Голяма бяла акула (Carcharodon carcharias) — описание и факти

Открийте факти за Голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) — размери до 8 м, скорост 56+ км/ч, ~300 зъба, дълголетие 70+ г и ролята ѝ като върхов хищник.

Автор: Leandro Alegsa

Голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) е вид акула и е най-голямата жива хищна риба в света. Възрастните екземпляри обикновено достигат до 6,4 м дължина и до 3 324 кг тегло; има съобщения и за индивиди над 8 m (26 фута). Половата зрялост настъпва по-често при женските по-късно, отколкото при мъжките (приблизително след около 15 години при женските, при мъжките — по-рано). Продължителността на живота може да достигне 70 и повече години. Големите бели акули могат да развият скорост над 56 км/ч (35 мили в час) в къси ускорения, което им помага при преследване и внезапни атаки.

Описание и анатомия

Тялото на голямата бяла акула е торпедообразно и мощно, със заострена глава, голяма мускулеста опашка и хоризонтална опашна перка, която осигурява силно гребане. Кожата е покрита с дермални зъбчета (плакоидни люспи), които намаляват триенето във водата. Окраската е характерно контрастна — по-светъл корем и по-тъмна гръбна част (контрашадиране), което помага на акула да се прикрива както отгоре, така и отдолу.

Големите бели акули имат около 300 зъба, подредени в много редици. Първите два реда зъби се използват за хващане и рязане на плячката, а останалите редове постоянно заместват повредените или изпаднали зъби. Зъбите имат формата на триъгълник с назъбени ръбове, пригодени за разкъсване на плътта. Челюстите са изключително силни и позволяват моментално разкъсване на големи парчета месо.

Сетива: голямата бяла акула разчита на отлично обоняние, остро зрение и системата на бокаловидни органи (ампули на Лоренцини), които регистрират електрически полета, създавани от мускулните съкращения на плячката. Освен това притежава адаптации за частично топлокръвие — специална мрежа от кръвоносни съдове (rete mirabile), която задържа топлината от работещите мускули, повишава ефективността при хладни води и увеличава издръжливостта при преследване.

Храна и поведение при лов

Голямата бяла акула е месоядни и върхов хищник. Диетата й е много разнообразна и зависи от възрастта и местообитанието: младите индивиди консумират предимно риба и скатове, докато по-големите се специализират върху морски бозайници. Сред регистрираните й плячки са:

Начинът на лов често включва бързи изненадващи атаки отдолу — при лов на тюлени акулите могат да направят взривни подскокни излизания над водната повърхност (breaching). Те използват и тактики на хранене „хапка и чакай“ — нанасяне на мощна захапка, която отхапва голямо парче, след което следват повторни атаки, за да се доизяде плячката.

Размножаване и развитие

Голямата бяла акула е яйцеживородна (ovoviviparous): оплодените яйца се развиват вътре в майката, а малките се раждат живи. Продължителността на бременността не е напълно установена и се оценява на няколко месеца до над година, в зависимост от изследванията. Новородените малки (малки акули) са с дължина около 1–1,5 м. Половата зрялост настъпва след няколко години — обикновено мъжките по-рано, женските по-късно (женските могат да достигнат зрялост около 15 години).

Разпространение и местообитание

Голямата бяла акула е космополитен вид и се среща в умерените и субтропичните морета по целия свят, често в райони с богата плячка — крайбрежни води около острови, субантарктически и умерени брегове, места с изобилие на рибни популации и морски бозайници. Наблюдавани са дълги миграции и сезонни придвижвания; маркирането и сателитното проследяване помагат да се разбере трансконтиненталното поведение на някои популации.

Взаимодействие с други видове

Голямата бяла акула няма много естествени врагове; известно е, че някои косатки (Orcinus orca) могат да нападат и дори да убиват големи бели акули. Някои орки са развили тактика да обърнат акулата с главата надолу и да я държат неподвижна в устата си, което води до парализа и задушаване (акулите дишат основно чрез движение във водата). Акулата може да бъде подложена и на паразити и болести, както всички морски хищници.

