Едуард III — крал на Англия (1312–1377), инициатор на Стогодишната война

Едуард III — мощен крал на Англия и инициатор на Стогодишната война; военни победи, Орденът на жартиерата и съдбоносни промени в европейската история.

Едуард III (13 ноември 1312 г. – 21 юни 1377 г.) е крал на Англия от 1327 г. до 1377 г., управлявайки почти 50 години. Той е една от най-важните фигури на средновековна Англия: успява да укрепи централната власт, превръща страната във водеща военна сила в Европа и оставя дълготраен династичен и политически след.

Възкачване на трона и начало на самостоятелното управление

Едуард е коронясан като тийнейджър – на 14 години – след като баща му е принуден да абдикира. По време на ранното му управление регентска власт упражняват майка му Изабела и нейният любимец Роджър Мортимер, но през 1330 г. младият крал поема реалната власт, сваля Мортимер и започва лично управление.

Военни успехи и Стогодишната война

След поредица военни операции срещу шотландците и затвърждаване на вътрешната власт, Едуард през 1337 г. се провъзгласява за наследник на френския престол по линията на майка си и така започва дългия конфликт, известен като Стогодишната война. Англия постига поредица решителни победи, в това число при Креси (1346) и Поатие (1356), в които тактиките с дългите лъкове и мобилността на английските армии са решаващи. Победите довеждат до мирния договор от Бретиньи (1360), който временно присъжда на Англия значителни придобивки във Франция.

Вътрешна политика, администрация и институции

• Офанзивна военна и финансовa политика: Воденето на дълги кампании изисква огромни средства; Едуард развива системи за финансиране чрез данъци и военни повинности, което оказва влияние върху управлението на кралството.
• Орденът на Жартиерата: По негово време е създаден Ордена на жартиерата (ок. 1348) като орден на рицарството и символ на кралската власт и честта.
• Законодателство и администрация: При него продължава оформянето на институции, ролята на Парламента нараства поради необходимостта от законово утвърждаване на данъци. Това е важен етап в еволюцията на английската монархия и държавна администрация.

Черната смърт и икономическите последици

По време на управлението на Едуард Англия е засегната от голямата епидемия на Черната смърт (1348–1350), която причинява тежки демографски, социални и икономически сътресения. Наблюдават се промени в пазарите на труда, селското стопанство и взаимоотношенията между земевладелци и наемни работници.

Семейство, наследство и династични последици

Едуард III и съпругата му Филипа от Ено имат много деца, а кралският дом на Плаянин (Plantagenet) се разклонява в няколко влиятелни линии. Най-известният му син е Едуард от Уудсток, наричан Едуард, Черния принц, който обаче умира преди баща си (1376). Черният принц има двама сина: по-големият, Едуард "от Ангулем" (Edward of Angoulême), умира като дете, а по-малкият — Ричард "от Бордо" — става Ричард II на Англия. След време Ричард II е свален от своя братовчед Хенри IV на Англия, чиито баща, Джон "от Гонт", е бил син на Едуард III и основателят на дома на Ланкастър.

Двете големи фракции, Домът на Ланкастър и Домът на Йорк, и двете произхождат от потомството на Едуард III: Ланкастър чрез Джон от Гонт, Йорк чрез линията, произтичаща от Лионел "Антверпенски" и други негови потомци. Тези династични претенции по-късно довеждат до вътрешни конфликти, известни като Войната на розите.

Краят на управлението и историческа оценка

В последните си години Едуард затихва като държавник поради влошено здраве и напреднала възраст; умира през 1377 г. от инсулт на 64 години. Дълго време е възхваляван като образцов рицарски и победоносен крал, а през XVIII и XIX век и особено в традицията на виги се прави критика, че е авантюрист и харчел прекалено много за войни. По-късните и съвременните историци признават сложността на неговото наследство: той е силен и ефективен монарх, който затвърждава международния престиж на Англия, но също така поставя основи на скъпи военни ангажименти и финансови напрежения.

Значение

Едуард III оставя трайни следи в английската история: разширява монархическата власт и военните възможности на кралството, стимулира рицарската култура и институциите, а династическите му потомци разрешават или предизвикват бъдещи политически кризи. Неговото управление бележи преходен период между средновековните конфликти и по-организираните национални държави в късното Средновековие.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Едуард III?

В: На колко години е бил Едуард, когато става крал?

Въпрос: Какво направил Едуард, за да превърне Англия в най-силната военна сила по време на управлението си?

Въпрос: Какви други постижения има Едуард по време на управлението си?

В: Как по-късните поколения наричат един от синовете на Едуард?

В: Кой наследява крал Едуард III след смъртта му?

Въпрос: За какво са били войните на розите?

Търсене по буква