Кралство Франция (royaume de France) е наименованието, дадено на различни политически образувания във Франция през Средновековието и Новото време. Според историците началото на първото „кралство Франция“ може да се свърже с някое от три ключови събития: идването на Хлодвиг през 481 г., Вердюнския договор (843 г.), който разделя Каролингската империя, или избирането на Хюг Капет през 987 г., което поставя основите на дългата династия на капетингите. В различните си форми кралската институция просъществува до 1792 г.; тя е възстановена след Наполеоновата епоха и съществува периодично между 1814 и 1848 г.
Възникване и християнска легитимация
Кралят на франките Кловис (наричан и Хлодвиг) укрепва съюза между франкската владетелска институция и Католическата църква чрез своето кръщение и по-късно чрез традицията на свещеното помазване в Реймс. Това помазване (sacre) придава религиозна легитимация на монарха и допринася за възприемането на идеята за „божественото право на краля“. След разпадането на Каролингската империя по Вердюнския договор кралете, които се ползват със сюзеренни права над различни феодални владения, стават централна фигура в политическия живот на Западна Европа.
Феодална структура и централизация
Територията на кралството първоначално е мозайка от феодални ленни владения и градове, на които кралят на Западна Франция претендира за сюзеренитет, но чиято реална власт варира значително в отделните области. Първите капетинги често нямат непосредствен контрол над голяма част от страната и за да осигурят наследяването, те короноват приживе своите наследници като съуправляващи. Постепенно, особено от XII–XIII век нататък, кралската власт се разширява — най-вече при управлението на монарси като Филип II Август (Филип Огюст), който въвежда в официалната употреба названието „Кралство Франция“ и разширява пряката администрация и владенията на короната.
Институции и управление
Разрастването на владенията и нуждата от управление довеждат до създаване на кралска администрация и съдебни институции. При крал Луи IX (Свети Луи) се утвърждава идеята за краля като върховен съдия; през този период започва институционализирането на Парламента като висш съдебен орган (особено в лицето на Парламентът в Париж). Дългата Стогодишна война (1337–1453) срещу Англия налага по-нататъшна централизация: при Шарл VII се формира редовна, кралска армия и се въвеждат постоянни държавни приходи за нейното финансиране, а по-късно административни реформи укрепват финансовата система.
Абсолютизъм и опозиция
През XVII век министърът кардинал Ришелие и по-късно Луи XIV полагат основите на централизирана абсолютистка монархия: европейският модел на „краля-слънце“ предполага концентриране на властта в ръцете на краля, контрол над провинциите чрез губернатори и назначаване на интенданти — кралски представители с широки административни и фискални правомощия. Въпреки това опозицията към централизацията не изчезва: фракции от благородничество, градските елити, парлментите (съдебните палати) и периодични бунтове като Фрондата (1648–1653) показват, че кралската власт често е поставяна под натиск.
Идеи на Просвещението и краят на старата система
През XVIII век идеите на Просвещението — от мислители като Монтескьо, Волтер и Русо — разпространяват критика на абсолютната власт и предлагат концепции за разделение на властите, индивидуални свободи и рационално управление. Тези идеи, съчетани със структурни проблеми в държавните финанси, икономически трудности и социални неравенства, водят до избухването на Френската революция през 1789 г. След началните години на революцията е опитана конституционна монархия (1789–1792), но на 21 септември 1792 г. е обявена Първата френска република и монархията е прекратена.
Следреволюционен период и окончателен край (1792–1848)
След революцията следват викториозната епоха на Наполеон Бонапарт (Консулт и Империя, 1799–1815), а след неговия крах се реализира възстановяване на монархията — Бурбонската реставрация (1814–1830) с Луи XVIII и Карл X. Юлската революция от 1830 г. сваля Карл X и води до управлението на Орлеанската монархия под Луи-Филип (1830–1848). Революцията от 1848 г. сваля последния монарх и открива пътя към Втората република, като отбелязва окончателния край на кралската институция във Франция в този период.
Наследство: Кралството Франция оставя богато институционално, културно и юридическо наследство: развитие на централизирана държавна администрация, кодекси и правни традиции, архитектурни и художествени постижения и диалог за границите между властта на държавата и правата на гражданите — теми, които продължават да оформят модерната френска и европейска история.