Голямото фламинго (Phoenicopterus roseus) е най-разпространеният вид от семейство фламингови и един от най-високите видове водни птици. Среща се главно във влажните зони на Африка, Югозападна Европа и Южна Азия. Височината на възрастните птици обикновено е между 110 и 150 см (до около 5 фута), размахът на крилете е 1,4–1,7 м (приблизително 4–6 фута), а теглото варира обикновено между 2 и 4 кг. На свобода могат да живеят около 20–30 години; в птицеферми и зоологически градини животът им понякога надхвърля 40 години.

Описание

Голямото фламинго е познато със своята розова до червеникаво-розова окраска, която се дължи на каротеноиди в храната (главно от ракообразни и водорасли). Крилата им имат по-тъмни пера, а върховете на крилата са червени или черни. Дългите им крака и врат позволяват да достигат плитки води, а характерният извит надолу клюн с филтриращи ламели им позволява да отделят хранителните частици от водата и тинята. Горната челюст на фламингото е подвижна и не е твърдо прикрепена към черепа, което подпомага филтрирането и обръщането на главата при хранене.

Местообитание и разпространение

Голямото фламинго предпочита крайбрежни и вътрешни плитки водни басейни с висока соленост и богата на хранителни микроорганизми среда. Обичайните местообитания включват кални лагуни, делти, солници и приливни плата. Птицата често обитава кални и плитки крайбрежни лагуни със солена вода, но може да се срещне и в солени езера и в някои сладководни езера с подходяща храна. Разпределението е широко, но популациите могат да се местят сезонно или при промени в нивото и солеността на водата.

Хранене

Голямото фламинго е филтриращо животно — храната му се състои предимно от дребни организми: скариди, семена, синьо-зелени водорасли (цианобактерии), диатомеи, микроскопични ракообразни и мекотели. Птицата се храни с наведена глава — забива клюна си в тинята и изсмуква вода и кал, след което филтрира хранителните частици с помощта на разположени в клюна ламели. Често бърка тъй нареченото „бълване“ с краката, за да раздвижи калта и да освободи скритата храна.

Размножаване и поведение

Размножава се в големи колонии, които могат да включват хиляди птици. Гнездото е купчинка от кал (бразда/купа), построена върху твърда и плитка почва; в нея обикновено се снася по едно яйце. И двамата родители участват в инкубацията (около 27–31 дни) и в отглеждането на малките. След излюпването пиленцата имат сивкаво-бял пух; първите дни и седмици се хранят с т.нар. „млечице“ — секрет, произвеждан в хранилната торба (crop milk), богат на протеини и мазнини. Младите придобиват розовия оттенък постепенно в зависимост от храната и узряването и стават летателно способни след няколко месеца.

Заплахи и опазване

Въпреки че общата оценка по Червения списък на IUCN за голямото фламинго е „С безопасност (Least Concern)“ за световната популация, някои локални популации са уязвими. Основните заплахи включват унищожаване и смяна на местообитанията (поради урбанизация, солна промишленост и преобразуване на лагуни), замърсяване, прекомерно нарушаване на гнездовите колонии от хора и хищници, промени в климатичните условия и спад на хранните ресурси. Защитата на влажните зони, управлението на солниците и международните конвенции за опазване на влажните зони (например Рамсар) са важни мерки за поддържане на популациите.

Интересни факти

  • Розовият цвят на перата не е вроден — птиците се оцветяват заради пигментите в храната (каротеноиди).
  • Голямото фламинго понякога образува гъсти колонии, където синхронизираното поведение (като едновременен полет или хранене) помага за защита и търсене на храна.
  • В някои местни култури и административни области голямото фламинго има символично значение; например е споменато и като държавна/регионална птица в някои регионални обозначения — включително в посочената област щата Джунагад.

Грижата за естествените влажни местообитания и намаляването на човешките въздействия върху гнездовите райони са ключови за съхранението на този впечатляващ и характерен представител на крайбрежните екосистеми.