Луи XVII Френски (Луи Шарл; 27 март 1785 – 8 юни 1795) е номинален крал на Франция и Навара от 1793 г. до смъртта си през 1795 г., но никога не е упражнявал реална власт. Известен е също като Луи Шарл, херцог на Нормандия и като Fils de France (син на Франция).
Детство и становище в двореца
Луи Шарл е роден във двореца Версай като втори син и трето дете на крал Луи XVI и Мария Антоанета. След смъртта на по-големия си брат, Луи Жозеф, през 1789 г., той става дофин на Франция. Като дете участва в официални посещения и пътувания с родителите си — сред тях е и визитата в Нормандия, по време на която получава титлата херцог на Нормандия.
Революция, арест и номинално кралско звание
След избухването на Френската революция положението на кралското семейство се влошава: опитът за бягство през 1791 г. и последвалите събития довеждат до арест и задържане в Париж. Когато Луи XVI е екзекутиран на 21 януари 1793 г., легитимистите и монархическите сторонници продължават да считат неговия син за легитимен крал под името Луи XVII, въпреки че той остава затворен в „Темпъл“ и не упражнява никакво управление.
Затворничество и лошо отношение
Луи Шарл прекарва последните си години затворен в Тemplе (Темпъл), отделен от голяма част от службата и семейството си. След ареста на майка му и нейното последващо осъждане и екзекуция през 1793 г., детето остава почти самотно и под грижите на революционни служители. По време на затворничеството му има свидетелства за системно пренебрежение, недохранване и физическо малтретиране. Според някои писмени показания той е бил поставен под надзор на обущаря Антоан Симон, който, според разкази, е упражнявал груба дисциплина и насилие над детето.
Смърт и автопсия
Луи Шарл умира на 8 юни 1795 г., на 10-годишна възраст. Официалната диагноза е свързана с туберкулозна инфекция, но причините за смъртта и обстоятелствата около нея остават предмет на дългогодишни спорове. По време на извършената след смъртта му автопсия лекарят Филип-Жан Пелетан установява множество следи от лошо отношение — белези от бичуване и рани по тялото, както и признаци на недохранване. В изпълнение на традицията да се съхраняват кралските сърца, сърцето му е извадено и запазено от д-р Пелетан, а тялото е погребано в общ гроб.
Съдба на сърцето и последващи изследвания
Сърцето, запазено от д-р Пелетан, преживява бурна история: предавано е между личности и институции, съхранявано е в различни ръце и в крайна сметка става предмет на внимание в исторически и научни изследвания. По-късни ДНК анализи, сравняващи митохондриалната ДНК от образци, свързани с императорската/хабсбургска линия (роднини на Мария Антоанета), сочат силно съвпадение и подкрепят идентичността на сърцето като принадлежало на малкия принц. На базата на тези резултати и като край на дълга полемика за съдбата на Луи XVII, през първите години на XXI век сърцето получава официално тържествено погребение в базиликата Сен-Дени — традиционното гробище на френските крале.
Наследство, митове и претенденти
Смъртта на Луи XVII предизвиква вълна от слухове и спекулации. През XIX век се появяват множество претенденти, които твърдят, че са оцелелият син на Луи XVI — най-известният сред тях е Карл Вилхелм Наундорф (Naundorff). Дългогодишни разследвания, исторически изследвания и по-късни генетични анализи опровергават повечето от тези претенции. Историците обаче продължават да дискутират ролята на институциите и отделни личности от революционния режим в трагичната съдба на детето, както и доколко пренебрегването и насилието допринасят за ранната му смърт.
Значение
Луи XVII остава символична и трагична фигура в историята на Франция: малък принц, чиято съдба е тясно свързана с насилствените промени от епохата на Революцията. Неговият живот и смърт дават повод за размишление върху последиците от политическите конфликт и върху отношението към пленените членове на кралските семейства в периоди на революционни преобразувания.