Джеймс II и VII (14 октомври 1633 г. – 16 септември 1701 г.) е крал на Англия, Шотландия и Ирландия от 1685 до 1688 г. Като владетел в различните кралства той е известен като Джеймс II (в Англия и Ирландия) и като Джеймс VII (в Шотландия). От 31 декември 1660 г. носи и титлата херцог на Нормандия. По време на т.нар. Славна революция (1688) той губи трона и прекарва остатъка от живота си във Франция, под закрилата на крал Луи XIV.

Произход и ранни години

Джеймс е син на крал Чарлз I и кралица Хенриета Мария. Брат му Чарлз II възкачва на трона след Реставрацията, а Джеймс заема високи държавни постове и е наследник на престола. Възпитан в монархическа традиция, с течение на годините той приема католическата вяра — факт, който по-късно ще се окаже съдбоносен за отношението на поданиците и на парламента към него.

Възкачване на трона и управление (1685–1688)

След смъртта на Чарлз II през 1685 г. Джеймс става крал. Неговото управление се характеризира с усилени опити за защита и разширение на правата на католиците и за въвеждане на религиозна толерантност чрез коронни разпореждания. Той използва кралската власт, за да назначава католици на важни държавни и военни постове и да защитава своите религиозни принципи срещу ограниченията на Парламента и Англиканската църква.

Опитите му да премахне наказателните закони срещу католиците и протестантските дисиденти (включително чрез т.нар. Декларация за религиозна търпимост) предизвикват силно недоволство в страната. Страховете от установяване на абсолютистка и открито католическа династия се засилват след като той назначава католици на високи постове и поддържа постоянна армия. През 1685 г. въстанието на дука на Монмут е разбито (битката при Седгемуър) и водачът е екзекутиран — това показва колко неспокойни са били годините около възкачването му.

Криза и Славната революция

Кулминацията на противоречията настъпва когато реформите и назначенията му срещат остър отпор от част от елита и църковните власти. Съдебният процес срещу «Седемте епископи» — духовници, обвинени за неподчинение, които са оправдани от съда — увеличава общественото недоволство. Още повече тревога предизвиква раждането на неговия син и наследник от втората му съпруга, което повишава опасенията за трайно католическо наследство на трона.

В края на 1688 г. група протестантски лидери канят на помощ Вилхелм Орански, съпруг на дъщерята на Джеймс, за да свали краля. Това води до Славната революция, при която Джеймс е свален и напуска страната. Той и синът му Джеймс Франсис Едуард отиват в изгнание. На трона през 1689 г. е поставена протестантската му дъщеря — кралица Мери II, и съпругът ѝ — крал Уилям III и II.

Опитът за възстановяване и живот в изгнание

Убеждението, че Джеймс е законният владетел и че свалянето му е незаконно, дава начало на движението за възстановяване, известно като якобитизъм (от латинското Jacobus, името Джеймс). Джеймс прави сериозен опит да си върне трона, водейки експедиция в Ирландия през 1689 г., където първоначално печели подкрепа и завзема Дъблин. След поражението при битката при Бойн през лятото на 1690 г. той се връща във Франция и прекарва остатъка от живота си под протекцията на крал Луи XIV.

Джеймсовият наследник, Джеймс Франсис Едуард Стюарт (наричан „Старият претендент“), и внукът му Чарлз Едуард Стюарт („Младият претендент“, известен като Бони Принс Чарли) продължават да водят якобитските претенции след смъртта му, като организират въстания през XVIII век, но не успяват окончателно да възстановят династията.

Смърт и наследство

Джеймс умира на 16 септември 1701 г. в изгнание във Франция. Неговото сваляне и последвалите събития променят трайно конституционните отношения във Великобритания: Славната революция и решенията, които произтичат от нея (включително приемането на законодателни актове, ограничаващи кралската власт и утвърждаващи върховенството на парламента), определят посоката на развитие на британската монархия и гарантират протестантската линия на наследяване за в бъдеще.

Бележки: Джеймс остава в историята като последният открито римокатолически монарх на Британските острови и като централна фигура в борбата между абсолютна корона и парламент, чиито последствия се усещат дълго след края на неговото лично правление.