Взаимодействие с хората и опазване

Културата и медиите често представят голямата бяла акула като страховит човекоядец — пример за това е бестселърът "Челюсти" на Питър Бенчли и филмът на Стивън Спилбърг. В реалния живот хората обаче не са предпочитана храна за големите бели акули. Въпреки това, от всички видове акули, голямата бяла е на второ място по брой фатални непровокирани нападения над хора. Много атаки се дължат на объркване (например при сърфисти, приличащи на тюлен) и не са акт на търсене на човека като плячка.

Основни заплахи за вида са: прекомерен риболов (директен и като прилов), търговия с перки, загуба и деградация на местообитания, както и програми за контрол, насочени срещу големи хищни риби. Поради ниската им възпроизводителна скорост и бавен темп на растеж, популациите са чувствителни на човешки въздействия. Много държави имат мерки за защита и ограничения на лова, а международни организации работят за опазване на вида. Според оценки на международни организации популациите са под натиск и често са класифицирани като уязвими или близо до заплаха (IUCN).

Интересни факти

  • Зъбната система позволява постоянно подновяване — около 300 зъба в различни редове.
  • Могат да правят внезапни вертикални изскачания (breaching) при лов на тюлени.
  • Имат високо развита система за усещане на електрически полета (ампули на Лоренцини), което помага при откриване на скрита плячка.
  • Играят ключова роля в морските екосистеми като връхни хищници, които регулират популациите на други видове и поддържат здрави хранителни мрежи.

Голямата бяла акула продължава да бъде обект на интензивни изследвания — от екология и поведение до опазване и взаимодействие с човека. По-доброто познаване на видовите миграции, размножителни зони и местообитания е ключово за ефективни мерки за запазване.


Зъб от мегалодон с два зъба от голяма бяла акула  Zoom
Зъб от мегалодон с два зъба от голяма бяла акула  

Описание

Голямата бяла акула е акула и вид хрущялна риба, която принадлежи към биологичния клас Chondrichthyes. Тези риби са челюстни гръбначни животни с двойни перки, двойни нокти, люспи, сърце с последователно разположени камери и скелет, изграден от хрущяли, а не от кости. Тези акули са известни и като Lamniformes, което е разред акули, обикновено наричани скумрийни акули. Този вид акули имат два гръбни плавника, анален плавник, пет хрилни прореза и уста, удължена зад очите.

Голямата бяла акула е един от най-смъртоносните хищници в природата и се отличава с челюстите си и многото си остри зъби. Разликата е в способността на двете челюсти на акулата да се движат, когато устройва засада на жертвата си. Тя първо захапва с долната челюст, за да впие зъбите си, след което затваря горната челюст и започва да мята многократно главата си, за да откъсне парчета месо [6]. Устата му може да съдържа до 3 000 зъба едновременно, разположени в пет реда, като най-големият е отпред. В случай че някой зъб бъде изгубен, се появява друг от резервните зъби, вградени в челюстите на акулата.

Освен зъбите и челюстите на големите бели акули техните сетива са се адаптирали значително, за да усъвършенстват уменията им на ловци. Обонянието им е най-точно и големите бели акули могат да открият една капка кръв в десет милиарда капки вода. Те притежават "ушен камък", който помага на животното да се позиционира във водата в зависимост от посоката, в която плува. Акулите използват и отлично зрение с ретина, разделена на две зони за плуване през деня и през нощта, и ги предпазват, като ги обръщат назад в черепа, преди да ги захапят. Едно от най-интересните им сетива е свързано с допира и електровъзприемането. Поредица от пори в носа на акулите им позволява да откриват електромагнитни полета и да усещат вибрациите на животните във водата, както и да се ориентират точно в открития океан.

Голямата бяла риба става възрастна около девет години след раждането си. Растежът на голямата бяла акула е около 25-30 сантиметра годишно и достига среден размер от 4,5 метра. Най-големите могат да достигнат до 6,4 метра дължина. Черният им дроб, който е деликатес за косатките, може да тежи до около 24% от собственото им телесно тегло.


 

Къде живеят

Големите бели акули живеят в морето. Живеят близо до брега, във всички топли води. От време на време се гмуркат в дълбоките води на откритите океани. Могат да се намират във вода, дълбока само три метра. Най-дълбоката дълбочина, на която учените са виждали акула да се гмурка, е около 1200 метра (4000 фута). Това е дълбоко в батипелагичната зона, където няма слънчева светлина.

