Едгар Етлинг (наричан още Едгар Етелинг, ок. 1051 – ок. 1126) е англо-саксонски претендент за трона на Англия след смъртта на Едуард Изповедника през 1066 г. Като внук на Едмънд Айрънсайд, Едгар носи стар англосаксонски родов имидж и затова е бил популярен избор сред много англичани, които предпочитали „роден” владетел пред чуждоплеменни претенденти. Неговото прозвище „Етелинг” (от староанглийското ætheling) означава „княжески род” или „княжески син”.

Едгар е роден в Унгария, където семейството на баща му е живяло в изгнание. Баща му, Едуард Изгнаника, и майка му (често посочвана като Агафа/Агата) бяха върнати в Англия през 1057 г. по покана на крал Едуард Изповедника. Скоро след завръщането им бащата на Едгар умира при мистериозни обстоятелства; хрониките споменават неясна и внезапна смърт, което допълнително оставя младия Едгар без силна подкрепа от първоизточника на властта.

При смъртта на Едуард Изповедника през януари 1066 г. въпросът за престолонаследието остана спорен. Младият Едгар, макар и легитимен носител на кралска кръв, е непълнолетен и няма силни политически покровители в лицето на най-мощните англосаксонски родове. Вместо него съборът (witan) избира Харалд Годвинсън, който е провъзгласен и коронясан като крал Харалд II.

След поражението и гибелта на Харалд при битката при Хейстингс (октомври 1066) част от английската общност в Лондон провъзгласява Едгар за крал, но той никога не е коронясан. Нарастващото настъпление на норманите под ръководството на Вилхелм Завоевателя и липсата на военна и политическа подкрепа правят провъзгласяването само номинално; скоро след това Едгар се отказва или бива принуден да приеме властта на Вилхелм.

През следващите години Едгар остава важна фигура и понякога служи като център на антинормански движения. Според хрониките той участва (като идеологичен водач или символичен претендент) в поредица бунтове и съпротиви, търси убежище у съюзници като крал Мълком III на Шотландия (чрез връзка с неговата сестра Маргарет) и понякога сътрудничи с датчани и континентални сили, които се противопоставят на норманското властване. Нито един от тези опити не води до възстановяване на англосаксонската корона.

С годините Едгар постепенно губи статута си на реална заплаха и преориентира участието си в политиката — според историците той понякога се съгласява на помирение с новите владетели и живее под норманско управление. Документалните следи за живота му са оскъдни, но последните известни сведения за него датират от началото на XII век; традиционно се приема, че е починал около 1126 г.

Значение и наследство

  • Едгар остава в историческата памет като символ на последния опит на англосаксонската аристокрация да задържи властта си пред норманското нашествие.
  • Неговият живот и краткото провъзгласяване за крал илюстрират сложните политически реалности през 1066 г.: легитимност срещу сила, династични претенции срещу военна доминация.
  • Родословните връзки на Едгар (внук на Едмънд Айрънсайд и роднина на бъдещата кралица Маргарет на Шотландия) допринасят за неговия символичен статут и за по-широките политически връзки между Англия, Шотландия и континента през XI–XII век.