Канут
Канут (или Кнут Велики) (ок. 995 г. - 12 ноември 1035 г.) е викингски крал на Англия, Дания, Норвегия, част от Швеция и управител или владетел на Шлезвиг и Померания. Датското влияние в региона на Северно море никога не е било по-голямо, отколкото по негово време. Той сключва договори с императорите на Свещената римска империя Хенри II и Конрад II и поддържа добри отношения с папите по негово време.
Кануте е единственият човек, който е бил крал на Англия, Дания и Норвегия. Той управлява и част от Швеция.
Средновековно впечатление: Едмънд Айрънсайд (вляво) и Кнут (вдясно)
Кануте върху монета, отсечена по време на управлението му
Кралството на Кануте
Завладяване на Англия
През лятото на 1015 г. флотът на Кануте отплава за Англия с датска армия от около 10 000 души на 200 дълги кораба. Кнут е начело на множество викинги от цяла Скандинавия. Силите за нахлуване щели да водят често близки и жестоки войни с англичаните през следващите четиринадесет месеца. На практика всички битки се водят срещу сина на Етелред, Едмънд Айрънсайд.
След като се възкачва на престола през 1016 г., Канут екзекутира много от последователите на Едмунд, за да запази короната си.
Семейство
Канут, християнин, имал две съпруги. Първата му съпруга, или може би наложница, се казвала Ælfgifu. Тя е била съпруга на ръка, което означава, че бракът е сключен чрез съединяване на ръцете, а не чрез църковна церемония. По онова време това е било законно. Тя става неговата северна кралица.
Втората му съпруга е Ема Нормандска, която на староанглийски се нарича Ælfgifu. Сватбата им е християнска. Тя е държана на юг, с имение в Ексетър.
И двете му съпруги раждат синове, които стават крале на Англия. Кануте поддържал Църквата с много дарове.
Издание
- 1 - Ælfgifu от Нортхемптън
- Свейн Кнутсон, крал на Норвегия
- Харолд Харефут, крал на Англия
- 2 - Ема от Нормандия
- Хартакануте, крал на Дания и Англия
- Гунхилда Датска се омъжва за императора на Свещената Римска империя Хенрих III.
Канут и вълните
Разказва се, че Канут седял на трона си и нареждал на морето да се върне назад. Не знаем дали това наистина се е случило. Изглежда, че тя идва от Хенри от Хънтингтън (ок. 1088 - ок. 1154 г.). Той разказва за нея по следния начин:
"Когато крал Кнут царувал двадесет години, той напуснал този живот в Шафтсбъри и бил погребан в Уинчестър в Стария минстър. Няколко думи трябва да бъдат посветени на властта на този крал. Преди него в Англия никога не е имало крал с толкова голяма власт. Той беше господар на цяла Дания, на цяла Англия, на цяла Норвегия, а също и на Шотландия. Освен многото войни, в които се прославил особено много, той извършил и три прекрасни и величествени делаһттрѕ://....Третото е, че когато бил на върха на своето възкачване, заповядал да поставят стола му на морския бряг, когато настъпвал приливът. След това казал на надигащия се прилив: "Ти си ми подвластен, тъй като земята, на която седя, е моя, и никой не се е противопоставял безнаказано на моята власт. Затова ти заповядвам да не се надигаш на моята земя, нито да дръзваш да мокриш дрехите или крайниците на своя господар". Но морето се надигна, както обикновено, и неучтиво намокри краката и подбедриците на краля. И така, скачайки назад, царят извика: "Нека целият свят знае, че властта на царете е празна и безполезна и че няма друг цар, достоен за това име, освен този, по чиято воля небето, земята и морето се подчиняват на вечните закони. ' Оттогава крал Кнут никога не носел златната корона на шията си, а я поставял върху образа на разпнатия Господ, във вечна прослава на Бога, великия крал. По чието милосърдие душата на крал Кнут да се радва на покой".
Хенри от Хънтингтън, Historia Anglorum (VI.17)
