Мария Антоанета — последната кралица на Франция и символ на Революцията

Биография и противоречията около Мария Антоанета — последната кралица на Франция: живот, скандали, слухове и роля във Френската революция до екзекуцията 1793.

Автор: Leandro Alegsa

05-11-2025 13:33

Мария Антоанета (2 ноември 1755 г. - 16 октомври 1793 г.) е последната кралица на Франция, съпруга на крал Луи XVI, преди монархията да бъде премахната по време на Френската революция. Тя е родена като Мария Антония като ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на императрица Мария Терезия и император Франц I. Бракът ѝ с френския престолонаследник е част от дипломатическия обрат в европейската политика през втората половина на XVIII век — сближаване между Франция и Австрия след дълги враждебни отношения.

Ранни години и брак

Тя се омъжва за Луи през 1770 г., когато е на 14 години и четири години преди той да стане крал. В началото бракът им не е топъл: младата двойка се сблъсква с лични и интимни трудности, а двореца във Версай и придворните интриги допринасят за изолацията ѝ. Първото дете се ражда след няколко години — това събитие е възприето като облекчение, тъй като наследникът е от голямо значение за монархията. В общия случай Мария Антоанета има четири деца:

Марие-Терез (Marie-Thérèse Charlotte, 1778–1851), известна като „Madame Royale“;
Луи Жозеф (Louis Joseph Xavier, 1781–1789), първи дофан; починал в детска възраст;
Луи Шарл (Louis-Charles, 1785–1795), известен при роялистите като Луи XVII Френски, който никога не е управлявал и умира в затвора;
Софи Хелена (Sophie Hélène Béatrix, 1786–1787), починала в ранна детска възраст.

Статус, мода и обществено мнение

Като кралица Мария Антоанета бързо се утвърждава като модна и културна икона — нейните тоалети, прически и вкусове задават тенденции във Версай. Тя подкрепя изкуствата, обича театъра и музиката и създава интимни частни пространства като прочутото „Hameau de la Reine“ — малко селце-укритие в градините на Версай, където прекарва време далеч от официалните церемонии.

Въпреки това, голяма част от общественото мнение във Франция е настроено срещу нея: много хора не искат австрийска кралица и виждат в брака символ на чуждо влияние. Съюзът между Франция и Австрия остава спорен и това усилва подозренията и недоверието към нея.

Скандали и слухове

Мария Антоанета става жертва на клевети и политически кампании. Един от най-известните инциденти е аферата с диамантената огърлица (Affaire du collier) през 1785 г., която, макар да не доказва нейното лично участие, е използвана за компрометиране на кралицата и за омаскаряване на двора. Разпространяват се слухове, че харчи прекалено много, че има любовници и че подкрепя външни врагове — твърдения, които често са преувеличени или неверни.

Митът, че тя е казала „Нека ядат торта“ („Qu’ils mangent de la brioche“) при новината за глада на селяните, е широко разпространен, но няма достоверни доказателства, че е изречена от нея. Изразът е приписван преди това на други личности и е използван като символ на нейния образ като безчувствена аристократка. Много от слуховете идват от недоброжелатели в двора и от политически опоненти.

Роля в политическите събития и бягството

С нарастването на революционните настроения Мария Антоанета става централен образ в революционната пропаганда. Тя е замесена в неуспешния опит на кралското семейство да избяга от Париж през 1791 г. (бягството във Варен), който е пълна катастрофа и допринася за растящото недоверие към монархията. След бягството мнозина вярват, че семейството заговорничи с чужди сили с цел да свали революционното управление.

Затвор, процес и смърт

Кралското семейство е арестувано през 1792 г.; монархията е премахната и крал Луи XVI е предаден на съд и екзекутиран през януари 1793 г. Мария Антоанета е държана първо в храма „Темпъл“, а по-късно е прехвърлена в Консиежри за процес. Тя е обвинена по набор от обвинения — от държавна измяна до „разхищение“ и други криминални твърдения; някои от обвиненията са фалшиви или политически мотивирани. На 16 октомври 1793 г. тя е екзекутирана на гилотината. По време на екзекуцията е разказван епизод, в който кралицата стъпва на крака на екзекутор и казва „Извинете“ — детайл, който често е цитиран като пример за нейното лично достойнство в последните ѝ моменти.

Наследство и възприемане

Смъртта на Мария Антоанета остава едно от най-емблематичните събития на Революцията. Тя продължава да бъде фигура, разделящ общественото мнение: за едни е символ на тирания и привилегии на Ancien Régime, за други — жертва на политически кампании, клевети и екстремни революционни мерки. След Възстановяването на монархията през 1815 г. костите ѝ са пренесени и погребани в базиликата Сен-Дени до останките на френските крале.

Мария Антоанета остава тема в изкуството, литературата и киното — от съвременни биографии и документални изследвания до художествени филми и романи, които изследват не само фактическите събития от живота ѝ, но и начина, по който паметта за нея е била оформяна и използвана през вековете.

