Петролният разлив на платформата Deepwater Horizon се нарича още петролен разлив на BP, петролен разлив в Мексиканския залив или взрив на платформата Macondo. Това е петролен разлив в Мексиканския залив, най-големият морски петролен разлив в историята. Разливът е причинен от изблик на нефт при експлозията на сондажните машини на 20 април 2010 г. При експлозията загинаха 11 работници и бяха ранени 17 души.

Как стана инцидентът

На 20 април 2010 г. платформата Deepwater Horizon, оперирана от компанията "Бритиш Петролиум" (BP), претърпя взрив и последващ пожар върху сондажната площадка над кладенеца Macondo, разположен в дълбоки води на около 66 км от брега на Луизиана. Експлозията унищожи платформата; тя потъна на 22 април. След пробив в обсадната тръба (колоната) на кладенеца започна непрекъснат теч на суров петрол от морското дъно.

Опити за спиране и окончателно запечатване

  • Първоначалните усилия — включително опити за поставяне на „бона“ и други временни мерки — не успяха да спрат изтичането.
  • На 15 юли 2010 г. беше поставен специален капак (capping stack), който значително намали потока и на практика спря изтичането на петрол в открития океан.
  • На 19 юли бе извършена т.нар. „static kill“ — вкарване на тежки сондажни течности (drilling mud) и цимент в кладенеца, за да се обезпечи неговото запечатване, а окончателното запечатване чрез пробиване на обсегателен (relief) кладенец и циментиране бе завършено по-късно през 2010 г. (около септември).

Количеството на разлятия петрол

Оценките за общото количество петрол, излязло от кладенеца, варират. Официалното правителствено проучване от 2011 г. посочи общо около 4,9 милиона барела (приблизително 780×103 м3). Първоначалните оценки на дебита на потока варираха силно: BP първоначално съобщи по-ниски стойности, а правителствени екипи и по-късни анализи определиха, че в началото потокът може да е бил около 52 000 барела на ден (ок. 9 900 м3/д) и след това постепенно да е намалявал. Различни източници и методологии са довели до разлика в цифрите в публикуваните отчети; поради това в литературата могат да се срещнат и по-високи оценки.

Екологични и икономически последици

Разливът нанесе значителни щети на местообитанията на животни и растения, засегна риболовния и туристическия бизнес в залива. Затворени бяха обширни райони за риболов, плажовете и крайбрежните общности понесоха загуби, а местните предприятия — от туристическия сектор до риболовците — бяха сериозно засегнати. Учените откриха и подводни петролни „плувки“ (петролни облаци под повърхността), които не се виждаха от въздуха, а употребата на разтворители (най-известният — Corexit) предизвика дебати за токсичността и дългосрочните ефекти върху морската фауна и човешкото здраве.

В усилията за защита бяха ангажирани хиляди работници и доброволци: почистване на плажове, опити за възстановяване на влажни зони и естуари, поставяне на заграждения и отстраняване на нефтени остатъци. Правителството на САЩ определи BP като основно отговорна за разходите по почистването и щетите; компанията се съгласи да поеме разходите и да създаде фондове за обезщетения.

Правни и финансови последствия

След разлива последваха множество съдебни процеси, разследвания и финансови санкции. BP отпусна големи суми за почистване, компенсации и съдебни споразумения; за да покрие искове и разходи, компанията създаде фондове за плащане на щети и пое плащания на стойност десетки милиарди долари. Разследванията разгледаха въпроси за безопасност, оперативни решения и регулаторни пропуски, а инцидентът доведе и до преструктуриране на федералните агенции, регулиращи добива на въглеводороди.

Научни изследвания и дългосрочни ефекти

След разлива бяха извършени обширни научни изследвания за въздействието върху морската екосистема, здравето на населението и икономическите последици. Някои популации на риби и морски организми показаха краткосрочни и средносрочни промени, а дългосрочните ефекти върху определени екосистеми и човешкото здраве продължават да се изучават. Случаят показа и сложността при оценката на екологичните щети в дълбоки води и необходимостта от дългосрочно наблюдение.

Регулаторни промени и уроци

Инцидентът доведе до временна мораториум на дълбоководните сондажи в САЩ и до преразглеждане на правилата за безопасност и надзор в добива на нефт и газ. Бяха въведени по-строги стандарти за контрол на кладенци, планове за реагиране при аварии и изисквания към оборудването и обучението на персонала. Индустрията и регулаторите подчертания необходимостта от по-добро планиране, по-строг технически надзор и бърза координация при спешни случаи.

Извод

Петролният разлив от Deepwater Horizon остава едно от най-стресовите и значими екологични събития на началото на XXI век — с мащабни непосредствени щети, сложни последващи правни и икономически последствия и продължаващо научно наблюдение на дългосрочните ефекти. Опитът от инцидента доведе до подобрения в практиките за безопасност и в регулациите, но и напомняне за рисковете, свързани с добива на въглеводороди в екстремни, дълбоководни условия.

Към края на 2011 г. Оперативният научен консултативен екип на бреговата охрана на САЩ заяви, че вече няма океански райони, които да се нуждаят от специално почистване вследствие на нефтения разлив. Те не бяха сигурни за състоянието на брега.