Обезглавяване: определение, методи, история и правни аспекти

Обезглавяването е акт на отделяне на главата от останалата част на тялото на живо същество. В по-широк смисъл под обезглавяване обикновено се разбира умишленото отрязване или отсичане на главата. То може да бъде извършено като форма на екзекуция или като наказателна мярка, използвайки оръжия като брадва, меч или гилотина. Обезглавяването може да настъпи и при насилствени инциденти — например вследствие на автомобилна катастрофа, експлозия, индустриален инцидент, грешка по време на обесване или при друг вид случайно или неумишлено събитие с участие на силови механизми или машини.

Обезглавяването винаги е фатално — резултатът е смърт. Това се дължи на внезапното прекъсване на голяма част от мозъчните нервни връзки и на критичния спад в притока на кръв към мозъка, което довежда до моментална или много бърза загуба на жизнени функции. Дори при частично отделяне на шийните структури невъзможността за поддържане на дихателна и сърдечна дейност прави оцеляването практически невъзможно.

Понятието обезглавяване се използва и за описване на отстраняване на главата от вече мъртво тяло — в тези случаи изваждането на главата често има ритуален, трофеен или заплашителен характер и може да служи като публично предупреждение.

Методи и техники

• Ръчни оръжия: мечове и брадви — традиционни методи в много култури; точността и опитът на изпълнителя определят бързината и „успешността“ на отсичането.
• Гилотина: механично устройство, използвано най-вече в Европа през 18.–20. век за стандартизиране на екзекуциите с по-бърз и (по тогавашните представи) по „хуманен“ разрез.
• Огнестрелни оръжия: въпреки че „разстрел“ не е типичен начин за обезглавяване, при силни експлозии или при деконструкции на тялото от високоскоростни снаряди може да настъпи деколиране на главата.
• Индустриални и транспортни инциденти: големи машини, въртящи се ленти, пропелери и автомобилни катастрофи могат да доведат до отстраняване на главата като резултат от силен механичен травматизъм.

Физиология и причинност

Отсичането на главата прекъсва централните нервни пътища и кръвоносните съдове, които поддържат жизнените функции. Без приток на кислород мозъкът губи съзнание в рамките на секунди, а сърдечната дейност и дишането бързо спират. При пълно отделяне прекратяването на жизнените функции е почти моментално; при частично отделяне съществува кратък интервал, но шанс за оцеляване практически не съществува.

Исторически преглед

В миналото обезглавяването е било разпространено като форма на смъртно наказание и ритуално действие в много части на света. В скандинавските страни, например, отрязването на глава е било обичайно средство за изпълнение на наказания: благородниците често са били обезглавявани с меч, докато простолюдието — с брадва. В някои европейски държави — като Германия, Франция и Белгия — през различни периоди гилотината е била официален инструмент за екзекуции.

Последната екзекуция чрез обезглавяване във Финландия е извършена през 1822 г., когато за убийство е обезглавен земеделският работник Тахво Путконен. Последната екзекуция с отсичане на глава в Швеция е извършена през 1910 г., когато Йохан Андерсон-Андер е гилотиниран за убийство. Традициите и практиките се променят във времето под влияние на правни, социални и морални реформи.

Последната обезглавена глава в Европа е от 1977 г., когато във Франция е гилотинирана тунизийската убийца Хамида Джандуби.

Съвременни правни и международни аспекти

Днес обезглавяването като официален метод на екзекуция е запазено само в някои държави. В някои арабски страни и в бивши френски колонии все още се използва отсичането на глава като средство за изпълнение на смъртни наказания; например в Саудитска Арабия осъдените по определени присъди могат да бъдат обезглавявани с меч. Тези практики са обект на широка международна критика от организации за правата на човека и от много държави, които настояват за пълна забрана на смъртното наказание.

Международното право и редица договори и конвенции (включително такива, които имат за цел защита на човешките права) стимулират намаляване и забрана на жестоки и нечовешки наказания. В повечето развити правни системи обезглавяването е излезло от употреба и е заменено или отменено.

Насилие от негосударствени актьори и медийни въпроси

Освен като държавно прилагана екзекуция, обезглавяване се наблюдава и като форма на криминално или терористично насилие — публични или пропагандни актове, извършвани от радикални групировки в модерния свят. Тези случаи предизвикват сериозни етични и правни реакции, както и дискусия за начина, по който медиите отразяват подобни събития, за да не допринасят за страх и радикализация.

Форензика, археология и културни практики

Във форензиката обезглавяването дава специфични следи по костите и меките тъкани, които специалистите използват за реконструиране на механизма на смъртта. В археологията и антропологията има примери на праисторическо и историческо „събиране на глави“ — ритуални или военни практики (headhunting), при които отделянето на главата има символично значение в дадени култури.

Етика и обществен дебат

Дискусиите около обезглавяването често са свързани с по-широки теми: смъртно наказание и неговата легитимност, човешки права, хуманност при прилагане на наказания, влиянието на традициите и религиозните практики върху правосъдието, както и ролята на международната общност в намаляването на жестоките наказания.

Терминология: палачът, който извършва обезглавяването, в българския език исторически се е наричал главорез.

Тази статия дава обзор на основните аспекти — медицински, исторически, правни и културни — свързани с практиката на обезглавяване. Темата е чувствителна и често изисква допълнителни специализирани източници за по-задълбочено изучаване на конкретни периоди, региони или правни казуси.

Известни личности, които са били обезглавени

Библейски

• Goliath
• Йоан Кръстител в евангелията
• Олоферн в Книга на Юдит
• Апостол Яков, традиционно
• Апостол Павел, традиционно

Китай

• Гуан Ю

Англия

• Ан Болейн (1536 г.)
• Катрин Хауърд (1542)
• Лейди Джейн Грей (1554 г.)
• Мери, кралица наШотландия (1587 г.)
• Сър Уолтър Роли (1618 г.)
• Чарлз I, крал на Англия и Шотландия (1649 г.)
• Черната брада (1718 г.)

Колониалните Америки

• Панама: Васко Нуньес де Балбоа (1519 г.)

Frisia

• Уйерд Елкама

Френската революция

• Мария Антоанета
• Луи XVI от Франция
• Мадам дю Бари
• Максимилиен Робеспиер

Ирак

• Шосей Кода
• Ким Сун-Ил
• Кенет Бигли
• Ник Берг
• Юджийн Армстронг
• Джак Хенсли
• Махер Кемал
• Barzan Ibrahim al-Tikriti

Швейцария

• Вилдан фон Брайтенландберг и 61 негови спътници след обсадата на Грайфензее по време на войната в Цюрих (1444 г.).

Саудитска Арабия

• Пол Маршал Джонсън, младши

Главата на пирата Черната брада е изложена като трофей след смъртта му


Лейди Джейн Грей се готви да изложи врата си на опасност. В Англия повечето обезглавявания се извършват с брадва и блок.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява обезглавяването?

В: Как обикновено се извършва обезглавяването?

В: Какво се случва, когато някой бъде обезглавен?

В: Използва ли се някога обезглавяването като форма на екзекуция?

В: Кой извършва обезглавяването?

В: Кога обезглавяването се използва като форма на смъртно наказание в скандинавските страни?

Въпрос: Кога за последен път в Европа някой е бил гилотиниран за убийство?

Търсене по буква