Параноя — дефиниция, симптоми, причини и лечение

Параноята е психично заболяване, което засяга мислите и възприятията на човека. Често представлява спектър — от повишена недоверчивост и мобилизирана бдителност до устойчиви и ирационални убеждения (параноични делюзии), които пречат на ежедневния живот. Човек с параноя се нарича параноик. Параноята е мисловен процес, силно повлиян от тревога или страх, и може да е толкова интензивна, че човекът да е убеден в своите страхове, въпреки доказателства в обратното.

Мисленето на параноика често се определя от постоянния страх и тревогата. Примери за параноични убеждения включват убеждението, че други хора "искат да го хванат" или планират да го наранят; че го наблюдават видеокамери; че определена група (като полицията или ЦРУ) го следи; или че други хора могат да контролират мислите му или да използват магия, за да му навредят. Дори тези страхове да изглеждат странни или абсурдни за околните, за човека с параноя те са твърдо реални и водят до силен стрес и изтощение.

Параноята се различава от фобиите. При фобията човек изпитва ирационален страх от конкретен обект или ситуация, но обикновено не обвинява други хора за този страх. Параноикът често отправя обвинения към други и вижда умишлени действия там, където събитията могат да са просто съвпадение или неразбиране.

Важно е да се има предвид, че убеждения, основани на културни или религиозни вярвания, не са автоматично признак на параноя. Ако човек принадлежи към общност, в която съществуват вярвания, например че хора могат да използват магии, това само по себе си не е диагноза. За да бъде считано за параноя, убежденията трябва да бъдат необосновани според общоприетото в съответния контекст и да предизвикват значителни проблеми в живота на човека — тоест да не могат да бъдат обяснени само с принадлежност към религията. Затова не е правилно да се диагностицира като параноик човек единствено въз основа на религиозни или културни вярвания.

Често параноята съществува заедно с други проблеми — например сновидения и мисловни нарушения или с промени в настроението. Много хора с параноични симптоми имат и други мисловни разстройства или разстройства на настроението. Параноята може да бъде симптом при шизофрения, при биполярно разстройство и при други психични заболявания, както и да се появи вторично вследствие на употреба на вещества или медицински състояния.

В разговорния език думата "параноичен" често се използва за по-леки форми на притеснение или подозрителност. Например някой може да нарече приятел "параноик", защото мисли, че учителят му го мрази — това не е същото като клинична параноя.

Симптоми

• Постоянно чувство на заплаха или преследване (перsecutory идеи).
• Необосновано недоверие към другите; вярване, че другите имат враждебни намерения.
• Чувство, че мислите се четат или контролирани от външна сила.
• Чести подозрения спрямо роднини, приятели или партньори без реална причина.
• Социално оттегляне, враждебно поведение или конфликти, породени от подозрения.
• Трудности в работата, училище или личните взаимоотношения поради убежденията.
• При тежки форми — делюзии (непоколебими убеждения, несъвместими с реалността).

Причини и рискови фактори

• Генетична предразположеност и фамилна история на психични заболявания.
• Промени в мозъчната химия и в определени мозъчни структури, свързани с възприятие и оценка на заплахи.
• Психологически фактори — продължителен стрес, травма, социална изолация или хронично недоверие.
• Употреба на психоактивни вещества (например амфетамини, кокаин, халюциногени) или прекъсване на лекарства.
• Медицински състояния — неврологични заболявания, някои инфекции, метаболитни нарушения или деменция, които могат да предизвикат параноидни симптоми.

Видове параноични прояви

• Параноично личностно разстройство — дългосрочен модел на недоверие и подозрителност, който започва в ранна възраст и засяга отношенията.
• Параноидни делюзии — по-остри и фиксирани заблуждения, които често изискват медицинско лечение (например при шизофрения или делюзивно разстройство).
• Секундарна параноя — когато параноичните идеи са следствие от друго психично заболяване, лекарствена интоксикация или медицинско състояние.

Диагноза

Диагнозата се поставя от психиатър или друг квалифициран специалист след обстоен разговор, преглед и, при нужда, физически и лабораторни изследвания, за да се изключат медицински причини. Специалистът оценява:

• интензивността и продължителността на убежденията,
• техния ефект върху ежедневния живот,
• наличието на други психични или телесни заболявания, и
• възможна употреба на вещества.

Лечение

Лечението зависи от причината и тежестта на симптомите, но обикновено включва комбинация от:

• Психотерапия — поведенческа и когнитивна терапия (CBT) може да помогне за разпознаване и оспорване на ирационалните убеждения, подобряване на уменията за справяне и социалното функциониране.
• Медикаменти — при по-тежки параноични делюзии се използват антипсихотици; при съпътстваща тревога или депресия могат да се дават и други лекарства. Назначението и дозата са индивидуални и се следят за ефекти и странични действия.
• Психосоциална подкрепа — обучение за близките, групи за подкрепа, социални услуги и помощ при работа/жилище.
• Лечение на съпътстващи състояния — например терапия при злоупотреба с вещества или лечение на физическо заболяване, предизвикало симптомите.
• Криза и безопасност — при риск от самонараняване, насилие или неспособност да се грижи за себе си, може да се наложи спешна интервенция или хоспитализация.

Как да помогнем на близък с параноя

• Поддържайте спокойна, неосъдителна и съпричастна комуникация.
• Не влизайте в остра конфронтация или опити да "докажете" на всяка цена, че убежденията са погрешни — това често влошава доверието.
• Насърчавайте търсенето на професионална помощ и предложете съдействие при организиране на среща с лекар.
• Поставяйте ясни граници, ако поведението застрашава вас или другите, и потърсете помощ при опасност.
• Информирайте се — знанието за състоянието улеснява подкрепата и намалява стигмата.

Кога да потърсите незабавно помощ

• ако лицето заплашва или извършва агресивни действия;
• ако съществува риск от самоубийство;
• ако параноичните идеи сериозно пречат на грижите за себе си, на храненето, съня или на безопасността;
• ако има внезапно влошаване или загуба на контакт с реалността.

Прогноза

Прогнозата варира — при някои хора състоянието е хронично и изисква дългосрочно лечение и поддържаща подкрепа; при други, особено когато причината е лечима (напр. употреба на вещества или медицинско състояние), симптомите могат да отшумят след подходяща намеса. Ранната диагностика и адекватното лечение обикновено водят до по-добри резултати.

Ако имате съмнения за параноични симптоми у себе си или у близък, консултация с общопрактикуващ лекар или психиатър е подходящ първи ход. Професионалната оценка ще помогне да се установи причината и да се предложи най-подходящото лечение.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява параноята?

В: По какво параноята се различава от фобиите?

Въпрос: Може ли религиозните убеждения да се объркат с параноя?

Въпрос: Има ли други психични заболявания, свързани с параноята?

Въпрос: Нормално ли е хората да използват термина "параноик" в ежедневието си?

В: Кои са някои примери за параноично мислене?

Търсене по буква