние върху други композитори след смъртта си. Той е последният от редицата велики английски музиканти през XVI и XVII век. След смъртта му английската музика вече не е толкова важна, колкото е била. През XVIII в. музиката, която се чува в Англия, до голяма степен е внесена от континента, например италианската опера.

Много по-късно, през XX век, английските композитори често се вдъхновяват от музиката на Пърсел. Бенджамин Бритън пише пиеса, наречена "Ръководство за младия човек в оркестъра", която се основава на мелодия от "Абделазар" на Пърсел. Арията "I know a bank" от операта на Бритън "Сън в лятна нощ" е вдъхновена от арията на Пърсел "Sweeter than Roses". Сър Майкъл Типет харесва хармониите и ритмите на Пърсел и те му оказват влияние в композициите му.