Голяма бяла акула | Тя е най-голямата жива хищна риба в света

Описание

Голямата бяла акула е акула и вид хрущялна риба, която принадлежи към биологичния клас Chondrichthyes. Тези риби са челюстни гръбначни животни с двойни перки, двойни нокти, люспи, сърце с последователно разположени камери и скелет, изграден от хрущяли, а не от кости. Тези акули са известни и като Lamniformes, което е разред акули, обикновено наричани скумрийни акули. Този вид акули имат два гръбни плавника, анален плавник, пет хрилни прореза и уста, удължена зад очите.

Голямата бяла акула е един от най-смъртоносните хищници в природата и се отличава с челюстите си и многото си остри зъби. Разликата е в способността на двете челюсти на акулата да се движат, когато устройва засада на жертвата си. Тя първо захапва с долната челюст, за да впие зъбите си, след което затваря горната челюст и започва да мята многократно главата си, за да откъсне парчета месо [6]. Устата му може да съдържа до 3 000 зъба едновременно, разположени в пет реда, като най-големият е отпред. В случай че някой зъб бъде изгубен, се появява друг от резервните зъби, вградени в челюстите на акулата.

Освен зъбите и челюстите на големите бели акули техните сетива са се адаптирали значително, за да усъвършенстват уменията им на ловци. Обонянието им е най-точно и големите бели акули могат да открият една капка кръв в десет милиарда капки вода. Те притежават "ушен камък", който помага на животното да се позиционира във водата в зависимост от посоката, в която плува. Акулите използват и отлично зрение с ретина, разделена на две зони за плуване през деня и през нощта, и ги предпазват, като ги обръщат назад в черепа, преди да ги захапят. Едно от най-интересните им сетива е свързано с допира и електровъзприемането. Поредица от пори в носа на акулите им позволява да откриват електромагнитни полета и да усещат вибрациите на животните във водата, както и да се ориентират точно в открития океан.

Голямата бяла риба става възрастна около девет години след раждането си. Растежът на голямата бяла акула е около 25-30 сантиметра годишно и достига среден размер от 4,5 метра. Най-големите могат да достигнат до 6,4 метра дължина. Черният им дроб, който е деликатес за косатките, може да тежи до около 24% от собственото им телесно тегло.

Къде живеят

Големите бели акули живеят в морето. Живеят близо до брега, във всички топли води. От време на време се гмуркат в дълбоките води на откритите океани. Могат да се намират във вода, дълбока само три метра. Най-дълбоката дълбочина, на която учените са виждали акула да се гмурка, е около 1200 метра (4000 фута). Това е дълбоко в батипелагичната зона, където няма слънчева светлина.

Те могат да плуват наблизо:

• Западен Атлантически океан: от Нюфаундленд до Флорида, Бахамските острови, Куба, северната част на Мексиканския залив, Бразилия, Аржентина, Гваделупа;
• Източен Атлантик: Франция, Сенегал, Гана, Демократична република Конго
• Средиземно море: Северна Африка, Южна Франция, западното и южното крайбрежие на Италия, Хърватия, Малта, Гърция;
• Индийски океан: Южна Африка, Сейшели, Червено море
• Западен Тихи океан: Япония, Корея, Китай, Филипините, Австралия, Нова Зеландия;
• Централен Тихи океан: Хаваи
• Източен Тихи океан: от Аляска до Калифорния и от Панама до Чили.

Изследванията показват, че акулите от Северна Калифорния се различават генетично от другите популации акули. ДНК доказателствата показват, че популацията се е отделила от другите големи бели акули преди около 200 000 години (по време на плейстоценската ера). Чрез маркирането на акулите е установено също, че те обикновено са сами, но следват един и същ маршрут през океана и се задържат на едни и същи места. От януари до юли те живеят в близост до Хавайските острови, а след това се преместват в калифорнийските води между август и декември.

Взаимодействие с хората

Акулите живеят на Земята много по-дълго от хората и това е една от причините хората да не са част от тяхната диета. Повечето учени смятат, че акулите не харесват човешкия вкус.

Някои хора смятат, че хората не са добра храна за големите бели акули, тъй като човешкото тяло има много повече кости и по-малко мускули и мазнини, отколкото акулите обичат. Някои учени смятат, че акулите нападат хора, защото са ги объркали с тюлени или морски лъвове. Тюлените и морските лъвове имат мазнини, които акулите харесват. Други учени смятат, че сетивата на акулите са достатъчно добри, за да разберат, че човекът не е тюлен. Те смятат, че акулите не знаят какво представлява човекът и го хапят, за да научат повече.

Обикновено при нападение от акула акулата ухапва човека веднъж и след това отплува за известно време. Понякога акулата отхапва крак или ръка, но обикновено ухапването е просто ухапване. Понякога няма никаква загуба на тъкан (нищо не е отхапано). Смъртните случаи в такива случаи обикновено се дължат на загуба на кръв от първата рана. В случаите, когато е имало нападения и жертвата не е успяла да избяга бързо, се е стигало до частично или цялостно поглъщане; самотните гмуркачи са особено застрашени от това. Учените не са сигурни защо това се случва, но имат някои идеи.

Акулите са много любопитни, но нямат мустаци, ръце или пипала като другите животни. За да научи повече за даден обект, акулата трябва или да се блъсне в него, или да го захапе. Зъбите и устата на акулите са много чувствителни. Когато акулите видят нов предмет, например дъска за сърф, те я захапват, за да разберат какъв вид може да е предметът.

Възможно е също така човешкото поведение и поведението на акулите просто да не съвпадат. През 80-те години на ХХ век Джон Маккаскър предлага хипотезата за ухапване и изплюване. Маккаскър твърди, че акулата ще атакува опасна плячка като слонски тюлен, като я захапе веднъж и след това я пусне. След това акулата отплува, за да изчака жертвата да изкърви до смърт, преди да се върне, за да изяде тялото ѝ. Но когато акула ухапе човек веднъж, приятелите му идват и му помагат да излезе от водата. Може би акулата би довършила яденето на човека, но няма възможност да го направи. Но акулите обикновено нападат жертва с размерите на тюлен (или човек) с едно силно захапване отдолу, така че хората не са сигурни дали идеята на Маккаскър е правилна.