Едред (ок. 923 г. – 23 ноември 955 г.) е крал на Англия от 946 г. до смъртта си. Роден е като син на крал Едуард Старши и Еджива от Кент. Възкачва се на трона след смъртта на брат си, крал Едмънд I, и владее кралството в период на постоянни конфликти с викингските и норвежките владетели в северната част на острова.

Произход и възкачване

Едред е част от династията на Уесекс и наследява короната в момент, когато единството на английските земи все още е крехко. Той утвърждава правото си на престола с подкрепата на влиятелни земевладелци и духовници и запазва контрола над основните центрове на кралската власт, сред които Уинчестър.

Войнски действия и управление

По време на управлението си Едред продължава политиката на своите предшественици за ограничаване на влиянието на викингите в северните краища на Англия. Той постига редица успехи срещу нашествениците и постепенно възстановява кралската власт в области като Нортумбрия и Йорк, където периодично се появяват норвежки и датски вождове.

За управлението си Едред се опира на система от еалдомени (областни управители), кралски чиновници и на църковните власти. Често събира вити (съвети на старейшините и духовенството) и издава хартии и писма (writs), чрез които регулира земевладелството и административните въпроси. Неговата администрация следва моделите на централна власт, развивани в предишните десетилетия от крале като Едуард Старши и Едмънд I.

Религиозни възгледи и културна политика

Едред е описван в хрониките като много религиозен монарх. Поддържа тясни връзки с църквата, предоставя дарения на манастири и подкрепя духовните лидери, които играят важна роля в управлението и в местната администрация. Неговото покровителство спомага за укрепване на манастирските общности и за запазване на книжовната и юридическата традиция в кралството.

Здраве и смърт

Сред съвременните извори Едред е описван като човек с много слабо здраве: хрониките отбелязват, че бил толкова слаб, че едва успявал да се храни. Въпреки болестите си той изпълнява кралските задължения до края на живота си. Умира на 23 ноември 955 г. във Фром, Съмърсет, и е погребан в Стария минстер в Уинчестър.

След смъртта му на престола възлиза племенникът му Едуи.