Биография

Детство във Виена (1755-1767)

Сутринта на 2 ноември 1755 г. Мария Тереза, кралица на Унгария и императрица на Свещената римска империя, ражда Мария Антоанета - петнадесетото си дете и последна дъщеря. След раждането императрицата бързо се съвзема и се съобщава, че е изглеждала щастлива и здрава. За Мария Антоанета се е грижила мократа медицинска сестра Констанс Вебер. Когато Мария Антоанета е била дете, тя често е давала подаръци на Констанс Вебер и сина ѝ Жозеф. Според Жозеф веднъж Мария Антоанета казала на Констанс: "Хубава Вебер, имай грижа за сина си".

Йозеф Вебер допълва, че на ерцхерцозите и ерцхерцогините е било позволено да се сприятеляват с "обикновени" (обикновени) деца. Освен на официални тържества, хората, които не са имали много високо рождение или титла, все пак са били харесвани и допускани в двора. Мария Антоанета е била известна като "Антоан", когато е била млада. Австрийският двор, в който израства младата госпожа Антоанета, вече започва да става много по-малко официален. Антоан била обучавана от графиня Брандайс, която обичала Мария Антоанета и се отнасяла към нея много любезно. Първото записано писмо на Антоан, написано, когато тя е на 11 или 12 години, е до "най-скъпата Брандейс" от "Вашата вярна ученичка (студентка), която Ви обича силно, Антоан". Въпреки това, макар графинята да учи Антоан на морал и религия, тя не я образова по много други предмети, а Антоан не обича да се концентрира. По-късно една от приятелките ѝ казва, че когато говори, думите ѝ не са свързани, "като на скакалец". Всъщност, когато Антоан била на 12 години, тя не можела да пише и дори да говори правилно френски и немски език, въпреки че говорела добре италиански. Въпреки това тя много обичала музиката. През 1759 г., малко преди да навърши четири години, Антоан изпява френска песен на парти за баща си, докато братята и сестрите ѝ пеят италиански песни. Веднъж тя слушала и се запознала и с Волфганг Амадеус Моцарт, който свирел "чудесно". Моцарт се опитал да предложи брак на Антоанета. В крайна сметка тя ще стане почитателка на музиката на Моцарт. Била известна и с красивите си танци и с грациозния начин, по който носела главата си. Официално е била обучавана от известния френски балетмайстор Жан-Жорж Новер. Много по-слабо се справяла с четенето.

Въпреки това тя обича детския си дом във Виена и по-късно много ѝ липсва. Веднъж тя казва за майка си: "Обичам императрицата, но се страхувам (боя се) от нея, дори от разстояние; когато ѝ пиша, никога не се чувствам напълно спокойна (комфортно)." Тя не харесва сестра си, ерцхерцогиня Мария "Мими" Кристина, която майка ѝ изглежда обича най-много. Но отношенията ѝ със сестра ѝ Мария "Шарлота" Каролина са съвсем различни: те се обичат горещо. Били много близки и един художник по-късно казва, че "много си приличали (приличали)". Шарлота била по-силна, а Антоан обикновено бил смятан за по-красив.

Политически брак (1767-1770 г.)

В началото на 1767 г. императрицата има пет дъщери. Мария Кристина вече е омъжена за принц Алберт Саксонски. Елизабет, която беше много красива, беше на 23 години, Амалия - почти на 21, Жозефа - на 16, Шарлота - на 14, а Антоан - вече на 12. Императрицата искаше Жозефа, която беше нежна и красива, да се омъжи за Шарл III от Испания. Но тогава започнали да се случват лоши неща. Втората съпруга на сина ѝ Жозефа умира от едра шарка и е погребана. След това Мария Тереза се заразила от едра шарка и едва не умряла.

Тогава Мария Тереза завежда дъщеря си Йосифа, която е на път да тръгне на сватбено пътешествие към Неапол, да отиде на гроба на жената на Йосиф, за да се помоли. Но гробницата не била затворена достатъчно добре. Вероятно поради това Хосефа внезапно се заразила от едра шарка и починала. Елисавета също се заразила от тази болест. Тя оцеляла, но красотата ѝ била изчезнала. Антония, която била хванала едра шарка, когато била на две години, и отново станала здрава, не хванала болестта.

Но все още е необходима булка за крал Фердинанд Неаполитански. Мария Тереза бързо пише писмо, в което обяснява какво се е случило на Карл III от Испания месец след смъртта на Хосефа. "Предоставям ти ... една от моите дъщери, за да компенсираш загубата", пише тя. "В момента (в момента) имам две, които биха могли да се впишат, едната е ерцхерцогиня Амалия, за която казват, че има хубаво лице и чието здраве би трябвало да обещава ... другата е ерцхерцогиня Шарлота, която също е много здрава и е с година и седем месеца по-млада от краля на Неапол." Скоро кралят на Неапол се жени за Шарлота, а Амалия е омъжена за внука на Луи XV, дон Фердинанд Пармски. Амалия не е доволна от решението на майка си.

