Скакалците са от подразред Caelifera, включително скакалците. Съществуват около 11 000 описани вида, от които приблизително 10 000 принадлежат към семейството Acrididae. Видовете варират по размер и облик — от няколко милиметра до няколко сантиметра — и заемат различни местообитания от тревисти ливади до пустини и горски поляни.

За да се разграничат скакалците от храстовидните скакалци или катидидите, те понякога се наричат късокраки скакалци. Основни морфологични отличителни признаци са късите антени (по-къси от тялото) и местоположението на слуховите органи — при много представители те са на първия абдоминален сегмент, докато при Ensifera (катидиди и щурци) са на предните тибии. При Caelifera яйцекладът (овипозиториумът) е по-къс, отколкото при храстовидните скакалци.

Морфология и разпознаване

Скакалците имат здраво, мускулесто тяло, добре развити задни крака за скачане и при много видове — крила за летене. Оцветяването може да е дискретно, сливайки се с околната среда, или ярко при сигнални или защитни функции. Разликите между половете често са слабо изразени; при някои видове мъжките са по-малки и с по-изразени звукови органи.

Жизнен цикъл

Скакалците имат непълна метаморфоза (hemimetabolia) — яйце → нимфа (многократни линеения) → възрастен. Женската обикновено снася яйца в почвата или в растителен материал, често в пакет (egg pod). Нимфите, наричани още „млади скакалци“ или „hopper-и“, приличат на възрастните, но нямат напълно развити крила. В зависимост от вида и климата могат да има един или няколко поколения годишно; при някои видове яйца преминават диапауза (зимуване) преди излюпване.

Хранене и екологична роля

Скакалците предпочитат да се хранят с треви, листа и зърнени култури, но много скакалци са всеядни и могат да поемат и семена, цветя или дребни безгръбначни. Някои видове са широкохранителни (polyphagous) и сменят растенията-гостоприемници в рамките на един ден, докато други са по-специализирани и остават на един вид растение. Малък процент от видовете са силно специализирани и се хранят почти изключително с един хост — това специализиране е по-рядко и зависи от екологичните условия.

Поведение и стадийна полиморфия (скакалци като нашественици)

Някои видове проявяват т.нар. фазова полиморфия: при ниска плътност на популацията индивидите са „самотни“ (solitarious), но при силно сгъстяване поведението и физиологията им се променят и преминават в „групов“ или „стаден“ (gregarious) стадий. Тези промени включват различно оцветяване, увеличена подвижност, склонност към слепване в групи и масови миграции — явление, което познаваме като нашествия на скакалци (locust swarms). Примери за видове, формиращи големи стада, са Schistocerca gregaria (пустинният скакалец) и Locusta migratoria (мигриращ скакалец). Тригерите за преминаване в грегарна фаза включват повишено допирно дразнене на задните крака, натрупване на серотонин и промени в храненето и социалното поведение.

Икономическо значение и контрол

Големи популации и нашествия на скакалци могат да нанесат сериозни щети на селскостопански култури, пасища и горски разсадници, причинявайки загуби на реколтата и застрашавайки продоволствената сигурност на райони. Наблюдението и ранното предупреждение чрез полеви изследвания и спътникови наблюдения са ключови за предотвратяване на епидемии.

Методи за контрол:

  • Културни и превантивни мерки — ротация на култури, обработка на почвата, унищожаване на яйчни пакетчета.
  • Химични инсектициди — ефективни при бързо нарастващи популации, но с риск за околната среда и нецелеви видове.
  • Биологични препарати — например ентомопатогенни гъби (Metarhizium spp.) и бактерии, които се използват като по-екологична алтернатива.
  • Механични прегради и локално третиране — при малки огнища.
  • Мониторинг и ранно оповестяване — за да се третират огнищата преди формиране на големи стада.

Екологично значение и естествени врагове

Скакалците изпълняват важна роля в екосистемите като тревопасни и като храна за птици, дребни бозайници, влечуги и други насекоми. Естествените им врагове включват хищни птици, оси, паразити и патогени, които помагат да се регулират популациите им.

Разпространение и примери за видове

Скакалците са разпространени по целия свят — най-голямо видовo разнообразие има в тропиците и субтропиците; те отсъстват от полярните и високопланинските зони с много сурови условия. От икономическа гледна точка най-известни са няколко видa нашественици, сред които Schistocerca gregaria (пустинен скакалец) и Locusta migratoria (мигриращ скакалец), които могат да формират масивни стада и да предизвикат продоволствени кризи.

Като цяло, скакалците са разнообразна и адаптивна група насекоми с голямо значение за земеделието, екологията и понякога за човешкото общество — както като вредители, така и като част от хранителните мрежи и потенциален източник на белтъчини при съвременното използване на насекоми за храна.