Това е списък на монарсите на Уесекс до 927 г. За по-късните монарси вижте Списък на английските монарси. Подробностите за много от по-късните английски монарси са потвърдени от редица източници. Но най-ранните крале на Уесекс предхождат много писмени източници. Уесекс е едно от седемте кралства на Британската хептархия. Това е по-късно наименование, дадено на седемте англосаксонски кралства на Англия през ранното Средновековие. Освен Уесекс то включвало Нортумбрия, Мерсия, Източна Англия, Есекс, Кент и Съсекс.

През 865 г. в Източна Англия пристига Великата езическа армия. Англосаксонските кралства са побеждавани едно по едно от датчаните (викингите). Към края на девети век последните четири независими кралства на Англия са сведени до едно. Уесекс е единственото останало кралство, което не е унищожено от викингите. По времето на Алфред Велики Уесекс се превръща в ядрото на обединена Англия. Неговият внук Ателстан е първият крал на Англия.

Източници и исторически бележки

Най-ранните сведения за кралете на Уесекс идват от Англосаксонската хроника, трудове на историка Беда Достопочтени и от по-късни хронологии и кралски списъци. За ранния период (VI–VII в.) изворите са оскъдни и често противоречиви, затова годините на управление са приблизителни и понякога различни в различните източници. През по-късния период (VIII–X в.) има повече писмени свидетелства — хартии, монети и дипломатически извори — които позволяват по-точна хронология.

Хронологичен списък на кралете на Уесекс до 927 г.

  • Cerdic (ок. 519–534) — според традиционната генеалогия на Уесекс първият владетел, от когото произхожда династията.
  • Cynric (ок. 534–560) — наследник на Cerdic; сведенията за неговото управление са базирани главно на хрониката.
  • Ceawlin (ок. 560–591) — един от по-мощните ранни крале, участвал в разширяване на контрол над съседни територии.
  • Ceol (ок. 591–597) и Ceolwulf (ок. 597–611) — период на вътрешни борби и състезание за власт.
  • Cynegils (ок. 611–643) — управлявал по време на засилено взаимодействие с християнството и съседи.
  • Cenwalh (643–645, 648–672) — периодично в изгнание; жена му Seaxburh управлява кратко след смъртта му.
  • Seaxburh (672–674) — рядък пример на жена, приета за кралица-регент в ранносаксонския период; владението ѝ е кратко и спорно.
  • Aescwine (674–676) и Centwine (676–685) — временни и регионални владения, характерни за раздробения следкейналически период.
  • Cædwalla (685–688) — агресивен владетел, който по-късно абдикира и се покръства.
  • Ine (688–726) — един от по-устойчивите крале на Уесекс; издал закони и укрепил институциите на кралството.
  • Æthelheard (726–740) и Cuthred (740–756) — период на конкуренция с Мерсия и вътрешни напрежения.
  • Sigeberht (756–757) — кратко и противоречиво управление; някои източници го описват като свален.
  • Cynewulf (757–786) — продължителен период на управление, белязан от борби с вътрешни противници и със соседи.
  • Beorhtric (786–802) — управлявал заедно с влияние на континентални сили; умира през 802 г.
  • Egbert (802–839) — възстановява силата на Уесекс, налага доминация над много англосаксонски кралства и дава начало на последователно обединение.
  • Æthelwulf (839–858) — син на Egbert; продължава политиката на укрепване, изпраща синовете си на важни постове.
  • Æthelbald (858–860), Æthelb e rt (860–865) и Æthelred I (865–871) — наследяване с кратки и понякога спорни периоди на управление; по времето на Æthelred започват инвазии на датски викинги.
  • Alfred Велики (871–899) — отблъсква викингите, реформира администрацията и правосъдието, полага основи за възстановяването и обединението на англосаксонските владения.
  • Edward the Elder (Едуард Старши) (899–924) — син на Алфред; продължава усилията за възстановяване и разширяване на Уесекс и английските територии, води кампании срещу датчанските владения.
  • Æthelstan (Ателстан) (924–927 като крал на Уесекс и претендент за надвластие; 927 се смята за годината, когато е признат като първи крал на обединена Англия) — внук на Алфред Велики; утвърждава властта си над останалите англосаксонски владения и над датските области, което води до формалното обединение през 927 г.

Забележки

Имената и датите по-горе следват основно традиционната хронология, но при някои ранни владетели (VI–VII в.) съществуват различия между източниците. Някои власти са били съвладения или местни („sub-kings“), а не винаги централни крале на цялото Уесекс. Дългосрочният процес на централизация и борбите с датските викинги са ключови за прехода от разделените англосаксонски царства към съставянето на европейска държавна структура, която кулминира с Ателстан.

За по-подробен списък на владетелите и изворовите бележки, както и за събитията след 927 г., вижте Списък на английските монарси.