Deepwater Horizon (2010): петролният разлив на BP в Мексиканския залив
Deepwater Horizon (2010) — разказ за най-големия петролен разлив на BP в Мексиканския залив: екологична катастрофа, човешки жертви и дълготрайни щети за крайбрежието.
Петролният разлив на платформата Deepwater Horizon се нарича още петролен разлив на BP, петролен разлив в Мексиканския залив или взрив на платформата Macondo. Това е петролен разлив в Мексиканския залив, най-големият морски петролен разлив в историята. Разливът е причинен от изблик на нефт при експлозията на сондажните машини на 20 април 2010 г. При експлозията загинаха 11 работници и бяха ранени 17 души.
Как стана инцидентът
На 20 април 2010 г. платформата Deepwater Horizon, оперирана от компанията "Бритиш Петролиум" (BP), претърпя взрив и последващ пожар върху сондажната площадка над кладенеца Macondo, разположен в дълбоки води на около 66 км от брега на Луизиана. Експлозията унищожи платформата; тя потъна на 22 април. След пробив в обсадната тръба (колоната) на кладенеца започна непрекъснат теч на суров петрол от морското дъно.
Опити за спиране и окончателно запечатване
- Първоначалните усилия — включително опити за поставяне на „бона“ и други временни мерки — не успяха да спрат изтичането.
- На 15 юли 2010 г. беше поставен специален капак (capping stack), който значително намали потока и на практика спря изтичането на петрол в открития океан.
- На 19 юли бе извършена т.нар. „static kill“ — вкарване на тежки сондажни течности (drilling mud) и цимент в кладенеца, за да се обезпечи неговото запечатване, а окончателното запечатване чрез пробиване на обсегателен (relief) кладенец и циментиране бе завършено по-късно през 2010 г. (около септември).
Количеството на разлятия петрол
Оценките за общото количество петрол, излязло от кладенеца, варират. Официалното правителствено проучване от 2011 г. посочи общо около 4,9 милиона барела (приблизително 780×103 м3). Първоначалните оценки на дебита на потока варираха силно: BP първоначално съобщи по-ниски стойности, а правителствени екипи и по-късни анализи определиха, че в началото потокът може да е бил около 52 000 барела на ден (ок. 9 900 м3/д) и след това постепенно да е намалявал. Различни източници и методологии са довели до разлика в цифрите в публикуваните отчети; поради това в литературата могат да се срещнат и по-високи оценки.
Екологични и икономически последици
Разливът нанесе значителни щети на местообитанията на животни и растения, засегна риболовния и туристическия бизнес в залива. Затворени бяха обширни райони за риболов, плажовете и крайбрежните общности понесоха загуби, а местните предприятия — от туристическия сектор до риболовците — бяха сериозно засегнати. Учените откриха и подводни петролни „плувки“ (петролни облаци под повърхността), които не се виждаха от въздуха, а употребата на разтворители (най-известният — Corexit) предизвика дебати за токсичността и дългосрочните ефекти върху морската фауна и човешкото здраве.
В усилията за защита бяха ангажирани хиляди работници и доброволци: почистване на плажове, опити за възстановяване на влажни зони и естуари, поставяне на заграждения и отстраняване на нефтени остатъци. Правителството на САЩ определи BP като основно отговорна за разходите по почистването и щетите; компанията се съгласи да поеме разходите и да създаде фондове за обезщетения.
Правни и финансови последствия
След разлива последваха множество съдебни процеси, разследвания и финансови санкции. BP отпусна големи суми за почистване, компенсации и съдебни споразумения; за да покрие искове и разходи, компанията създаде фондове за плащане на щети и пое плащания на стойност десетки милиарди долари. Разследванията разгледаха въпроси за безопасност, оперативни решения и регулаторни пропуски, а инцидентът доведе и до преструктуриране на федералните агенции, регулиращи добива на въглеводороди.
Научни изследвания и дългосрочни ефекти
След разлива бяха извършени обширни научни изследвания за въздействието върху морската екосистема, здравето на населението и икономическите последици. Някои популации на риби и морски организми показаха краткосрочни и средносрочни промени, а дългосрочните ефекти върху определени екосистеми и човешкото здраве продължават да се изучават. Случаят показа и сложността при оценката на екологичните щети в дълбоки води и необходимостта от дългосрочно наблюдение.
Регулаторни промени и уроци
Инцидентът доведе до временна мораториум на дълбоководните сондажи в САЩ и до преразглеждане на правилата за безопасност и надзор в добива на нефт и газ. Бяха въведени по-строги стандарти за контрол на кладенци, планове за реагиране при аварии и изисквания към оборудването и обучението на персонала. Индустрията и регулаторите подчертания необходимостта от по-добро планиране, по-строг технически надзор и бърза координация при спешни случаи.
Извод
Петролният разлив от Deepwater Horizon остава едно от най-стресовите и значими екологични събития на началото на XXI век — с мащабни непосредствени щети, сложни последващи правни и икономически последствия и продължаващо научно наблюдение на дългосрочните ефекти. Опитът от инцидента доведе до подобрения в практиките за безопасност и в регулациите, но и напомняне за рисковете, свързани с добива на въглеводороди в екстремни, дълбоководни условия.
