Второто голямо пробуждане е широкоразпространено американско протестантско религиозно движение, което възниква в края на XVIII и началото на XIX век и достига връх през първата половина на XIX век. То насърчава масови събрания за съживление (camp meetings), емоционални проповеди и личното преживяване на вярата. В центъра на движението стои вярата в активната роля на индивида и общността за «освещаване» на обществото и дори за достигане на т.нар. „Златен век“ чрез морални и социални промени.

Характеристики и методи

Движението се отличава с:

  • масови събрания на открито (camp meetings), където хиляди хора се събират за седмици;
  • пламенно въздействие на проповедите и акцент върху лично покаяние и вяра;
  • демократизация на религията – разрастване на ролята на лаически проповедници и обикновени вярващи;
  • теологични нагласи като перфекционизъм и милениализъм (вяра, че чрез нравствено усъвършенстване може да настъпи нова ера на справедливост).

География и времева рамка

Започва в щата Ню Йорк и бързо се разпространява в Нова Англия, Средния Запад и южните граници на страната. Някои от най-известните срещи, като събитието в Cane Ridge (1801), показват мащаба и влиянието на пробужданията върху селските и граничните общности.

Основни личности и нови вярвания

Движението е водено и повлияно от личности като Чарлз Грандисън Фини (един от най-видните проповедници на реформаторските съживления), Хенри Уорд Бийчър, Лаймън Бийчър, Едуард Еверет и Джоузеф Смит. То дава тласък за появата и разрастването на нови религиозни движения и ереси, като Движението на светостта, и допринася за формирането на групи като Методистката църква. На базата на религиозните прозрения се появяват и движения като мормоните (мормоните) и други нови вероисповедания.

Социални и политически последици

Второто голямо пробуждане не е само религиозно явление — то стимулира и множество социални реформи. Върху обществото оказват влияние следните направления:

  • Движение за въздържание – кампания за намаляване или пълно премахване на консумацията на алкохол като средство за повишаване на обществената нравственост и ред;
  • Аболиционизъм – активно движение срещу робството, което мобилизира религиозни морални аргументи за равенство и човешко достойнство. Водещи фигури като Хариет Бийчър Стоу и Уилям Лойд Гарисън използват книги, вестници и проповедническа платформа, за да привличат привърженици към каузата;
  • влияние върху образователни реформи, в това число движение за публично образование и реорганизация на училищата;
  • начала на реформи в затворите и за психично-здравни институции (например действия, свързани с Dorothea Dix);
  • подпомагане на женската активност в обществения живот — жените участват масово в религиозни и хуманитарни инициативи, което по-късно подпомага и каузата за женски права.

Политическа трансформация

Религиозните и морални убеждения, разпространени от пробужданията, подпомагат формирането на политически движения, търсещи законодателни промени. Активисти и религиозни лидери участват в създаването и подкрепата на партии и политически инициативи като Партията на свободата, Партията на свободната почва и по-късно на Републиканската партия (САЩ), които са свързани с противопоставянето на разширяването на робството и с прагматични обществени реформи.

Значение

Второто голямо пробуждане оставя дълбок отпечатък върху американското общество: променя религиозния пейзаж, засилва ролята на религията в публичния живот, стимулира социални реформи и помага за оформянето на политическата сцена през предграждането на Гражданската война. Неговото наследство е видимо в разширяването на деноминациите, появата на нови религиозни течения и в дългосрочните усилия за социална справедливост и реформа.