Ирод Велики

Възход към властта

Ирод е роден около 73-75 г. пр.н.е. Той е син на Антипатър Идумейски и съпругата му Кипра, дъщеря на арабски шейх. И дядото на Ирод, и баща му са били политически служители в Юдея. И двамата са имали тесни връзки с римляните. Когато Антипатър идва на помощ на Юлий Цезар след битката при Фарсал през 48 г. пр.н.е., Цезар прави Антипатър управител на Юдея. През 47 г. пр.н.е. Антипатър назначава най-големия си син Фазаил за управител на Йерусалим. Той прави Ирод управител на Галилея. Като управител Ирод печели благоразположението на римляните, като се справя с враждебните бунтове. В същото време действията му са порицани от Великия синедрион.

Цар на Юдея

Ирод е приятел с Октавиан и Марк Антоний, които през 40 г. пр.н.е. карат римския сенат да определи Ирод за следващия цар на Юдея. Ирод се отправя към храма на Юпитер, за да благодари на боговете на Рим. Когато през 37 г. пр.н.е. царят на Юдея е обезглавен, Ирод става фактически цар.

През първите години на царуването на Ирод връзката на Марк Антоний с Клеопатра позволява на египетската кралица да продължава да завзема малки части от царството на Ирод. Когато Октавиан побеждава Антоний и Клеопатра в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е., Ирод сключва нов съюз с Октавиан. Той си спечелва репутацията на суров данъкоплатец, но успява да запази мира в региона. Той изпращал скъпи подаръци на Рим, но не трябвало да плаща данък. До 30 г. пр.н.е. той си възвръща цялата територия, която Клеопатра и хасмонеите са отнели. Разширява управлението си в северна Галилея и преселва няколко области. Като дава екстравагантни подаръци на Атина и подкрепя Олимпийските игри, той повишава статута на Юдея в средиземноморския свят.

Постижения

Ирод се възприема като идеален пример за изтънчен цар, въпреки че библейските автори го смятат за тиранин. Той е напълно ангажиран с гръцко-римската история, култура и философия. В същото време започнал да пренебрегва държавните дела и изучаването на Халаха (еврейския закон). За да управлява, той се нуждаел от съгласието на фарисеите, затова постоянно се опитвал да получи тяхното одобрение по различни начини. Никога не ги спечелил напълно. Когато построява Кесария Маритима (22-10 г. пр. Хр.) в чест на своя покровител Цезар Август, езическите символи, украсяващи градовете му, разстройват еврейските лидери. На всеки пет години той организирал боеве между гладиатори и празнувал с оргии, което още повече разстроило еврейските водачи. През 20 г. пр. н. е. Ирод насочва вниманието си към изграждането на ремонта на Втория храм, наричан още Иродов храм. Макар че Ирод искал храмът да бъде увенчаващ паметник на еврейската вяра, той използвал гръцки архитекти. Той разрешава на лихварите да работят в двора на храма, което разгневява много евреи.

Най-големият му религиозен скандал е разкопаването на гробницата на цар Давид, за да намери съкровището, което според слуховете се крие в нея. Той бил похарчил огромни суми пари за други свои проекти и смятал, че като ограби тайно гробницата, ще може да се възползва от съкровището, което ще намери там. Но след като отворил гробницата, в нея нямало никакво съкровище.

Той възстановява крепостите в Масада и Иродий. След силно земетресение през 31 г. пр.н.е. построява нов пазар, нов амфитеатър и нова сграда за Синедриона. Построява нов царски дворец за себе си. Освен това подобрява водоснабдяването на Йерусалим.

Домашен живот

Смята се, че Ирод е имал до девет съпруги, като е възможно да е бил женен за повече от една в даден момент. Имал е и голям брой наложници. Изглежда, че Ирод е бил измъчван от параноя. Непрекъснато е смятал, че има заговори и заговори за свалянето му като цар. Възможно е да се е женил твърде често и да е създал твърде много синове. Ирод се е притеснявал, че всеки от тях заговорничи, за да заеме мястото му. Общо трима от синовете му били убити. Започнал да подозира брата на любимата си съпруга, Мариамме, и го накарал да се удави в игра на водна топка. Той заповядал да убият дядото на Мариамме, а накрая и самата Мариамме.

Тъй като Ирод разбрал, че скоро ще умре, той заповядал да съберат всички водещи мъже в Юдея на голяма арена. Веднага щом царят умре, всички щели да бъдат умъртвени. Това трябвало да попречи на другите да отпразнуват смъртта му. Ирод вероятно е страдал от хронично бъбречно заболяване, гангрена и вероятно други болести, които са го оставили психически неуравновесен.