Свети Едуард Изповедник — крал на Англия (1042–1066), живот и наследство

Свети Едуард Изповедник (1042–1066) — живот, възкачване и наследство: подробна биография, религиозно влияние, политически интриги и спорове за английския трон.

Свети Едуард Изповедник (ок. 1003 г. - 4 януари 1066 г.) е крал на Англия от 8 юни 1042 г. до 4 януари 1066 г. След смъртта му за престола претендират четирима души. Едуард е обещал на всеки от тях, че ще бъде крал.

Едуард прекарва много години в Нормандия. Англосаксонските благородници канят Едуард обратно в Англия през 1041 г. Той става част от домакинството на своя полубрат Хартакнут. Според англосаксонската хроника двамата заедно полагат клетва като крале.

След смъртта на Хартакнут на 8 юни 1042 г. Едуард се възкачва на престола. Англосаксонската хроника посочва популярността, на която се е радвал при възкачването си - "преди той [Хартакнут] да бъде погребан, целият народ избра Едуард за крал в Лондон". Едуард е коронясан в катедралата на Уинчестър, кралското седалище на западносаксонците, на 3 април 1043 г.

Произход и ранни години

Едуард е роден вероятно около 1003 г. като син на крал Етелред Неразумният и небезизвестната Ема Нормандска. След нахлуването на датчанина Кнут Велики семейството на Едуард е принудено да напусне Англия и младият Едуард прекарва голяма част от младостта си в Нормандия, където получава благородническо образование и контакти с местните владетели.

Възкачване на престола и управление

Връщането на Едуард в Англия през 1041 г. е резултат от сложни династични и благороднически интриги. След смъртта на Хартакнут през 1042 г. англосаксонските елити посрещат Едуард като легитимен наследник и той е коронясан в Уинчестър. В управлението си Едуард се стреми да съхрани традициите на англосаксонската монархия, но му липсва силната основа на родова власт и военна подкрепа, каквато имат големите ери (графове), особено родът на Годуин.

Значима фигура при неговото управление е родът на еarl Годуин от Уесекс. През 1051 г. настъпва открит конфликт между Едуард и Годуин, който завършва с изгнание на Годуин и синовете му, но те се завръщат с военна подкрепа през 1052 г. и си възстановяват влиянието. Вследствие на това доминираща роля в държавата добива най-вече Харуолд Годуинсон (Харолд), който по-късно става крал.

Църква, благочестие и строителни проекти

Едуард е запомнен като крал с дълбоко религиозен живот — затова и получава епитета "Изповедник" (Confessor). Той подкрепя църквата, назначава епископи и дарява земи на манастири. Най-значимото му архитектурно дело е започването или значителното разширение на абатството Уестминстър (сега Уестминстърското абатство), което Едуард желае да стане кралска църква и място за неговото погребение. Новата църква е завършена и осветена малко преди смъртта му в края на 1065 г.

Краят на живота и спорове за престола

Едуард умира в началото на 1066 г. — датата в източниците варира (4 или 5 януари), което води до кратък, но решителен период на политически интриги. След смъртта му за английския престол претендират четирима основни претендента: Харолд Годуинсън (който е провъзгласен и коронясан бързо от част от англосаксонското управление), Вилиям, херцог на Нормандия (който твърдял, че Едуард му е обещал короната и че Харуолд е нарушил клетва, дадена на норманския владетел), Харалд Хардрада от Норвегия и младият Едгар Ателинг (известен още като Едгар Етелинг) — последният легитимен представител на кралската династия, но без военна подкрепа. Тези претенции кулминират в серия от военни конфликти през 1066 г., включително битката при Хейстингс на 14 октомври 1066 г., която довежда до норманското завоевание.

Канонизация и наследство

След смъртта си Едуард бързо се оформя като национален светец. Той е канонизиран през 1161 г. от папа Александр III и е прогласен за покровител на Англия заедно със светите Едуард Мъченика (по-стария Едуард) и други. Неговият гроб в Уестминстър става важно място за поклонение. През вековете образът му е използван и в политически цели — като символ на старата англосаксонска легитимност и на връзката между англо-нормандските династии.

Наследството на Едуард е двусмислено: от една страна той остава в паметта като благочестив владетел и покровител на църквата; от друга — слабостта на централната му власт и присъствието на нормандски съветници в двора му подпомагат претенциите на Вилиям Нормандски и създават условия за крайъгълен обрат в английската история — норманското завоюване и дълбоките промени в политическата и социалната структура на страната.

Източници и памет

Основни сред contemporанните и близки до събитията източници за живота на Едуард са Англосаксонската хроника, краткият житийно-исторически текст Vita Ædwardi Regis и редица по-късни хроники. Уестминстърското абатство, чието развитие е тясно свързано с Едуард, и до днес пази паметта за него — макар че физическата му гробница и реликвите са пострадали по време на Реформацията.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Свети Едуард Изповедник?

В: Колко души претендират за трона след смъртта на Едуард?

В: Какво обещание дава Едуард на всеки от претендентите за трона?

Въпрос: Къде Едуард прекарва много години, преди да бъде поканен да се върне в Англия през 1041 г.?

Въпрос: На кого Едуард стана част от домакинството, когато се върна в Англия?

В: Кога Едуард е коронясан за крал на Англия?

В: Как реагира народът, когато Едуард е коронясан за крал?

Търсене по буква