Хартакануте (Канут Твърдия, понякога Хардикануте, Хардекануте; на датски: Hardeknud) (ок. 1018 – 8 юни 1042) е крал на Дания от 1035 до 1042 г. и крал на Англия от 1040 до 1042 г. Той е единственият син на Кануте Велики и Ема Нормандска.
Произход и ранни години
Хартакануте е роден около 1018 г., най-вероятно в Дания. Майка му, Ема, е нормандска принцеса, а баща му Кануте Велики владее голяма част от Скандинавия и Англия. Като син на силен владетел Хартакануте расте в обкръжението на двореца и военните среди, като по-млад наследник остава дълго време в Дания, докато старшият (но незаконен) полубрат управлява в Англия.
Възкачване на престола и конфликтите със Скандинавия
След смъртта на баща им през 1035 г. Хартакануте наследява престола в Дания и е провъзгласен за Канут III. Обаче в Скандинавия амбиции проявява и норвежкият крал Магнус I, което поставя Хартакануте в трудно положение — у него липсват достатъчни сили, за да отплава към Англия веднага и да претендира за англосаксонската корона.
Регентството и възкачването в Англия
В Англия ролята на фактически владетел поема по-големият, незаконен полубрат Харолд Харефут, който отначало е регент на кралството, а след това (ок. 1037 г.) се провъзгласява за крал. Хартакануте прекарва няколко години в уреждане на отношенията и военните си дела в Северна Европа, като Маркусът на напрежението с Скандинавия забавя планираната му експедиция.
След смъртта на Харолд (1039–1040) Хартакануте се връща в Англия и успява да утвърди своята власт; поради смъртта на конкурента възстановяването на тронa става сравнително спокойно и той поема управлението на кралството (1040).
Управление, политика и данъци
Като владетел Хартакануте е известен със своята твърдост и строга финансова политика. За да поддържа силен флот и да гарантира сигурността на владенията си, той значително увеличава данъчните приходи — част от тези налози са предназначени за плащане на морските сили и наемници. Тази тежка данъчна политика води до недоволство сред населението и управниците на градовете.
В англо-саксонските извори се посочва, че Хартакануте бил суров и непопулярен владетел. За да плати за корабите си, той увеличил данъчната ставка. През 1041 г. жителите на Уорчестър убиват двама от хората на Хартакануте, които събирали данъка. В отговор Хартакануте опожарява града — този епизод остава едно от най-ярките свидетелства за репресивния начин, по който той налагал ред и събирал приходи.
Историята за лейди Годива, която язди гола по улиците на Ковънтри, за да убеди местния граф да намали данъците, е традиция, свързвана с борбата срещу високите налози и може би има корени от времето на Хартакануте или на съвременниците му, въпреки че точният й исторически произход е спорен.
В англосаксонската хроника за него се казва: "Той никога не постигна нищо кралско, докато управляваше". Това отразява критичния поглед на хронистите към неговото кратко и тежко управление в Англия.
Отношения с Едуард Изповедник и дворцовата политика
През 1041 г. Хартакануте кани полубрата си Едуард Изповедник (син на Етелред Непримиримия и Ема) от изгнание в Нормандия, връща го в двора и вероятно го прави свой наследник. Този ход има за цел да укрепи династичните връзки и да гарантира мирна и приемлива за местните елити наследствена промяна. Хартакануте самият не е бил женен и няма известни деца.
Смърт и наследство
На 8 юни 1042 г. Хартакануте умира внезапно в Ламбет, при гостуване в двореца — "умря, както си стоеше при пиенето, и изведнъж падна на земята", както съобщават хрониките. Причината за смъртта не е напълно изяснена; съвременните историци предполагат внезапен здравословен проблем (инсулт или сърдечен пристъп), а слухове за отравяне не са потвърдени с доказателства.
Погребан е в катедралата на Уинчестър, Хемпшир. След смъртта му Едуард се възкачва на престола и става известен като Едуард Изповедник, което бележи края на кратката датска възвръщаемост към англосаксонската корона и връщането към нормандско-англосаксонско управление. Хартакануте остава запомнен като силен морски лидер и строг събирач на данъци — владетел, чиято кратка и твърда власт повлиява политическите условия, предшестващи нормандското завоюване на Англия.
Културно и нумизматично наследство
Монетите от времето на Хартакануте са свидетелство за продължаващата институционализация на кралската власт и за нуждата от стабилни приходи. Неговите сребърни пенита показват продължаваща английска нумизматична традиция, докато политиката му за поддържане на флот и военни експедиции рефлектира върху международните отношения в Северна Европа.
Краткият му двугодишен период като крал на Англия (1040–1042) оставя смесено наследство: стабилизиране на властта след смут, но и усилено недоволство заради тежките данъци и репресиите срещу бунтовните градове.