Коенулф (Cenwulf/Kenulf) — крал на Мерсия (796–821), последен бретвалд

Коенулф (796–821) — силен крал на Мерсия, възстановил мерсианското владичество в Южна Англия; последният бретвалд в бурно англосаксонско средновековие.

Коенулф (изписван също като Cenwulf и Kenulf, починал през 821 г.) е мерсийски благородник и крал на Мерсия от декември 796 г. до смъртта си. Твърди се, че е потомък на Ченвалх, брат на Пенда и Еова. Внезапната смърт на краля на Мерсия Екгфрит през 796 г. е подозрителна и според съвременни хроники в полза на Коенулф, но към него никога не е отправено официално обвинение.

Произход и възкачване на престола

За ранните години на Коенулф се знае сравнително малко — родът и произходът му са засвидетелствани в няколко хронологични бележки и в хартии, но липсват подробни биографични сведения. След смъртта на Екгфрит през 796 г. Коенулф успява бързо да консолидира властта в Мерсия и да избегне вътрешни борби за престола, което му позволява да се съсредоточи върху външната политика и възстановяване на мерсийската хегемония в Южна Англия.

Външна политика и военни действия

Коенулф се оказва силен крал, който полага усилия да възстанови влиянието на Мерсия след бурните времена на края на VIII век. По време на управлението му мерсианската власт е наново утвърдена върху голяма част от южната част на острова. Някои от основните линии на неговата политика включват:

• втвърждаване на контрол над Кент и опити да се възстанови мерсийското влияние в областта; в определени периоди градове като Лондон и части от Източна Англия остават в орбитата на Мерсия;
• редовни военни акции и демонстрации на сила спрямо съседните владения, с които Мерсия държи рамката на господство над юга;
• поддържане на дипломатически контакти с континентална Европа и папството — наследство от политиката на предходните мерсийски владетели, които използват религиозни и дипломатически връзки като инструмент на влияние.

Отношения с църквата

Един от най-характерните и дългосрочни конфликти по време на управлението на Коенулф е спорът с архиепископа на Кентърбъри за собственост и права над църковни имоти. Този конфликт, воден в началото и средата на IX век, довежда до продължителни преговори, намесата на висши църковни инстанции и временни санкции. Въпреки напрежението, в края на управлението си Коенулф успява да постигне компромисно уреждане, като църквата запазва значителна автономия, но кралската власт затвърждава определени свои права върху светска собственост и назначения.

Администрация, монетосечене и документи

При Коенулф се установяват редица хартии и привилегии, които дават идея за функционирането на мерсийската администрация и за начина, по който кралят управлява своите владения. Монетосеченето продължава да е важен инструмент за демонстриране на суверенитет и икономическа стабилност — съществуват запазени монети от неговото управление, което свидетелства за централизацията на държавните функции.

Наследство и значение

Коенулф остава в историческите извори като последния голям мерсийски владетел, наричан в съвременните английски хроники понякога „бретвалд“ — т.е. върховен владетел или надвластник на южноанглийските кралства. След смъртта му през 821 г. престижът и властта на Мерсия започват да отслабват; неговият наследник не успява да задържи същата степен на влияние, а на изток и на юг се засилва възходът на други сили, особено на Уесекс, който през следващите десетилетия ще поеме водеща роля в англосаксонската политическа сцена.

Образът на Коенулф в историческите източници е този на решителен и амбициозен владетел, който успява да възстанови част от мерсийската хегемония в труден за държавата момент. Основните извори за неговото управление са хроники, запазени хартии и монети, които позволяват да се реконструира ролята му в историята на ранноанглосаксонска Англия.

Крал на Мерсия

Коенулф е син на Кутберт, мерсийски благородник. Той се възкачва на престола през 796 г., същата година, когато умират Офа и синът му Екгфрит. По същото време, когато Коенулф става крал, Едберт Праен се възкачва на поста крал на Кент. Еадвалд се възкачва на поста крал на източните англи и започва да издава монети. Когато Еадберхт Праен изгонил от Кент Етелхард, архиепископа на Кентърбъри, Коенулф се свързал с папа Лъв III и получил разрешение да отстрани новия кентски крал. Еадберт напада Кент и пленява Еадберт. След това той назначава брат си Кутред за крал на Кент. След това Коенулф се заема с Източна Англия, където Едуалд се опитва да получи независимост от Мерсия. През 799 г. Коенулф сключва мирен договор с Уесекс. Той много бързо възстановява властта на Мерсия в Южна Англия. След това започва да използва стила на Карл Велики, наричайки себе си крал и император. Той напада уелсците, като извършва набези в Гвинед и Поуис. В една от тези битки е убит Карадог ап Мейрион, кралят на Гвинед. През 801 г. кралят на Нортумбрия Ердулф напада Мерсия. Той обвинява Коенулф, че е дал убежище на враговете му. В крайна сметка двамата сключват мир при равни условия. Това става с посредничеството на няколко епископи и благородници.

Коенулф иска всички английски църкви да бъдат подчинени на един архиепископ. Но той искал той да се намира в Лондон, а не в Кентърбъри. Той успява да премахне архиепископията на Личфийлд през 803 г. Коенулф се опитва да убеди папата да премести останалата архиепископия в Лондон. Но папата смята, че успехът на Коенулф да постави Кент под свой контрол означава, че преместването вече не е необходимо. Така архиепископът остава в Кентърбъри, Кент. Когато през 805 г. архиепископ Етелхард умира, за нов архиепископ е назначен неговият архидякон Улфред. Улфред е свидетел на грамоти за Коенулф от 805 до 817 г., но след това бързо спира. Архиепископ Улфред и крал Коенулф се скарват в продължение на няколко години. Възможно е тя да е започнала заради претенции на Коенулф към различни земи, притежавани от Кентърбърийския престол. На свой ред Улфред започнал да сече монети без името на крал Коенулф. Накрая през 817 г. Коенвулф отнема манастирите на Улфред в Рекулвър и Минстър-ин-Танет. След това той повдига обвинения срещу Улфред пред папа Паскал I. В резултат на това папата освобождава Улфред от много от задълженията му. През 821 г. Коенулф призовава архиепископа да се яви пред него в Лондон. Там Улфред е глобен със 120 лири и имущество от 250 кожи След това е възстановен на задълженията си като архиепископ. През 818 г. той отново напада британците в Дифед. Когато умира през 821 г., планира нова кампания срещу Уелс. Наследен е от брат си Сеолулф I от Мерсия. Коенулф е погребан в абатството Уинчкомб, където по-късно дъщеря му Квентрих е абатиса. Оловен печат, принадлежал на крал Коенулф, е намерен през XIX в. в Италия. Сега той се намира в Британския музей.

Карта на Мерсия, показваща споменатите места (кликнете, за да увеличите).

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Коенулф?

В: Имал ли е Коенулф претенции за трона?

В: Смъртта на крал Екгрит подозрителна ли е била?

В: Имаше ли Коенулф полза от смъртта на крал Екгрит?

В: Бил ли е Коенулф някога официално обвинен за смъртта на крал Екгрит?

В: Силен крал ли е бил Коенулф?

В: Коенулф ли е последният от мерджийските владетели?

Търсене по буква