Към края на 2011 г. Оперативният научен консултативен екип на бреговата охрана на САЩ заяви, че вече няма океански райони, които да се нуждаят от специално почистване вследствие на нефтения разлив. Те не бяха сигурни за състоянието на брега.
Разливът, 24 май 2010 г.
Петролната платформа Deepwater Horizon след експлозията през 2010 г.
Ефекти върху петролната индустрия на САЩ
На 27 май 2010 г. президентът на САЩ Барак Обама временно спря новите сондажи за нефтени платформи в морето. Той също така въведе нови правила за безопасност, за да се опита да предотврати други петролни разливи. Бритиш Петролиум (BP Oil) е собственик на нефтената платформа Deepwater Horizon. Тази компания носи основната отговорност за щетите, причинени от петролния разлив. Тя изплати няколко милиарда долара в помощ на хората, които не можеха да работят след петролния разлив, и за да плати за дейностите по почистване.
Компенсация
Информацията в този раздел е от Upton, Harold F. The Deepwater Horizon Oil Spill and the Gulf of Mexico Fishing Industry. Доклад на Конгресната изследователска служба за Конгреса, 17 февруари 2011 г., и съдържащите се в него препратки.
На 3 май 2010 г. Центърът за искове по крайбрежието на Мексиканския залив започна да изплаща спешна помощ на предприятия и хора (например рибари), които не са могли да работят заради петролния разлив. До края на август 2010 г. Центърът за искове по крайбрежието на Мексиканския залив е изплатил над 395 млн. долара. Около една трета от тези пари са изплатени на риболовната индустрия. А До февруари 2011 г. Центърът за искове в Персийския залив е изплатил около 751 млн. долара на хора, занимаващи се с риболов. Хората ще разполагат с три години, за да изчислят разходите си и да поискат плащане от GCCF.
BP започна и програма, наречена "Кораби на възможностите", за наемане на местни хора (които биха се занимавали с риболов), за да използват лодките си за почистване на разлятия нефт. Въпреки това програмата не оказа почти никакво въздействие върху разлива, тъй като плавателните съдове не бяха оборудвани с оборудване за възстановяване.
Има повече начини за възстановяване на средствата, които работещите в риболовната индустрия на САЩ са загубили заради петролния разлив в Мексиканския залив. Например, след петролния разлив на Exxon Valdez през 1989 г. е създаден доверителният фонд за отговорност за нефтени разливи, който помага на хората, пострадали от нефтени разливи. Друг закон - Законът за опазване и управление на риболова на Магнусон-Стивънс - позволява на правителството на САЩ да окаже помощ, когато министърът на търговията види, че целият риболов се е провалил на едно място.
Ефекти върху риболовния бизнес
На 2 май 2010 г., 12 дни след взрива и пожара на кораба Deepwater Horizon, Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) затвори за риболов 6 817 квадратни мили от Мексиканския залив. Причината е да се гарантира, че морските дарове, които могат да бъдат отровени от нефта, няма да се продават и може би ще разболеят хората. Правителството на САЩ затвори за риболов големи зони от средата на залива Атчафалая в Луизиана, през бреговете на Мисисипи и Алабама и до Панама Сити във Флорида. Водите на щатите също бяха затворени за риболов в голяма част от същия район. Най-голямата зона, затворена за риболов, беше 88 522 кв. мили (229 270 км) на 22 юни 2010 г. До края на ноември 2010 г. по-голямата част от водите бяха отново отворени за риболов, като само 1041 кв. мили (2697 км 2) бяха все още затворени. Въпреки това все още имаше остатъци от нефт. Например в мрежите на скаридите понякога се откриват катранени топчета.
Максимална площ на федералните води, забранена за риболов след петролния разлив Deepwater Horizon, 2010 г.
Краткосрочни ефекти върху околната среда
Някои животни и растения са пострадали от петролния разлив в Мексиканския залив. Учените откриха мъртви, покрити с нефт животни като птици, риби, скариди и стриди. Големи, разлагащи се риби, покрити с гъст, тъмен нефт, бяха изхвърлени на някои плажове. Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) откри 1746 птици. Върху 1 014 от тях имаше петрол, 997 бяха мъртви, а 749 - живи. NOAA откри и 528 морски костенурки, като 400 от тях бяха мъртви, а 128 - живи. NOAA откри 51 бозайника, включително делфини, като 47 от тях бяха мъртви, а 4 - живи. Някои учени разрязаха мъртвите риби, за да разгледат вътрешността им, и установиха, че нефтът се намира в хрилете и сърцето.
Поради спирането на риболова много малки магазини за рибарски принадлежности не могат да печелят. Риболовните компании нямаха достатъчно риба и загубиха клиенти. Обикновено много хора пътуват до този район, за да ловят риба за забавление. Заради петролния разлив там пътуват по-малко хора. Поради това туристическите фирми и хората, които помагат на посетителите, също загубиха пари.
