Ирод Велики – биография, управление и противоречия на царя на Юдея
Ирод I (ок. 74/73 г. пр.н.е. - 4 г. пр.н.е./1 г. сл.Хр.), известен също като Ирод Велики, е цар на Юдея от 37 до 4 г. пр.н.е. По това време Юдея е клиентска държава на Рим. По време на 33-годишното си царуване Ирод е отличен администратор. Но той е най-известен с библейския разказ за убийството на витлеемските момчета. Въпреки че това клане на невинни не се потвърждава от други исторически сведения, Ирод наистина убива безброй съперници, тъща, съпруга и трима от синовете си.
Произход и възкачване на властта
Ирод произхожда от идумейски род — местни жители от южните области на Юдея, чиито предци били включени в еврейската общност по времето на хасмонейското владичество. Баща му Антипатър е бил влиятелен управител и доверено лице на хасмонейския владетел. След намесата на Рим в близкоизточната политика, Антипатър и после Ирод сключват съюз с римските водачи. Именно подкрепата на римските власти — първо на Марк Антоний, а след това и успешно изглаждане на отношенията с Октавиан Август — позволява на Ирод да бъде признат за цар от Римския сенат. Формално беше обявен за цар през 40 г. пр.н.е., но окончателно установява властта си в Йерусалим през 37 г. пр.н.е. след дълга военна кампания и обсади.
Администрация, икономика и строителни проекти
Ирод се ползва с репутацията на способен администратор — съумява да стабилизира държавата, да възстанови реда след дългите вътрешни борби и да поддържа лоялност към Рим. Под негово управление икономиката се развива чрез модернизация на инфраструктурата и стимулиране на търговията.
Най-известната страна на неговото управление е мащабната строителна програма. Сред най-важните проекти са:
- разширението и обновяването на Храмовия хълм в Йерусалим — т.нар. „Храм на Ирод“ (Herod's Temple),
- построяването на морското пристанище и град Кесарея Марифорум (Caesarea Maritima),
- укрепления и двореци като Херодион (Herodium) и Масада,
- реновиране на крепостта Антониум и обновяване на градове и акведукти.
Тези строежи улесняват търговията, засилват римското присъствие и оставят трайна архитектурна следа. За да ги осъществи, Ирод използва луксозни материали, привлича италийски архитекти и финансира проекти със значителни данъци и заемна работна сила, което често поражда недоволство сред населението.
Отношения с Рим
Ирод е умел политик — съумява да запази баланс между зависимостта от Рим и нуждата да запази подкрепа сред местното население. Поддържа тесни връзки с римските императори и политици, доставя военна помощ и финансира римския елит при нужда. Тази близост с Рим му осигурява легитимност, но прави и Юдея зависима от римската политика.
Семейни и политически репресии
Ирод е известен не само с мащабните си строежи, но и с бруталната си политика спрямо реални и предполагаеми противници. Историческите сведения — най-вече от Йосиф Флавий — описват как Ирод поръчва убийствата на множество политици, роднини и хора от двора. Сред най-известните случаи са екзекуцията на жената му Мариамна (хасмонейска принцеса), наказания и смъртни присъди срещу заможни аристократи, както и осъдени на смърт негови синове, обвинени в заговори. Някои от тези дела отразяват личната му параноя и стремежа към абсолютна власт.
„Клането на невинните“ и историческата оценка
Библейският разказ за т.нар. „витлеемски момчета“ (в Евангелието според Матей) обвинява Ирод в заповед за убийство на невинни деца в опит да отстрани бъдещия „цар на юдеите“. Този епизод няма потвърждение в римските или еврейските хроники и повечето историци смятат, че става дума за литературен мотив или преувеличение. Някои учени допускат, че масово насилие в периферията е възможно, но липсата на съвременни извори прави трудно доказуемо конкретно събитие с мащабите, описани в евангелския текст.
Край на живота и наследство
Ирод умира през 4 г. пр.н.е. (според някои изчисления може да е 1 г. сл.Хр.), след продължително и тежко боледуване, описано от Йосиф Флавий с подробности за болезнени симптоми и загниване. След смъртта му той завещава царството да бъде разделено между няколко от синовете му; римският император Август утвърждава това разпределение: Архелай получава Юдея, Самария и Идумея (като етнарх), Ирод Антипа — Галилея и Перея (като тетрарх), а Филип — североизточните територии (тетрарх).
Оценката на Ирод в историята е сложна и двузначна: от една страна — умел управител и строител, чиито проекти имат дълготраен културен и икономически ефект; от друга — безмилостен владетел, чиято политика на репресии и проекти, налагани с тежки данъци и принудителен труд, оставят горчив вкус сред поданиците.
Източници и историческа надеждност
Основният древен източник за живота и управлението на Ирод е историкът Йосиф Флавий (Първият век), чиито съчинения "Юдейските древности" и "Юдейската война" съдържат най-подробните сведения. Освен това съществуват археологически данни — монети, сгради и надписи — които подкрепят описанието на неговата строителна активност. Християнските Евангелия предлагат религиозен и литературен ракурс върху някои събития, но тяхната цел и жанр определят специфичния им характер и не винаги съвпада с секуларните хроники.
Ирод Велики остава една от най-спорните фигури в историята на Близкия изток — способен държавник и строител, но и жесток цар, чиято политика и личност пораждат както възхищение, така и отвращение сред съвременниците и историците.
