Скатовете са голяма група хрущялни риби (подразред Myliobatoidei), свързани с акулите и поставяни в разред Myliobatiformes. Те представляват разнообразни форми и са класифицирани в девет семейства; в тази група влизат както малки дънови видове, така и големи пелагични представители като манта. Много от характерните черти на скатовете могат да бъдат проследени до общото им хрущялно скелетно устройство, за което вижте и понятията за хрущялни риби, и връзката им със самите скатове в по-широк смисъл.
Морфология и анатомия
Тялото на скатовете е силно сплескано, с широки гръдни перки, които са сраснали с главата и формират характерен диск. Очите обикновено са разположени на горната страна, а устата — на долната, приспособена за хранене по дъното. Много видове имат специализирани зъби или плочи (смачкващи зъбни плочи) за раздробяване на черупки на раковини и мекотели.
Повечето скатове носят едно или повече бодливи жила на опашката, които служат главно за защита. Това жило може да достигне до около 35 см и в основата си е свързано с две вдлъбнатини, съдържащи отровни жлези. Жилото е покрито с тънка кожна обвивка, в която се съхранява отровата; при пробождане кожната обвивка се разкъсва и отровата попада в раната. Няколко вида в подразреда — например скатовете манта — нямат жила и са развили други защитни и хранителни стратегии.
Хранене и поведение
Диетата на скатовете е силно разнообразна в зависимост от вида. Много дънови скатове се хранят с миди, раци, червеи и дребни риби, които откриват и изкопават в седимента. Някои видове, като манта и други големи пелагични скатове, са филтриращи — те изхвърлят вода през гилите и задържат планктона и дребни риби. Поведението варира от слабо подвижни дънови видове, които често се заравят в пясъка за камуфлаж, до активни плувци, извършващи миграции и дневни цикли на хранене.
Сензори и сетива
Скатовете разполагат с добре развити сетива: обоняние, зрение, усещане за движение чрез латерална линия и електрорецепция чрез ампулите на Лоренцини, които им помагат да откриват заровени или скрити плячки.
Размножаване
При повечето видове развъждането е вътрешно и преобладава ововивипарността или безплацентното живо раждане — яйцата се задържат и излюпват вътре в майката, а ембрионите получават допълнително хранене чрез т.нар. uterine milk (хистотроп). Литърът обикновено е малък (няколко малки), а периодът на бременност може да бъде няколко месеца. Тези размножителни особености правят възстановяването на популациите по-бавно в сравнение с много костни риби.
Разпространение и местообитания
Скатовете са широко разпространени в крайбрежните тропически и субтропически морски води по целия свят. Някои видове обитават и умерени морета, а други предпочитат пелагични води далеч от брега. Съществуват и видове, адаптирани към живот в реки и вътрешни води — например семейства от пресноводни скатове (Potamotrygonidae), които живеят в сладки води. Повечето скатове са дънни (демерсални) или обитават близко до дъното, но има и ясно пелагични представители, които преминават големи разстояния.
Взаимодействие с хората и опазване
Скатовете играят важна роля в морските екосистеми, но са и обект на човешки дейности. Някои са целеви за риболов заради месото, кожата и гилерите (особено при манти), други попадат като прилов в комерсиален риболов. Заплахите включват прекомерен риболов, унищожаване на крайбрежни местообитания (например мангрови гори и коралови рифове), замърсяване и климатични промени. Някои видове са включени в списъци за опазване и международни споразумения като CITES, а за редица популации има мерки за забрана или ограничение на лова. Туризмът, насочен към наблюдение на манти и други големи видове, може да допринесе за опазването им чрез икономически стимули за защитени райони.
Ужилванията от скатове могат да бъдат болезнени и при усложнения — опасни, но смъртни случаи са редки. При подобни наранявания е важно ранното почистване на раната, медицинска обработка и наблюдение за инфекция или системни реакции.
Като цяло скатовете са разнообразна и екологично значима група хрущялни риби — от дребни, добре прикрити дънови видове до внушителни пелагични манти — и изискват специално внимание по отношение на научните изследвания и опазването.
