Кедвалла (англ. Cædwalla; ок. 659–689) е крал на Уесекс от около 685 г. до абдикацията си през 688 г. Името му произлиза от бритонското Cadwallon. Родом от кралския род на уести, той прекарва част от ранните си години в изгнание, след което успява да обедини и разшири властта на Уесекс. Благодарение на неговите кампании Уесекс се утвърждава като третото по значение англосаксонско кралство след Нортумбрия и Мерсия, в рамките на т.нар. хептархия.
Кедвалла е известен като силен военен водач. По време на своето управление той извършва няколко военни похода и разширява територията на Уесекс — сред най-значимите му завоевания са покоряването на остров Уайт и намесите в южните саксонски кралства като Съсекс и Кент. Неговите действия често са били жестоки: по сведения на съвременници и анали, в хода на покоряването на острова са избити много от местните жители и последният владетел на острова е премахнат.
Въпреки че Кедвалла остава езически – т.е. формално не приема християнската вяра през по-голямата част от живота си, той активно подкрепя разпространението на християнството в завладените области. След победите си той прави дарения на църкви и духовници и подпомага мисии; според хрониките оказва покровителство на известни църковни деятели от епохата, които работят за покръстването и организацията на църковния живот в южна Англия.
През 688 г. Кедвалла се отказва от престола и предприема поклонническо пътуване до Рим — стреми се да приеме тайнствения обред на кръщението. В Рим той е кръстен от папа Сергий I; скоро след това умира (689 г.). След абдикацията му като крал на Уесекс идва периодът на управлението на Ине, който окончателно консолидира властта в кралството.
Наследството на Кедвалла е двузначно: от една страна, той утвърждава и разширява политическата роля на Уесекс в англосаксонска Англия; от друга — начинът, по който постига това, остава свързан с насилие и принуда. В религиозен план неговото отношение подпомага ускореното навлизане на християнството в южните кралства.