Те могат да плуват наблизо:

Изследванията показват, че акулите от Северна Калифорния се различават генетично от другите популации акули. ДНК доказателствата показват, че популацията се е отделила от другите големи бели акули преди около 200 000 години (по време на плейстоценската ера). Чрез маркирането на акулите е установено също, че те обикновено са сами, но следват един и същ маршрут през океана и се задържат на едни и същи места. От януари до юли те живеят в близост до Хавайските острови, а след това се преместват в калифорнийските води между август и декември.


 

Взаимодействие с хората

Акулите живеят на Земята много по-дълго от хората и това е една от причините хората да не са част от тяхната диета. Повечето учени смятат, че акулите не харесват човешкия вкус.

Някои хора смятат, че хората не са добра храна за големите бели акули, тъй като човешкото тяло има много повече кости и по-малко мускули и мазнини, отколкото акулите обичат. Някои учени смятат, че акулите нападат хора, защото са ги объркали с тюлени или морски лъвове. Тюлените и морските лъвове имат мазнини, които акулите харесват. Други учени смятат, че сетивата на акулите са достатъчно добри, за да разберат, че човекът не е тюлен. Те смятат, че акулите не знаят какво представлява човекът и го хапят, за да научат повече.

Обикновено при нападение от акула акулата ухапва човека веднъж и след това отплува за известно време. Понякога акулата отхапва крак или ръка, но обикновено ухапването е просто ухапване. Понякога няма никаква загуба на тъкан (нищо не е отхапано). Смъртните случаи в такива случаи обикновено се дължат на загуба на кръв от първата рана. В случаите, когато е имало нападения и жертвата не е успяла да избяга бързо, се е стигало до частично или цялостно поглъщане; самотните гмуркачи са особено застрашени от това. Учените не са сигурни защо това се случва, но имат някои идеи.

Акулите са много любопитни, но нямат мустаци, ръце или пипала като другите животни. За да научи повече за даден обект, акулата трябва или да се блъсне в него, или да го захапе. Зъбите и устата на акулите са много чувствителни. Когато акулите видят нов предмет, например дъска за сърф, те я захапват, за да разберат какъв вид може да е предметът.

Възможно е също така човешкото поведение и поведението на акулите просто да не съвпадат. През 80-те години на ХХ век Джон Маккаскър предлага хипотезата за ухапване и изплюване. Маккаскър твърди, че акулата ще атакува опасна плячка като слонски тюлен, като я захапе веднъж и след това я пусне. След това акулата отплува, за да изчака жертвата да изкърви до смърт, преди да се върне, за да изяде тялото ѝ. Но когато акула ухапе човек веднъж, приятелите му идват и му помагат да излезе от водата. Може би акулата би довършила яденето на човека, но няма възможност да го направи. Но акулите обикновено нападат жертва с размерите на тюлен (или човек) с едно силно захапване отдолу, така че хората не са сигурни дали идеята на Маккаскър е правилна.



 

Въпроси и отговори

В: Какъв вид акула е голямата бяла акула?


О: Голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) е вид акула.

В: Колко голяма може да стане зрялата голяма бяла акула?


О: Възрастните акули могат да достигнат до 6,4 м дължина и 3 324 кг тегло. Има и няколко съобщения за големи бели акули с размери над 8 m (26 фута).

Въпрос: На каква възраст голямата бяла акула достига полова зрялост?


О: Тази акула достига половата си зрялост на около 15-годишна възраст.

В: Каква е продължителността на живота на голямата бяла акула?


О: Продължителността на живота на голямата бяла акула може да достигне 70 и повече години.

В: Колко бързо може да плува голямата бяла акула?


О: Големите бели акули могат да развият скорост над 56 км/ч (35 мили в час).

В: Колко зъба има голямата бяла акула?


О: Големите бели акули имат около 300 зъба, подредени в много редици. Първите два реда зъби се използват за хващане и рязане на животните, с които се хранят, а останалите зъби в последните редове заместват предните зъби, когато са счупени, износени или когато изпаднат. Зъбите имат формата на триъгълник с назъбени краища.

Въпрос: С каква храна се хранят големите бели зъби?


О: Големите бели акули са месоядни и ловуват риба, тюлени, морски лъвове, чайки, пингвини, калмари, октоподи, делфини, малки китове, раци, скариди, скатове, морски костенурки и други акули.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3