Европейският зелен кълвач (Picus viridis) — описание, местообитание и хранене
Европейският зелен кълвач (Picus viridis) — пълен гид: описание, местообитания, хранене с мравки и поведение. Научи къде го срещаш и как да го опазиш.
Зеленият кълвач (Picus viridis) или европейският зелен кълвач е представител на семейство кълвачи (Picidae). Среща се в по-голямата част на Европа и в Западна Азия. Съществуват четири подвида, които се различават основно по нюансите на оперението и разпространението си. Общата визия включва зелена горна част на тялото, по-бледа жълтеникава долна част и червена корона. Това е средно голям кълвач: дължина около 30–36 см и размах на крилете приблизително 42–51 см. Половият диморфизъм е умерен — мъжките обикновено имат червена или по-широка „мустака“ (мална червена ивица покрай човката), а при женските тя е по-тъмна или черна; младите птици са по-нежно оцветени и по-малко интензивни в червеното.
Поведение и хранене
Кълвачът прекарва по-голямата част от времето си в хранене с мравки по земята и не се катери по дърветата, както някои други видове кълвачи. Той използва дълъг, леко лепкав език, за да изважда мравки и ларви от почвата и от пукнатини. В хранителния му набор влизат предимно различни видове мравки, но също така и други насекоми, техните ларви, понякога семена и плодове. Повечето хранене се извършва на открити площи — пасища, трева и ръбове на гори.
Размножаване
Гнездото се издълбава в дърво — обикновено в омекната или частично разложена дървесина на стари широколистни дървета. Те снасят четири до шест яйца, които се излюпват след 19–20 дни. Родителите грижещи се за изхранването на малките през следващите седмици; малките напускат гнездото обикновено след около три седмици, но могат да продължат да получават грижи отвътре и след това. Обикновено се развива едно гнездо годишно, макар при благоприятни условия да има случаи на втора гнездова активност.
Глас и комуникация
То издава силен, характерен вик, известен като "яфлинг" — дълъг, врящ звук, който често се чува от открити места и служи за териториалност и контакт между партньорите. За разлика от много други кълвачи, зеленият кълвач не е силен барабанчик на дървесна кора; неговата вокализация е по-типичният му отличителен белег в пейзажа.
Местообитание
От съществено значение са старите широколистни дървета за гнездене и близките места за хранене с много мравки. Обикновено се среща в полуоткрити ландшафти с малки горички, живи плетове, разпръснати стари дървета, покрайнини на гори и заливни гори. Подходящи местообитания за хранене са пасища, тресавища, насаждения, овощни градини и тревни площи. Важни са също и дърветата с гниеща дървесина и дупки, които птиците могат да използват за гнездене, както и непрекъснати хабитати или крайпътни колони от дървета и живи плетове, които свързват местата за хранене и гнездене.
Статус и заплахи
В световен мащаб европейският зелен кълвач е с относително добър статус и фигурира като вид с нисък риск на IUCN (Least Concern). Въпреки това локални популации могат да страдат от унищожаване на старите дървета, интензивно земеделие, загуба на пасища и използване на инсектициди, които намаляват наличието на мравки. Конкуренцията за дупки с други гнездящи видове и човешкото обезлесяване също са значими фактори.
Как да я наблюдаваме
Зеленият кълвач е най-лесно откриваем по гласа си — слушайте за дългите „яфлинг“ повици в ранните сутрешни часове и привечер. Търсете го на пасища, в ръбовете на гори и в стари овощни градини; често се вижда да търси храна по земята, ритащ с крака и вадещ мравки. За опазване на вида са важни запазването на старите дървета и възстановяване на полуоткрити ландшафти с достатъчно хранилни площи.
Забележка: Ако искате да научите повече за поведението, разпространението и подвида на този кълвач, полезно е да се консултирате със специализирана литература или местни орнитолози, тъй като детайлите могат да варират в отделните части на ареала.
обискирам