Изображение на Ирод Велики
Възход към властта
Ирод е роден около 73-75 г. пр.н.е. Той е син на Антипатър Идумейски и съпругата му Кипра, дъщеря на арабски шейх. И дядото на Ирод, и баща му са били политически служители в Юдея. И двамата са имали тесни връзки с римляните. Когато Антипатър идва на помощ на Юлий Цезар след битката при Фарсал през 48 г. пр.н.е., Цезар прави Антипатър управител на Юдея. През 47 г. пр.н.е. Антипатър назначава най-големия си син Фазаил за управител на Йерусалим. Той прави Ирод управител на Галилея. Като управител Ирод печели благоразположението на римляните, като се справя с враждебните бунтове. В същото време действията му са порицани от Великия синедрион.
Цар на Юдея
Ирод е приятел с Октавиан и Марк Антоний, които през 40 г. пр.н.е. карат римския сенат да определи Ирод за следващия цар на Юдея. Ирод се отправя към храма на Юпитер, за да благодари на боговете на Рим. Когато през 37 г. пр.н.е. царят на Юдея е обезглавен, Ирод става фактически цар.
През първите години на царуването на Ирод връзката на Марк Антоний с Клеопатра позволява на египетската кралица да продължава да завзема малки части от царството на Ирод. Когато Октавиан побеждава Антоний и Клеопатра в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е., Ирод сключва нов съюз с Октавиан. Той си спечелва репутацията на суров данъкоплатец, но успява да запази мира в региона. Той изпращал скъпи подаръци на Рим, но не трябвало да плаща данък. До 30 г. пр.н.е. той си възвръща цялата територия, която Клеопатра и хасмонеите са отнели. Разширява управлението си в северна Галилея и преселва няколко области. Като дава екстравагантни подаръци на Атина и подкрепя Олимпийските игри, той повишава статута на Юдея в средиземноморския свят.
Постижения
Ирод се възприема като идеален пример за изтънчен цар, въпреки че библейските автори го смятат за тиранин. Той е напълно ангажиран с гръцко-римската история, култура и философия. В същото време започнал да пренебрегва държавните дела и изучаването на Халаха (еврейския закон). За да управлява, той се нуждаел от съгласието на фарисеите, затова постоянно се опитвал да получи тяхното одобрение по различни начини. Никога не ги спечелил напълно. Когато построява Кесария Маритима (22-10 г. пр. Хр.) в чест на своя покровител Цезар Август, езическите символи, украсяващи градовете му, разстройват еврейските лидери. На всеки пет години той организирал боеве между гладиатори и празнувал с оргии, което още повече разстроило еврейските водачи. През 20 г. пр. н. е. Ирод насочва вниманието си към изграждането на ремонта на Втория храм, наричан още Иродов храм. Макар че Ирод искал храмът да бъде увенчаващ паметник на еврейската вяра, той използвал гръцки архитекти. Той разрешава на лихварите да работят в двора на храма, което разгневява много евреи.
Най-големият му религиозен скандал е разкопаването на гробницата на цар Давид, за да намери съкровището, което според слуховете се крие в нея. Той бил похарчил огромни суми пари за други свои проекти и смятал, че като ограби тайно гробницата, ще може да се възползва от съкровището, което ще намери там. Но след като отворил гробницата, в нея нямало никакво съкровище.
Той възстановява крепостите в Масада и Иродий. След силно земетресение през 31 г. пр.н.е. построява нов пазар, нов амфитеатър и нова сграда за Синедриона. Построява нов царски дворец за себе си. Освен това подобрява водоснабдяването на Йерусалим.
Домашен живот
Смята се, че Ирод е имал до девет съпруги, като е възможно да е бил женен за повече от една в даден момент. Имал е и голям брой наложници. Изглежда, че Ирод е бил измъчван от параноя. Непрекъснато е смятал, че има заговори и заговори за свалянето му като цар. Възможно е да се е женил твърде често и да е създал твърде много синове. Ирод се е притеснявал, че всеки от тях заговорничи, за да заеме мястото му. Общо трима от синовете му били убити. Започнал да подозира брата на любимата си съпруга, Мариамме, и го накарал да се удави в игра на водна топка. Той заповядал да убият дядото на Мариамме, а накрая и самата Мариамме.
Тъй като Ирод разбрал, че скоро ще умре, той заповядал да съберат всички водещи мъже в Юдея на голяма арена. Веднага щом царят умре, всички щели да бъдат умъртвени. Това трябвало да попречи на другите да отпразнуват смъртта му. Ирод вероятно е страдал от хронично бъбречно заболяване, гангрена и вероятно други болести, които са го оставили психически неуравновесен.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Ирод Велики?
О: Ирод I е владетел, който е бил цар на Юдея от 37 до 4 г. пр.н.е.
В: Какъв е бил политическият статут на Юдея по време на управлението на Ирод?
О: По време на управлението на Ирод Юдея е клиентска държава на Рим.
В: С какво е известен Ирод по време на управлението си?
О: Ирод е отличен администратор по време на управлението си.
В: Кой библейски разказ е свързан с Ирод Велики?
О: Библейският разказ, свързан с Ирод Велики, е убийството на витлеемските момчета.
В: Потвърждава ли се клането на невинни деца, приписвано на Ирод Велики, от други исторически сведения?
О: Не, избиването на невинни, приписвано на Ирод Велики, не се потвърждава от други исторически документи.
В: Кого е убил Ирод по време на управлението си?
О: По време на управлението си Ирод убива безброй съперници, тъща, съпруга и трима от синовете си.
В: Колко дълго е било управлението на Ирод Велики?
О: Управлението на Ирод Велики продължило 33 години.
