Синедрион: история, функции и значение на еврейския съвет

Синедрион — история, функции и значение: от Великия съд в Йерусалим, ролята му в еврейската правосъдна система и упадъка след разрушението на Втория храм до опитите за възраждане.

Синедрионът е група от съдии, които ръководят еврейския народ във всеки град в земята на Израел. Името им е гръцко и означава "съвет" или "събрание". Във всеки Синедрион е имало между двадесет и три и седемдесет и един съдии. Според еврейската Библия Бог е заповядал на Мойсей и израилтяните да направят съвети от съдии и да изпълняват това, което те кажат. Тази заповед служи като основа за институцията на съдилищата в древния Израел и по-късно в равинската традиция.

Големият Синедрион в Йерусалим ръководеше останалите съвети. Той заседаваше всеки ден с изключение на празниците и съботите. След като римляните разрушили Втория храм, Великият синедрион се преместил в Галилея. Последният си закон той приема през 358 г., когато се отказва от еврейския календар. Той престанал да заседава поради преследване. Някои хора са се опитвали да го върнат, като например Наполеон Бонапарт. Досега тези опити не са били успешни.

Произход и библейска основа

Идеята за съдилища и съвети в еврейската традиция произлиза от библейските заповеди за назначаване на съдии и служители в общините (виж указания в Петокнижието). В равинската литература и в Талмуда се развиват правилата за състав, процедури и компетенции на тези съдилища.

Структура и състав

Съществуват два основни вида синедриони:

• Великият синедрион (Sanhedrin Gadol) — обсъждан като състав от 71 членове, седящи в Йерусалим и упражняващи върховна религиозна и правна власт.
• Малкият синедрион — градски съдилища с 23 членове, които разглеждат по-малки граждански и наказателни дела.

Членовете са били водещи правници и учители на закона. За някои важни решения е изисквано мнозинство; при смъртни присъди са били необходими строги процедурни гаранции и свидетелски показания.

Функции и правомощия

Основните функции на синедриона включват:

• Тълкуване и прилагане на религиозния закон (халаха) и издаване на решения по етически и юридически въпроси.
• Разглеждане на граждански и наказателни дела, включително възможността за налагане на санкции, в исторически контекст дори и смъртни присъди (при спазване на много строги процедури).
• Надзор върху службите в Храма и ритуалните практики (преди разрушението на Храма).
• Калкулация и фиксиране на празничните дати и календара, когато е било необходимо.
• Решаване на спорове между общини и утвърждаване на стандарти за училища, обреди и религиозно образование.

Историческо развитие и прекратяване

Великият Синедрион в Йерусалим е бил център на религиозното и правно управление до разрушението на Втория храм (70 г. сл.Хр.). След това част от лидерството се премества в Явне под ръководството на Йоханан бен Заккай, а по-късно важни центрове на равинското учение са били Уша, Сефорис и други градове в Галилея. В продължение на векове синедрионът и равинските съдилища развиват Мишна и Талмуд, които систематизират юдейското право.

Традиционната верига на обредното предаване на властта (семихах) — директното поставяне на съдии в длъжност, според изворите е била нарушена в късна античност. Счита се, че последните дейности на централния орган са свързани с фиксирането на еврейския календар около 358 г., което съществено промени централизираната власт. Преследванията и промените в политическата ситуация довеждат до постепенното прекратяване на функционирането на Синедриона.

Наследство и опити за възстановяване

Наследството на Синедриона е многостранно: модерен еврейски правен ред (системата на бейт дин), процедурите в еврейските съдилища и голяма част от равинската книжовност са продукт на работата на тези съвети. Днес в много еврейски общности има равински съдилища, но те нямат пълните юрисдикции и публично изпълнявани наказания, присъщи за древния Синедрион.

През вековете са правени различни опити за възстановяване или симулация на Синедриона. Един известен пример е организираният от Наполеон Бонапарт "Велик синедрион" от 1807 г., който представляваше консултативен съвет на еврейски водачи пред френската власт, а не пълно възстановяване на древната институция. През модерността някои религиозни движения и групи са обсъждали възстановяване на централен орган, но такива инициативи обикновено нямат общоприето признание в световната еврейска общност и срещат както правни, така и теологични препятствия.

Заключение

Синедрионът е бил ключова институция в историческото юдейско общество — съдебна, религиозна и административна. Неговото влияние се усеща и днес чрез равинската юриспруденция и традиции, които оформят начина, по който общностите тълкуват и практикуват закона. Въпреки интереса към възстановяване на централна институция, промяната на историческите условия и правните рамки правят това трудно и спорно.

Въпроси и отговори

В: Кои са били синедрионците?

В: Какво означава името Синедрион?

В: Колко съдии са присъствали във всеки Синедрион?

Въпрос: Дали Бог е заповядал на Моисей и на израилтяните да правят съвети от съдии?

В: Кой Синедрион ръководеше другите съвети?

В: Кога Великият синедрион се премести в Галилея?

Въпрос: Защо Великият синедрион престава да заседава?

Търсене по буква