Това е списък на императорите на късната Източна римска империя, наричана от съвременните историци Византия. Този списък не включва много от императорите, които управляват заедно с някой друг.

Титлата на всички императори преди Ираклий е била август, но са се използвали и други титли, като например Dominus. След Ираклий титлата е променена на гръцката Basileus. Тази титла означавала "цар", "владетел", но сега се използвала вместо Augustus.

Този списък започва с Константин I Велики, първият християнски император, управлявал в Константинопол.

Обхват и критерии за включване

Византийските императори тук са разгледани в широк смисъл — като носители на върховната власт в Източната римска държава от времето на Константин I (началото на IV в.) до падането на Константинопол през 1453 г. В списъка са включени легитимно установени императори, признати като върховни владетели на централната администрация в Константинопол. Изключени са много локални или краткотрайни соперници и претенденти, както и случаи на едновременно управление (съвместни кесари и коимператори), освен когато фигурата има съществено собствено управление или е по-известна по отделно.

Титули, език и официална номенклатура

  • Ранна традиция: до средата на VII век латинската титла Augustus / Imperator и формите Dominus са официални в сакралния и юридически език на държавата.
  • Преминаване към гръцката традиция: от времето на Ираклий (началото на VII в.) и особено след това, официалната титла, употребявана във връзка с цялостното управление, става съществителното Basileus (βασιλεύς) на гръцки — „цар/владетел“. Това отразява и културната и езиковата трансформация на империята към гръцкоезична администрация.
  • Допълнителни титли: използвани са и редица придворни и военно-административни титли (като autokrator, basileus ton Romaion и др.), а също и множество титулатури и почетни степени за членове на династии и коимператори.

Как е подреден списъкът

За удобство следващите секции групират императорите по велики династии и по ключови политически периоди. За всеки период са посочени главните имена и години на управление. За пълен и детайлен хронологичен списък с всички коимператори и кратковременни претенденти се препоръчва да се използват специализирани източници и каталози на монети, тъй като спорните случаи са многобройни.

Главни династии и известни императори (селекция)

Ранно-късен период: Константинови и следващи (IV–V в.)

  • Константин I Велики (306–337)
  • Константин II (337–340), Констанций II (337–361), Констанс (337–350)
  • Юлиан Отстъпник (360–363)
  • Йовиан (363–364)
  • Валент (Източен император, 364–378) — разделение на Изток и Запад при Валентиниановата система
  • Теодосий I (379–395) — последният император на обединената империя; след смъртта му империята окончателно се разделя на Източна и Западна

Византийският Изток: V–VII век

  • Аркадий (395–408), Теодосий II (408–450)
  • Маркиан (450–457), Лъв I (457–474)
  • Зенон (474–491), Анастасий I (491–518)
  • Юстин I (518–527) и Юстиниан I (527–565) — велик кодификатор и законодател, период на териториална експанзия и големи строителни програми
  • Юстин II (565–578), Тиберий II Константин (578–582), Маврикий (582–602)

Хераклиевата династия и езиковият преход (VII век)

  • Фока (602–610), Хераклий (610–641) — стартира реформи и въвежда гръцкия като административен език
  • Константин II, Констант (редуващи се и коимператори в периода на големи военни изпитания)

Средновековна стабилизация: Исаврийци, Македонци и др. (VIII–XI в.)

  • Константин IV (668–685), Юстиниан II (685–695, 705–711)
  • Лъв III Изаврий (717–741) — започва исаврийската династия; икономически и военни реформи
  • Константин V (741–775), Ирене (797–802) — редица вътрешни промени и иконоборчески конфликти
  • Михаил III (842–867) — краят на иконоборството; следва възходът на Македонската династия
  • Басил I (867–886), Лъв VI Мъдрият (886–912), Константин VII Багрянородни (913–959), Никифор II Фокас (963–969), Йоан Цимисх (969–976), Василий II Българоубиец (976–1025) — период на възстановяване на военната мощ и разширяване

Комнени, Ангели и латинската катастрофа (XI–XIII в.)

  • Слабо време на външни натиски и вътрешни смущения през XI в.; Романос IV Диоген (1068–1071) и поражението при Манцикерт (1071)
  • Алекси I Комнин (1081–1118) — възстановява част от руините на империята; последват Йоан II (1118–1143), Мануил I (1143–1180)
  • Кризисният период при Андроник I (1183–1185) и последвалите Ангели води до ослабване
  • Великото бедствие: завземането на Константинопол от кръстоносци през 1204 г. — учредяване на Латинската империя (1204–1261)

Емпириите на Никея и Трапезунд; Възстановяване и Палеолози (XIII–XV в.)

  • След 1204 г. византийската държавност е фрагментирана: емиграционното пробуждане в Никейската империя (Теодор I Ласкарис, Йоан III Ватац, и др.) и в Епир и Трапезунд.
  • Михаил VIII Палеолог (възстановява Константинопол, 1261) — началото на Палеологовата династия, която управлява до падането на града през 1453 г.
  • Късните Палеолози: Андроник II, Андроник III, и последният император Константин XI Палеолог (1449–1453), загинал при защитата на Константинопол пред османците.
  • Паралелно с Никейското и Палеологовото възстановяване, отделни династии на Трапезунд съществуват до 1461 г. — отделен "императорски" феномен на Черноморския бряг.

Бележки за съвместни управители, узурпатори и регионални владетели

  • Византийската традиция често включва назначаване на коимператори (често с титлата "цезар" или "август" в по-ранните епохи) — тези фигури понякога са управлявали реално, но често са били номинални съуправители. Много такъв рода лица са изключени от основния списък, освен ако не са имали самостоятелно и признато управление.
  • Претенденти и краткотрайни узурпатори (включително военачалници и провинциални владетели) са многобройни; някои са признати по-късно в хрониките, други остават маргинални. За пълен инвентар са необходими подробно проучване на монетните емисии, хроники и официални акта.

Край на византийската държава

Последният византиен император беше Константин XI Палеолог (правомерни дати на управление 1449–1453), който загина при обсадата и падането на Константинопол на 29 май 1453 г. След това остатъчните гръцки владения падат постепенно (Морея, Трапезунд и др.), а формалният ред и титулатура на императорите на ромеите (Ῥωμαῖοι/Ρωμαίοι) спират да съществуват в практиката.

Източници и допълнителна литература

За пълна хронология с всички коимператори, узурпатори, локални владетели и подробни бележки се препоръчва използването на:

  • средновековни хроники (Феофан, Георги Амартол, Никифор Бриеф и др.),
  • съвременни синтези и енциклопедии за Византия,
  • каталози на византийски монети и дипломи, които често дават най-точни дати на съвместни титулатури.

Това обобщение цели да бъде отправна точка: за детайлна хронология с всички имена и точни дати (включително на коимператори и кратки узурпации) е необходимо да се консултират специализирани списъци и научни издания, които разглеждат отделните спорни случаи поименно.