На изток от Мобилния залив щетите от екипите и превозните средства за почистване на петролния разлив са нанесли повече щети на крехкото местообитание на дюните, отколкото самият петролен разлив. Местообитанията на дюните могат да бъдат унищожени само от лек пешеходен трафик и по никакъв начин не могат да поддържат излизането на 100 превозни средства, които се използват. Въпреки големия брой подкрепящи доказателства, BP продължава да отрича това и очевидно има лица, които редактират и или връщат статии в Уикипедия, за да прикрият съпътстващите проблеми, свързани с аварията.
Въздействие на околната среда във времето
Учените обмислят колко ще се променят растенията и животните в Мексиканския залив след петролния разлив. По принцип химикалите в нефта могат да навредят на рибите и ракообразните. В ранните етапи от живота си много видове риби растат в близост до брега. Следователно нефтът на брега може да промени броя на рибите през следващите години. Освен това засегнатите видове са част от хранителна верига или осигуряват жизнени пространства за други видове. Тези неща са възможни, но все още няма много актуални данни за това как се справят рибите и ракообразните след петролния разлив. Повечето от скаридите растат за една година. Следователно промените в броя на скаридите, причинени от нефтения разлив в Мексиканския залив, ще бъдат известни една или две години след разлива. На много видове риби им трябват години, за да пораснат достатъчно големи, за да бъдат запазени за храна. Следователно ще са необходими години, за да се разбере въздействието на петролния разлив в Мексиканския залив върху много малките рибки.
НОАА все още помага на животните, пострадали от петролния разлив в Мексиканския залив. Въпреки това не се съобщава за много повече. Вместо това НОАА прекарва повече време, за да позволи на дивите животни да се върнат обратно в океана. Например морските костенурки, които бяха спасени от петрола, се пускат обратно в дивия океан. Учени от НОАА на изследователски кораби също така измерват дали вече е безопасно да се яде риба от залива (те са установили, че е безопасно).
Преброяването, извършено от морската лаборатория на остров Дофин след петролния разлив край бреговете на Мисисипи и Алабама, показва, че няколко месеца след разлива някои видове риби всъщност са повече. Някои учени смятат, че затварянето на риболовните зони е запазило общия брой на рибите висок въпреки нефтения разлив.
Една трета от стридите, продавани в САЩ, идват от Луизиана. Въпреки това местата, където растат стридите, пострадаха от последните урагани, по-високите от обичайните количества сладка вода, които се стичат по реките (стридите се нуждаят от солена вода), както и от петролния разлив в Мексиканския залив. Отделът за дива природа и рибарство на Луизиана работи с учени от университети върху по-добри начини за отглеждане на стриди. Освен това през юни 2011 г. над 100 милиона семена от стриди и 500 000 малки стриди бяха поставени в тестови зони, за да помогнат на зоните със стриди да се възстановят.
Националната служба за морски риболов на САЩ смята, че реколтата от кафяви скариди през 2011 г. във водите край Мисисипи и Луизиана ще бъде само малко по-малка от обичайното. Очаква се реколтата да бъде много по-добра от тази през 2010 г. след петролния разлив. Времето през пролетта на 2011 г. беше добро за условията за отглеждане на кафявите скариди.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява разливът на нефт от платформата Deepwater Horizon?
О: Петролният разлив Deepwater Horizon е най-големият морски петролен разлив в историята, известен също като петролен разлив на BP, петролен разлив в Мексиканския залив или взрив в Макондо.
В: Как се случи разливът?
О: Разливът настъпи в Мексиканския залив, когато на 20 април 2010 г. сондажните машини се взривиха и предизвикаха нефтен разлив.
В: Колко души бяха убити и ранени при експлозията?
О: При експлозията загинаха 11 работници и бяха ранени 17 души.
В: Кога беше спрян течът?
О: Течът беше спрян на 19 юли 2010 г. чрез поставяне на капачка върху счупената тръба на кладенеца.
Въпрос: Колко суров петрол е изтекъл, преди кладенецът да бъде поправен?
О: Около 7,9 милиона барела (780×103 m3) суров петрол се разляха, преди кладенецът да бъде ремонтиран.
В: Какви са щетите, причинени от петролния разлив?
О: Нефтеният разлив нанесе щети на местообитанията на животните и растенията, на риболовния и туристическия бизнес в залива, както и на нефта под водата, който не можеше да се види отгоре. Хората работиха за защита на стотици мили плажове и естуари по северното крайбрежие на Мексиканския залив.
Въпрос: Кой е отговорен за разлива и какво е направил?
О: Правителството на САЩ посочи British Petroleum (BP) като отговорна за разлива и компанията плати за почистването и други щети. Към края на 2011 г. Оперативният научен консултативен екип на бреговата охрана на САЩ заяви, че вече няма океански райони, които да се нуждаят от специално почистване вследствие на петролния разлив, но не е сигурен за състоянието на брега.
обискирам