Единствената останала дъщеря вече е Мария Антоанета. Императрица Мария Терезия решава да използва Антония, за да накара Австрия да стане приятелска с Франция. След дълги разговори Антония е сгодена за Луи-Огюст, дофин на Франция. Херцог дьо Шоазел от Франция и австрийският принц Щархемберг помагат за организирането на сватбата.

Те веднага започват да подготвят Мария Антоанета за сватбата ѝ. Зъбите ѝ били криви, но френски зъболекар дошъл да ги поправи. След мъчителни три месеца Мария Антоанета имала усмивка, която била "много красива и права". Нейната гъста "планина от къдрици" била облечена от Ларсенюр, известен фризьор, който напудрил и омекотил косата ѝ. Мария Антоанета имала и високо чело, което се смятало за немодерно по онова време. въпреки че имала дълга, изящна шия.

Образованието ѝ също е променено. През ноември 1768 г. абат Жак-Матийо дьо Вермон заминава за Виена, за да обучава Антония. Тя била умна, но без знанията, които трябва да има една бъдеща кралица. Освен това била мързелива и неспособна да се концентрира. Не можела да чете и пише правилно на френски или немски език, но година след пристигането на Вермон говорела достатъчно добре. По времето, когато напусна Австрия, тя говореше френски лесно и добре, дори и с малък немски акцент. Абатът също така установил, че Мария Антоанета не знаела много за френската история, която те изучавали внимателно заедно. В крайна сметка Мария получила доста добро образование.

Снимка на Мария "Антоан" Антоанета, когато е на седем години, дело на Мартин ван Майтенс.

Герб на Мария Антоанета като дофина на Франция

Смърт

Мария Антоанета е публично екзекутирана на гилотината за държавна измяна в Париж, Франция, на 16 октомври 1793 г., месеци след смъртта на съпруга ѝ. Най-малкият ѝ син Луи-Шарл по-късно умира от туберкулоза и недохранване по време на революцията. Погребана е в базиликата "Сен Дени". Най-голямата ѝ дъщеря, Мари Тереза, е единствената от семейството, която оцелява по време на революцията.

Изображения

Мария Антония Австрийска, ерцхерцогиня, на 12 години

Мария-Антоанета и нейните деца, маслени бои върху платно, автор Елизабет Виге-Лебрун, 1787 г.

Мария-Антоанета е отведена на екзекуция, 1793 г,

Екзекуцията на Мария-Антоанета, 16 октомври 1793 г.

Последната рисунка на кралицата, Луи Давид

Титли от раждането до смъртта

2 ноември 1755 г. - 19 април 1770 г.: Нейно кралско височество ерцхерцогиня Мария Антония Австрийска
19 април 1770 г. - 10 май 1774 г.: Нейно кралско височество Дофина на Франция
10 май 1774 г. - 1 октомври 1791 г: Нейно най-християнско величество кралицата на Франция и Навара
1 октомври 1791 г. - 21 септември 1792 г.: Нейно най-християнско величество кралицата на Франция
21 септември 1792 г. - 21 януари 1793 г: Мадам Капет
21 януари 1793 г. - 16 октомври 1793 г: La Veuve ("вдовицата") Capet

Свързани страници

Аферата с диамантеното колие

Въпроси и отговори

В: Коя е била Мария Антоанета?

О: Мария Антоанета е последната кралица на Франция, като съпруга на крал Луи XVI, преди монархията да бъде премахната по време на Френската революция. Тя е родена като Мария Антония като ерцхерцогиня на Австрия.

Въпрос: На колко години е била, когато се е омъжила за Луи?

О: Тя се омъжва за Луи през 1770 г., когато е на 14 години и четири години преди той да стане крал.

В: Мария Антоанета била ли е популярна в началото?

О: Въпреки че в началото не е била непопулярна, много хора във Франция не са искали страната да има австрийска кралица поради непопулярния съюз на Франция с Австрия.

Въпрос: Какво я кара да се превърне в непопулярен символ по време на Френската революция?

О: По време на Френската революция се носят слухове, че тя харчи твърде много пари, има любовници и подкрепя враговете на Франция, което я превръща в непопулярен символ на старата френска монархия (Ancien Régime).

Въпрос: Наистина ли Мария Антоанета е казала "Нека ядат торта"?

О: Няма доказателства, че Мария Антоанета е казала тази фраза, когато научила, че селяните гладуват. Много от тези слухове са пуснати от други хора в двора, където тя е имала малко приятели.

Въпрос: Какво предизвиква Френската революция?

О: Не е ясно какво е предизвикало Френската революция, но е имало далеч по-сериозни причини от нейното харчене.

В: Как умира Мария Антоанета?

О: Тя помага за планирането на неуспешно бягство от Париж за себе си и семейството си през 1791 г., което кара много хора да мислят, че те организират заговор срещу избраните правителства. Кралското семейство е арестувано през 1792 г., а след това Мария Антоанета е екзекутирана с гилотина през 1793 г., девет месеца след като съпругът ѝ също умира от екзекуция.

обискирам