Кловис I (изписван различно като Chlodowech или Chlodwig, като съвременен френски Louis и съвременен немски Ludwig) (ок. 466 г. - 27 ноември 511 г.) е първият крал на франките, който обединява този народ. Той наследява баща си Чайлдерик I през 481 г. като крал на салинските франки, една от двете основни групи франкски племена, По това време те заемат областта на запад от долното течение на Рейн, с център около Турне и Камбре по съвременната граница между Франция и Белгия. Преди смъртта си Кловис завладява съседните франкски племена и се утвърждава като единствен крал.

Хлодвиг приема католицизма, за разлика от арианското християнство, което е разпространено сред германските народи, защото съпругата му, бургундката Клотилда, е католичка. Кръстен е в катедралата в Реймс. Този акт е много важен за по-нататъшната история на Франция и Западна Европа като цяло, защото той разширява управлението си върху почти цялата стара римска провинция Галия (приблизително съвременна Франция). Смятан е за основател както на Франция (на която държавата му много прилича географски след смъртта му), така и на династията на Меровингите, управлявала франките през следващите два века.

Място на раждане: Турне (Белгия), Място на смърт: Париж (Франция).

Ранен живот и възкачване

Кловис е син на вожда Чайлдерик I и наследява владенията му около 481 г. Като млад владетел той постепенно разширява влиянието си чрез съюзи, бракове и военни действия. През 486 г. побеждава последния римски военачалник в Галия, Сягрий, в сражение при Соасон (Soissons), което му отваря пътя към завладяване на бившите римски територии в Северна Галия.

Военни кампании и разширение

През следващите десетилетия Кловис води успешни войни срещу различни съперници: други франкски племена, алеманите, бургундите и в крайна сметка в 507 г. побеждава в битката при Вуайе (Vouillé) в Южна Галия, където разгромява втората по сила германска/готска династия в региона — вестготите на крал Аларик II. Тази победа осигурява голяма част от Западна и Централна Галия и укрепва положението на франките като доминираща сила в региона.

Покръстване и религиозна политика

Покръстването на Кловис, извършено от епископ Реми в Реймс, е ключов момент. Според хрониките решението му да приеме католицизма е повлияно от съпругата му Клотилда и от обещание, че ще се обърне към Бога в критичен момент на битка (традиционно споменавана като битката при Толбяк срещу алеманите около 496 г.). Приемайки вярата на местното римско-католическо духовенство, Кловис печели подкрепата на галоримските бископи и елит, което му осигурява морално и административно легитимиране за управление над римското население в Галия.

Закон и управление

В рамките на управлението си Кловис предприема кодифициране и укрепване на обичайното салско право — т.нар. "закон на салийците" (Lex Salica). Документалните следи сочат, че при него са направени стъпки към записване на правните норми, които уреждат наследяването, имуществените отношения и наказанията. Този правен корпус ще има дълготраен ефект върху феодалните порядки и наследствените правила в западните кралства.

Вътрешни отношения и династично наследство

Кловис поставя основите на меровингската монархия: идеята за божественото право на краля и символите на кралската власт (дълга коса като знак за легитимност и др.). След смъртта му на 27 ноември 511 г. кралството е разделено между четиримата му сина — традиционна германска практика, която води до по-нататъшни вътрешни разпокъсвания и борби, но и до запазване на меровингската династия за още няколко поколения.

Значение и наследство

Кловис се смята за ключова фигура в прехода от късноримска към ранносредновековна Европа. Неговото обединение на франките и изборът за католическа вяра създават политическа и религиозна рамка, която подпомага формирането на по-късната френска нация и укрепва връзките между кралството и римокатолическата църква. Меровингите, чийто корен се поставя от Кловис, ще управляват до средата на VIII в., когато на сцената излизат Каролингите.