Мормонизмът е християнско възстановително религиозно движение, основано от Джоузеф Смит. В продължение на много години членовете на църквата са наричани "мормони" от тези, които не са нейни членове. Името "мормони" просто вече не е подходящо за тях. Сега те се наричат "членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни". Тяхното религиозно движение се нарича "Църква на Исус Христос на светиите от последните дни". Учението му е подобно на много християнски църкви и те се смятат за християни, въпреки че някои нечленове не ги смятат за християни. Проучване от 2007 г. показва, че 31 % от анкетираните не са съгласни, че мормоните са християни. Мормоните имат вярвания, които се различават от вярванията на основните християнски църкви. Мормонската църква се смята за църква на възстановяването. Това означава, че членовете на Църквата вярват, че тя е първоначалната християнска църква, основана от Исус Христос и върната ("възстановена") от Джоузеф Смит-младши през 1830 г. Мормонството и бахаизмът понякога се наричат "четвъртата авраамическа религия".

Днес има около 70 групи, които наричат себе си "мормони", като най-голямата и най-известната от тях е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Те вярват в кръщението, при което човек се потапя изцяло под водата (кръщение чрез потапяне), както е обяснено в Статута на вярата, който е написан в писмо от Джоузеф Смит чрез откровение от Небесния Отец.

Кратка история и произход

Джоузеф Смит (1805–1844) твърди, че през 1820 г. е получил откровение, известно като "Първото видение", в което е видял Бога Отец и Исус Христос. Според него през 1823 г. ангел (Морони) му е показал златни плочи, от които по-късно е превел Книгата на Мормон, публикувана през 1830 г. Тогава е организирана и първата общност, която по-късно става Църква на Исус Христос на светиите от последните дни.

След смъртта на Джоузеф Смит църковното ръководство преминава под водачеството на Бригъм Янг и мнозина членове мигрират към Юта, където се създава Солт Лейк Сити и развиваната оттам организация. През XIX век църквата преживява и спорни практики като многоженството (полигамия), което официално е прекратено с т.нар. Манифест от 1890 г. След това църквата претърпява значителни институционални и демографски промени и през XX–XXI век се разраства глобално.

Основни вярвания и доктрини

  • Свещени писания: наред с Библията членовете признават Книгата на Мормон, Учения и завети (Doctrine and Covenants) и Драгоценната перла (Pearl of Great Price) като допълнителни откровения.
  • Божията природа: Църквата учи, че Бог Отец, Исус Христос и Светият Дух са три отделни личности, обединени в цел и действие; това различава мормонската представа за Бог от класическата тринитарна доктрина в много традиционни християнски деноминации.
  • План на спасението: включва вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение чрез потапяне, получаване на Светия Дух, и продължителен процес на посвещение и съвършенство. Ученето включва идеи за предестинация, предсъществуване на душите и възможността за "въздигане" (exaltation) — достигане на най-висока степен на божествено състояние.
  • Свещенства: църквата има йерархия от свещенства (Аароново и Мелхиседеково), чрез които се извършват повечето официални обреди и служения.
  • Храмови обреди: противопоставени са на публичните богослужения; храмовите тайнства включват брак "за вечността", кръщения за умрелите и други обреди, които според вярата имат спасителна и завършваща роля.
  • Семейни ценности: семейството е централна единица; църквата пропагандира вечни бракове и силна семейна политика, както и програми за подпомагане и обучение на семействата.
  • Морални и здравни правила: сред тях е Словото на Мъдростта — препоръчително въздържание от алкохол, тютюн, кофеин (в някои интерпретации) и злоупотреба с наркотични вещества.

Организация и служение

Църквата има централизирана лидерска структура, на върха на която стоят Първо Пресидентство (First Presidency) и Кворумът на Дванайсетте апостоли. Под тях са регионални и местни звена: области, околии (stakes), събрания (wards и branches). Много членове участват доброволно в различни служения — образователни, социални и административни.

Мисионерска дейност и глобална присъствие

Църквата е известна с организираната си мисионерска програма; хиляди млади мъже и жени (и понякога по-възрастни семейни мисионери) служат в мисии за период от около 18–24 месеца в различни страни. Това е един от факторите, които подпомагат бързия глобален растеж. Към началото на XXI век Църквата има членове в десетки хиляди селища по целия свят и над 16 милиона членове глобално.

Социални инициативи и услуги

Църквата поддържа широка мрежа от социални програми: система за благосъстояние и аварийна помощ, здравни инициативи, образователни програми и мащабни усилия в генеалогическите изследвания (FamilySearch). Тези програми подпомагат членове и общности при бедствия и социални нужди.

Спорни въпроси и възприятие

През историята Църквата е била обект на критика относно практики като полигамия, расови ограничения в достъпа до свещенството (премахнати официално с декрет от 1978 г.) и въпроси за прозрачност на историческите архиви. Също така някои християнски деноминации оспорват мормонските богословски твърдения и използването на допълнителни свещени текстове, което е причина част от обществото да не ги признава за "традиционни" християни.

Идентичност и съвременни промени

През последните десетилетия църковното ръководство поставя акцент върху използването на официалното пълно име Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, а не на неформални наименования. Организацията продължава да се приспособява към глобалната сцена, като съчетава традиционни доктрини с модерни административни и благотворителни практики.

Текстът по-горе дава общ преглед; за по-задълбочено разбиране на отделни теми (теология, история, практики или съвременни въпроси) е полезно да се разгледат както официални документи на Църквата, така и независими исторически и социологически източници.