Мария Антоанета (2 ноември 1755 г. - 16 октомври 1793 г.) е последната кралица на Франция, съпруга на крал Луи XVI, преди монархията да бъде премахната по време на Френската революция. Тя е родена като Мария Антония като ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на императрица Мария Терезия и император Франц I. Бракът ѝ с френския престолонаследник е част от дипломатическия обрат в европейската политика през втората половина на XVIII век — сближаване между Франция и Австрия след дълги враждебни отношения.

Ранни години и брак

Тя се омъжва за Луи през 1770 г., когато е на 14 години и четири години преди той да стане крал. В началото бракът им не е топъл: младата двойка се сблъсква с лични и интимни трудности, а двореца във Версай и придворните интриги допринасят за изолацията ѝ. Първото дете се ражда след няколко години — това събитие е възприето като облекчение, тъй като наследникът е от голямо значение за монархията. В общия случай Мария Антоанета има четири деца:

  • Марие-Терез (Marie-Thérèse Charlotte, 1778–1851), известна като „Madame Royale“;
  • Луи Жозеф (Louis Joseph Xavier, 1781–1789), първи дофан; починал в детска възраст;
  • Луи Шарл (Louis-Charles, 1785–1795), известен при роялистите като Луи XVII Френски, който никога не е управлявал и умира в затвора;
  • Софи Хелена (Sophie Hélène Béatrix, 1786–1787), починала в ранна детска възраст.

Статус, мода и обществено мнение

Като кралица Мария Антоанета бързо се утвърждава като модна и културна икона — нейните тоалети, прически и вкусове задават тенденции във Версай. Тя подкрепя изкуствата, обича театъра и музиката и създава интимни частни пространства като прочутото „Hameau de la Reine“ — малко селце-укритие в градините на Версай, където прекарва време далеч от официалните церемонии.

Въпреки това, голяма част от общественото мнение във Франция е настроено срещу нея: много хора не искат австрийска кралица и виждат в брака символ на чуждо влияние. Съюзът между Франция и Австрия остава спорен и това усилва подозренията и недоверието към нея.

Скандали и слухове

Мария Антоанета става жертва на клевети и политически кампании. Един от най-известните инциденти е аферата с диамантената огърлица (Affaire du collier) през 1785 г., която, макар да не доказва нейното лично участие, е използвана за компрометиране на кралицата и за омаскаряване на двора. Разпространяват се слухове, че харчи прекалено много, че има любовници и че подкрепя външни врагове — твърдения, които често са преувеличени или неверни.

Митът, че тя е казала „Нека ядат торта“ („Qu’ils mangent de la brioche“) при новината за глада на селяните, е широко разпространен, но няма достоверни доказателства, че е изречена от нея. Изразът е приписван преди това на други личности и е използван като символ на нейния образ като безчувствена аристократка. Много от слуховете идват от недоброжелатели в двора и от политически опоненти.

Роля в политическите събития и бягството

С нарастването на революционните настроения Мария Антоанета става централен образ в революционната пропаганда. Тя е замесена в неуспешния опит на кралското семейство да избяга от Париж през 1791 г. (бягството във Варен), който е пълна катастрофа и допринася за растящото недоверие към монархията. След бягството мнозина вярват, че семейството заговорничи с чужди сили с цел да свали революционното управление.

Затвор, процес и смърт

Кралското семейство е арестувано през 1792 г.; монархията е премахната и крал Луи XVI е предаден на съд и екзекутиран през януари 1793 г. Мария Антоанета е държана първо в храма „Темпъл“, а по-късно е прехвърлена в Консиежри за процес. Тя е обвинена по набор от обвинения — от държавна измяна до „разхищение“ и други криминални твърдения; някои от обвиненията са фалшиви или политически мотивирани. На 16 октомври 1793 г. тя е екзекутирана на гилотината. По време на екзекуцията е разказван епизод, в който кралицата стъпва на крака на екзекутор и казва „Извинете“ — детайл, който често е цитиран като пример за нейното лично достойнство в последните ѝ моменти.

Наследство и възприемане

Смъртта на Мария Антоанета остава едно от най-емблематичните събития на Революцията. Тя продължава да бъде фигура, разделящ общественото мнение: за едни е символ на тирания и привилегии на Ancien Régime, за други — жертва на политически кампании, клевети и екстремни революционни мерки. След Възстановяването на монархията през 1815 г. костите ѝ са пренесени и погребани в базиликата Сен-Дени до останките на френските крале.

Мария Антоанета остава тема в изкуството, литературата и киното — от съвременни биографии и документални изследвания до художествени филми и романи, които изследват не само фактическите събития от живота ѝ, но и начина, по който паметта за нея е била оформяна и използвана през вековете.