Голям саблеклюн (Centrocercus urophasianus) — глухар от Северна Америка
Големият саблеклюн (Centrocercus urophasianus) е най-големият глухар в Северна Америка. Обитава западната половина на САЩ и провинциите Албърта и Саскачеван. Те са по-големи от фазана, но по-малки от дивата пуйка.
Те принадлежат към семейство Phasianidae. Другият вид в рода е саблеклюнът (Centrocercus minimus), който е по-малък и в много области по-застрашен.
Описание
Външен вид: Големият саблеклюн е солидна, едра птица с масивно тяло и дълга опашка. Самците са по-ярко оцветени и значително по-едри от самките. Типични признаци при мъжкия са широкият ветрилен шлейф от опашни пера, големите пневматични въздушни торбички на гърдите и ярките бели петна на гърдите и шията, които стават особено видими по време на брачната церемония. Самките са с по-камуфлажно, сиво-кафяво оперение, което им помага да се прикриват при гнездене.
Разпространение и хабитат
Големият саблеклюн е тясно свързан със sagebrush (арменски храстов хабитат) — открити степи и полегати храсталаци, богати на салсола и шалфей. Този тип екосистема осигурява както храна, така и укритие през цялата година. Птицата предпочита равнинни и хълмисти терени, далеч от плътна гора и големи водни басейни.
Хранене
През по-голямата част от годината диетата на големия саблеклюн се състои главно от листа, пъпки и клонки на шалфея и други храстови растения. Млади птици и пиленца се хранят активно с насекоми — те са важен източник на протеин за растежа им. През зимата птиците разчитат почти изцяло на зелените части на храстите.
Поведение и размножаване
Големите саблеклюни са известни със своите впечатляващи брачни ритуали на т.нар. „лекове“ — открити терени, където мъжките изпълняват сложни демонстрации, разперват опашката си и надуват въздушните торбички на гърдите, издавайки шумни пукащи и фучащи звуци, за да привлекат самки. Видът е полигинен: един мъж може да спари с множество самки. Гнездата се правят на земята, най-често сред храсти, а самките снасят няколко (обикновено 6–10) яйца, които насиждат сами. Пиленцата напускат гнездото скоро след излюпване и започват бързо да търсят храна под наблюдението на майката.
Статус и заплахи
Популациите на големия саблеклюн са чувствителни към загуба и фрагментация на хабитата поради земеделие, урбанизация, енергиен добив, пожари и навлизане на инвазивни треви. Промените в управлението на земите, прекомерното паша и инфраструктурните разработки също могат да намалят качеството на местообитанията. В резултат на това в някои части от ареала броят на птиците е намалял и те са обект на разнообразни консервационни програми и локални мерки за възстановяване на шалфеевите степи.
Интересни факти
- Лековете на големите саблеклюни могат да съберат многобройни зрители — както други птици, така и хора, привлечени от впечатляващите ритуали.
- Зависимостта на вида от шалфеевите хабитати го прави индикатор за здравето на тези екосистеми: запазването на саблеклюна често означава опазване на големи площи от открит ландшафт и биоразнообразие.
- Местните коренни общности и природозащитни организации участват активно в проекти за възстановяване на хабитатите и мониторинг на популациите.
За да се осигури бъдещето на големия саблеклюн, важни са запазването и възстановяването на шалфеевите степи, намаляването на фрагментацията и координирани мерки между различни заинтересовани страни — природозащитни организации, правителства, земеделци и общности.
Население
По едно време те са били милиони. Заради загубата на местообитанията на саждивите храсти в западната част на САЩ сега има между 200 000 и 500 000 птици. В момента се разглежда възможността те да бъдат включени в списъка на застрашените видове по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). В Канада се смята, че обхватът на местообитанията им е намалял с 90 %. Те напълно са изчезнали от Британска Колумбия. Смята се, че между 1988 г. и 2006 г. популацията в Канада е намаляла с 88 %.
Ухажване
През пролетта, по време на размножителния период, мъжките индивиди от вида саблеклюн се събират, за да покажат своите ухажвания. Те правят това на места, наречени "лекове". Докато танцуват, мъжките издават пукащ звук. Това става чрез надуване и изпускане на двете им жълти гърлени торбички. Те показват заострените си опашни пера, докато се разхождат. До десетина мъжки могат да танцуват по едно и също време. Понякога два мъжки се бият с крилата си. Кокошките наблюдават в продължение на няколко дни, преди да си изберат партньор. Те правят гнездата си в храсталаците. Мъжките не помагат в гнезденето или в отглеждането на малките.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява големият саблеклюн?
О: Големият глухар е най-големият глухар в Северна Америка.
В: Къде живее големият глухар?
О: Големият глухар живее в западната част на САЩ и в провинциите Алберта и Саскачеван.
В: Колко голям е големият глухар в сравнение с други птици?
О: Голямата белочела гъска е по-голяма от фазана, но по-малка от дивата пуйка.
В: Към кое семейство принадлежи големият саблеклюн?
О: Голямата горска улулица принадлежи към семейство Phasianidae.
Въпрос: Кой е другият вид в рода с гунисонския папуняк?
О: Другият вид в рода с гунисонската папуняшка е голямата папуняшка.
В: Има ли други видове в рода Centrocercus?
О: Не, в рода Centrocercus има само два вида: големият саблеклюн и саблеклюнът на Gunnison.
В: Какво е научното име на големия саблеклюн?
О: Научното наименование на големия саблеклюн е Centrocercus urophasianus.
