Мерсия — англосаксонско кралство в Мидландс (долината на Трент)

Археологическите открития показват, че първите ангийски селища са в долината на река Трент. Първоначалното кралство Мерсия е имало различни видове земи. По-голямата част от нея не е била първият избор на всеки, който е искал да се засели там. Не и ако на друго място е имало по-добра земя. Името "Мерсия" произлиза от племенното име Mierce, което означава "граничен народ". Вероятно това име вече е било познато в английската Средна земя и е било възприето от заселилите се там англи. Според Беда англите произхождат от Ангул в Северна Германия. Те били от същия род като източноанглийците и нортумбрийците. Инвазията на германските племена в Англия е сравнително бърза. До около 650 г. Англия е била голям сбор от малки кралства, всяко от които е имало военачалник или дребен крал. В рамките на 200 години след пристигането им в Англия, в края на VII в., се появява Хептархията: седемте кралства на англосаксонска Англия. Мерсия е доминиращата сила сред англосаксонците от средата на VII в. до началото на IX в. Няколко мерсийски благороднички играели важна роля в делата на Мерсия. Това е в контраст с Уесекс, където жените рядко имали активна роля в управлението. През седми и осми век Мерсия се бори главно с Нортумбрия. През девети век Уесекс е доминиращата сила в региона. Крал Егберт от Уесекс (802-839 г.) е владетел и за първи път предава тази позиция на своите наследници. От този момент нататък до прекратяването на съществуването ѝ като кралство Мерсия е васално кралство на Уесекс. През последната четвърт на IX в. Мерсия губи голяма част от територията си в Средните земи заради датски заселници.

Християнството е въведено в Мерсия през 650 г. Първите монаси са ирландци, последвани от нортумбрийци. Към 653 г. е създадено едно епископство, което е последвано от поредица от обучени от ирландците епископи. През 674 г. е създадена втора епархия в Източна Мерсия.

Пенда (ок. 626-655 г.) е езически крал на Мерсия. Той успява да събере конфедерация от няколко по-малки кралства и от тях създава Мерсия. Но през 630 г. не успял да се конкурира с по-големите англосаксонски кралства, които били около него. Нортъмбърланд заплашва да се разшири на територията на Мерсия. Пенда сметнал за удобно да се съюзи с Гвинед, доминиращото британско кралство на запад. Това било необичайно сътрудничество между християни и езичници, но то проработило. Заедно те победили нортумбрийския крал Едуин, който загинал в битката при Хатфийлд Чейс.

Ателред I (675-716) е третият от синовете на Пенда, който става крал на Мерсия. Той опустошава Кент, за да предотврати откъсването му от властта. През 679 г. той воюва с Нортумбрия. Според Беда Теодор, архиепископ на Кентърбъри, посредничи между двамата крале, за да възстанови мира. Той се жени за Острит, дъщеря на краля на Берниция. Той е християнски крал, който основава няколко църкви и манастири. През 704 г. се оттегля от поста си и предава короната на племенника си Ценред. Бил е абат на манастира Бардси и изглежда е починал около 716 г.

Офа (757-796 г.) е първият от англосаксонските крале, който с право може да се нарече "крал на англичаните". Той е син на Тингфрит, брат на Пенда. Той се бори да установи контрол над Мерсия, след като идва на власт непосредствено след гражданска война. Но се оказал безмилостен, смел и изобретателен, като поставил под свой контрол Кент, Съсекс и Есекс. Офа поддържа дипломатически отношения с Карл Велики. Той е един от малкото англосаксонски монарси, които поддържат отношения с континентални владетели. Разменяли се писма и подаръци. Но когато Офа поискал да ожени сина си за една от дъщерите на Карл Велики, отношенията бързо били прекъснати. Франкските пристанища са затворени за британски кораби. Офа, който е много ангажиран с църковните дела, лично председателства църковните събори през 786-7 г. През 787 г. той убеждава папата да създаде длъжността архиепископ на Личфийлд в Мерсия. Той искал да има свой архиепископ, който да е по-близо до него, отколкото архиепископа на Кентърбъри. Реорганизира отбраната на своето кралство. Една от тези защити, Офа'с Дайк, била масивна земна стена между Мерсия и уелските кралства на запад. Офа умира през 796 г. Неговият син, Екгфрит, издържа само 141 дни като крал. Мерсия никога повече не била толкова силна, колкото по време на управлението на Офа.

През 844 г. новият крал на мерсианците, Раедулф, е убит от викингски нападатели. През 855 г. е регистрирано присъствие на викингски банди в Мерсия близо до Урекин. Но през 865 г. настъпва голяма промяна в дейността на скандинавските нашественици. Това била много по-голяма военна сила от наблюдаваната дотогава. Пристигането на Великата езическа армия в Източна Англия. За известно време датчаните (викингите) се интересували повече от Нортумбрия. Те придобиват контрол над Йорк и се придвижват на юг към Мерсия, след което лагеруват за зимата в Нотингам. През пролетта на 868 г. обединена армия на мерсианци и западни саксонци се изправя срещу викингите, но до битка не се стига. Мерсианският крал Бургред сключва мирен договор с нашествениците, които след това се придвижват на север към Йорк. През 873 г. Бургред е принуден да напусне Мерсия от викингите, които след това поставят свой собствен избор за крал - Сеоулф. През 874 г. езическата армия се разцепва, като един от водачите Халфдан отвежда групата си на север. През 878 г. викингите в Мерсия са нападнати и победени от крал Алфред от Уесекс. Те приемат християнството и се заселват на територията на Източна Англия.

През девети век Мерсия запада като кралство. През 873-74 г. Мерсия е завладяна от езическа армия. През 880 г. Уесекс сключва брачен съюз с Мерсия. Дъщерята на Алфред, Етелфлайда, се омъжва за Етелстан (II) от Мерсия. Когато Етелстан умира през 912 г., Едуард Старши назначава Етелфлаеда (негова сестра) за "лейди на Мерсия". Когато Етелфлаеда умира през 918 г., мерсианските благородници вече смятат, че са свободни от властта на Уесекс. Едуард се намесва и назначава дъщерята на Етелфлаеда, Аелфуин, да управлява Мерсия като негов представител. Но през 919 г. Едуард я връща обратно в Уесекс. След това Мерсия се смята за поредното графство под негово управление. Следват поредица от еалдормени (подобно на графовете в Европа). По времето на Канут през 1017 г. Мерсия се превръща в едно от четирите подразделения на Англия.