Скатове: хрущялни риби, видове, биология и разпространение
Скатове: хрущялни риби — видове, биология, жилa, отрова и разпространение в морета и реки. Подробен гид с любопитни факти и илюстрации.
Скатовете са голяма група хрущялни риби (подразред Myliobatoidei), свързани с акулите и поставяни в разред Myliobatiformes. Те представляват разнообразни форми и са класифицирани в девет семейства; в тази група влизат както малки дънови видове, така и големи пелагични представители като манта. Много от характерните черти на скатовете могат да бъдат проследени до общото им хрущялно скелетно устройство, за което вижте и понятията за хрущялни риби, и връзката им със самите скатове в по-широк смисъл.
Морфология и анатомия
Тялото на скатовете е силно сплескано, с широки гръдни перки, които са сраснали с главата и формират характерен диск. Очите обикновено са разположени на горната страна, а устата — на долната, приспособена за хранене по дъното. Много видове имат специализирани зъби или плочи (смачкващи зъбни плочи) за раздробяване на черупки на раковини и мекотели.
Повечето скатове носят едно или повече бодливи жила на опашката, които служат главно за защита. Това жило може да достигне до около 35 см и в основата си е свързано с две вдлъбнатини, съдържащи отровни жлези. Жилото е покрито с тънка кожна обвивка, в която се съхранява отровата; при пробождане кожната обвивка се разкъсва и отровата попада в раната. Няколко вида в подразреда — например скатовете манта — нямат жила и са развили други защитни и хранителни стратегии.
Хранене и поведение
Диетата на скатовете е силно разнообразна в зависимост от вида. Много дънови скатове се хранят с миди, раци, червеи и дребни риби, които откриват и изкопават в седимента. Някои видове, като манта и други големи пелагични скатове, са филтриращи — те изхвърлят вода през гилите и задържат планктона и дребни риби. Поведението варира от слабо подвижни дънови видове, които често се заравят в пясъка за камуфлаж, до активни плувци, извършващи миграции и дневни цикли на хранене.
Сензори и сетива
Скатовете разполагат с добре развити сетива: обоняние, зрение, усещане за движение чрез латерална линия и електрорецепция чрез ампулите на Лоренцини, които им помагат да откриват заровени или скрити плячки.
Размножаване
При повечето видове развъждането е вътрешно и преобладава ововивипарността или безплацентното живо раждане — яйцата се задържат и излюпват вътре в майката, а ембрионите получават допълнително хранене чрез т.нар. uterine milk (хистотроп). Литърът обикновено е малък (няколко малки), а периодът на бременност може да бъде няколко месеца. Тези размножителни особености правят възстановяването на популациите по-бавно в сравнение с много костни риби.
Разпространение и местообитания
Скатовете са широко разпространени в крайбрежните тропически и субтропически морски води по целия свят. Някои видове обитават и умерени морета, а други предпочитат пелагични води далеч от брега. Съществуват и видове, адаптирани към живот в реки и вътрешни води — например семейства от пресноводни скатове (Potamotrygonidae), които живеят в сладки води. Повечето скатове са дънни (демерсални) или обитават близко до дъното, но има и ясно пелагични представители, които преминават големи разстояния.
Взаимодействие с хората и опазване
Скатовете играят важна роля в морските екосистеми, но са и обект на човешки дейности. Някои са целеви за риболов заради месото, кожата и гилерите (особено при манти), други попадат като прилов в комерсиален риболов. Заплахите включват прекомерен риболов, унищожаване на крайбрежни местообитания (например мангрови гори и коралови рифове), замърсяване и климатични промени. Някои видове са включени в списъци за опазване и международни споразумения като CITES, а за редица популации има мерки за забрана или ограничение на лова. Туризмът, насочен към наблюдение на манти и други големи видове, може да допринесе за опазването им чрез икономически стимули за защитени райони.
Ужилванията от скатове могат да бъдат болезнени и при усложнения — опасни, но смъртни случаи са редки. При подобни наранявания е важно ранното почистване на раната, медицинска обработка и наблюдение за инфекция или системни реакции.
Като цяло скатовете са разнообразна и екологично значима група хрущялни риби — от дребни, добре прикрити дънови видове до внушителни пелагични манти — и изискват специално внимание по отношение на научните изследвания и опазването.

Син петнист лъч
Начин на живот
Докато се хранят, скатовете се разполагат на дъното, като често се виждат само очите и опашката им. Кораловите рифове са любимо място за хранене и обикновено се споделят с акулите по време на прилив.
Сплесканите тела на скатовете им позволяват да се скрият. Скатовете раздвижват пясъка и се скриват под него. Тъй като очите им се намират в горната част на тялото, а устата им - в долната, скатовете не могат да видят плячката си. Те използват миризма и електрорецептори, подобни на тези на акулите.
Морските котки се хранят предимно с мекотели и ракообразни, а понякога и с малки риби. Устата на някои скатове съдържа две мощни пластини за трошене на черупки, докато други видове имат само смучещи устни части.
Възпроизвеждане
Щиглеците са яйцевидни, като раждат живи малки в "котила" от пет до тринадесет. Женската държи ембрионите в утробата си без плацента. Вместо това ембрионите поемат хранителни вещества от жълтъчна торбичка, а след като тя се изчерпи, майката осигурява маточно "мляко".
В лондонския аквариум Sea Life 2 женски скатове са родили 7 малки скатчета, въпреки че майките не са били в близост до мъжки от 2 години. "Известно е, че скатовете съхраняват сперматозоидите си и не раждат, докато не решат, че моментът е подходящ".
Подобно на всички риби, скатовете понякога се заразяват с малки паразити (като грип или копеподи) по хрилете или тялото си. Чистите риби помагат на скатовете, като изяждат паразитите, до които могат да се доберат.
Семейства
В групата на скатовете има осем семейства. Те са:
- Hexatrygonidae (шестокрил скат),
- Plesiobatidae (дълбоководен скат),
- Urolophidae (скатове),
- Urotrygonidae (кръгли лъчи),
- Dasyatidae (камшичести скатове),
- Potamotrygonidae (речни скатове),
- Gymnuridae (пеперудени скатове) и
- Myliobatidae (орлови скатове).
Въпроси и отговори
В: Какво представляват скатовете?
О: Скатовете са подразред хрущялни риби, свързани с акулите, с едно или повече бодливи жила на опашката, които се използват единствено за самозащита.
В: Към кой подразред принадлежат скатовете?
О: Скатовете принадлежат към подразред Myliobatoidei на разред Myliobatiformes, който се състои от девет семейства.
В: Какво е предназначението на опашката на скатовете?
О: Предназначението на опашката на скатовете е за самозащита, като тя има едно или повече бодливи жила, които могат да достигнат до 35 cm, а от долната ѝ страна има два жлеба с отровни жлези.
В: Какво представлява обвивката на жилото на скат?
О: Обвивката на жилото на скат е тънък слой кожа, в който се съхранява отровата.
В: Всички скатове ли имат ужилвания на опашките си?
О: Не, не всички скатове имат ужилвания на опашките си, като например скатовете манта и свинският скат.
В: Къде се срещат скатовете?
О: Скатовете се срещат в крайбрежните тропически и субтропически морски води по целия свят, някои видове - в топлите океани с умерен климат, а други - в сладки води.
В: Къде живеят повечето скатове?
О: Повечето скатове живеят на дъното на водата или близо до него, но някои са пелагични.
обискирам